Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Чест 2

Какво да й кажа, то народът го е казал '' Каквото почукало, такова се обадило '', но
- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.
- Защо ли - подхвана тя - Животът п ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-07-21T16:47:28+03:00 756 11

Душа на Воин - книга трета (Глава втора) 2

След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...

wellbeing7

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2024-07-21T16:45:27+03:00 650 6

В Китен

В Китен
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладил ...

Yuri

Проза » Разкази, Хумористична

2024-07-21T09:42:05+03:00 1K 8 24

Ежедневки (82 и 83 част)

Ежедневки 82
1. Маскирах се, като тапет... и ме опънаха на стената...
2. Винаги казвам мнението си... но никога нямам такова...
3. Дневна птица съм... но водя нощен живот...
4. Задоволявам се с малко... но в големи количества... ...

mislitel

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-21T07:56:06+03:00 698 1 8

Отношенията Бог - човек

Има ли тази вселена Създател или е възникнала от само себе си ? На този въпрос не е никак трудно да бъде даден удовлетворителен отговор. И този отговор гласи: Да, безусловно има. За да стигнем до този категоричен отговор не ни е нужна никаква вяра, а само логическо мислене. Защото, уважаеми читатели ...

vega666

Проза

2024-07-20T20:03:42+03:00 460 3 10

Четящият с книга в ръка

В сблъсъците със света около нас често срещаме неща, които изискват обяснение. В такава ситуация са не само учениците, които се вслушват в примери от училищната среда, но и възрастните. Опитвайки се да осъществяват правилен контакт с другите, според правилата на социалното взаимодействие, хората чес ...

vitality2

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-20T16:11:06+03:00 638

Те

Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2024-07-20T16:10:38+03:00 550

Душа на Воин - книга трета (Глава първа) 1

Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...

wellbeing7

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2024-07-20T12:38:24+03:00 866 8

Висини

Мостът на Хилъри остана няколко метра по-надолу. Дебели метални въжета го опъваха над клисурата, в чието дъно клокочеше река.
- Защо е такава бяла?- попита Деян.
- Не знам, възможно е да е от минералите в нея?- отвърна му Петър, докато преминаваха по люлеещата се пътека над реката.
По парапетите се ...

ppostadg

Проза

2024-07-20T12:33:11+03:00 736 1 6

Разказ за дебеланката Кюфтета Иванова

Живееше в малкото градче Мезандийка една жена на име Кюфтета Иванова. Кюфтета беше необикновена жена. Със своята кръгла фигура и весела усмивка, тя винаги успяваше да привлече вниманието на околните. Всички я познаваха и я обичаха, а тя пък ги радваше с гостоприемството си и, разбира се, с вкусните ...

yanko88

Проза » Разкази, Хумористична, Други

2024-07-19T16:52:42+03:00 624

Ежедневки (81 част)

Ежедневки 81
1. Маскирах се, като покривка... и ме опънаха на масата...
2. Напих се на куче... и скъсах синджира...
3. Участвах в селски бой... но иначе съм гражданин на света...
4. Избрах как да живея... макар, че нямах избор... ...

mislitel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-18T08:59:56+03:00 682 1 9

Звездите също страдат

На Ваня й беше много криво, докато я изнасяха от рентгеновия кабинет. При прегледа беше станало ясно, че левият й крак е пострадал сериозно. Тя избърса с длан сълзата, която се търкаляше по бузата й и се загледа с празен поглед в тавана. Хората в коридора, се отместваха, за да направят място на сани ...

Heel

Проза » Разкази

2024-07-17T21:39:39+03:00 755

Чест – 1

Хлад повяваше от климатиците в супермаркета. Хората лениво бутаха колички с продукти от рафт на рафт, поглеждаха етикетите с цените, усмихваха се снизходително и подминаваха.
Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса четери...''
Кратка суматоха сред опашката и отн ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-07-17T21:38:00+03:00 788 7

За Хората и ,,хората"

По принцип аз съм позициониран в сектор ,,Стихотворения", но понеже не мога да се изразя достатъчно ясно в стихотворна форма, реших да се пусна в този жанр.Малко предистория, след това излагане на фактите и за финал кратък
коментар от моя страна.Притежавам наследствена къща в село Михилци, Пловдивск ...

байГецан

Проза » Други

2024-07-17T21:35:47+03:00 564 2

Приказка за пътешествието на джуденцето Валерон

Отдавна, отдавна, много отдавна в едно кралство живееше момче с крила. Всъщност то нямаше истински крила, пък и това "отдавна" се отнасяше за еднодневките, които живяха вчера.
Добре, нека започнем приказката отново.
Тази сутрин в спалнята на джудженцето Валерон, един слънчев лъч играеше джига по кле ...

Жабокът

Проза

2024-07-17T10:14:11+03:00 795 2 3

Вярвате или не ... 74

Сетивата човешки
Сърцето отмерва времето на живота.
Очите виждат от началото до края.
Само ушите не могат да чуят
последния звън... на камбаната! ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-17T04:13:35+03:00 620

Тихият Вик

РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Егор седеше на леглото си и гледаше в тавана. Около него сякаш всичко се разпадаше: училището се беше превърнало в място за мъчения, а домът — в арена на постоянни скандали и пиянство. Единственото му утешение беше въображаемият му приятел Игор, който винаги се поя ...

Морро

Проза

2024-07-17T04:09:14+03:00 551

***

С половин ухо чух, че някаква стюардеса дава брифинг като председател на партия. Явно няма пилот в самолета! Смях се, ама като помислиш, много е подходяща за министър председател: Знае да казва " Затегнете коланите!"

Коруба

Проза » Хумористична

2024-07-17T04:02:58+03:00 531 1 6

Котка на голо

КОТКА НА ГОЛО
Роман от Джордж Мишковиц
Здравей приятел! Тази броеница е низ от бялото и черното мънисто на едно човече, от съня и ежедневието на един сервитьор, от деня и нощта на един свят. Благодаря на всички, които са ми дали за нейното съществуване и на всички, които са ми отнели за нейното допъ ...

genesis77

Проза » Повести и романи

2024-07-17T04:02:16+03:00 739

Прости афоризми

1. Истините не умират. Те просто биват погребвани живи.
2. Всеки потоп започва с първата капка дъжд*.
3. Мъртвите не могат да прощават, но може да им бъде простено.
4. Всяка смърт е първа и последна.
5. И огънят може да милва, но горко на погалените. ...

mislitel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-16T09:08:15+03:00 515 3 11

Никоя 2

Бях си сложил вълшебната ръкавичка и двамата влязохме във фоайето на хипермаркета. Взех една количка и тръгнах навътре.
- Чакай и аз трябва да си взема количка.
Усмихнах се.
- Ще напълним ли две колички?
- Не, но винаги съм си мечтала да се разхождам между рафтовете и да си вземам всички неща, които ...

Жабокът

Проза

2024-07-16T08:33:02+03:00 678 3 7

Тишина на Сърце

разказа е переведен от самия автор!!!
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...

Морро

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-07-15T07:19:21+03:00 609

Вива Испания

Ла Фурия Роха прекърши английските негри с 2:1 и още един път доказа, че футболът е изкуство, а не конно надбягване, в каквото се стремят да го превърнат англичаните. А те разчитаха на равен резултат и в продълженията и да спечелят чрез дузпи благодарение на добрия си вратар.
Побутвани от реферите с ...

vega666

Проза

2024-07-15T00:10:48+03:00 409 6 2

Обич 3

В понеделник работехме мълчаливо. Гледахме да насмогнем при оформянето на пратките за вечерния ферибот.
- Не знам какво й стана отведнъж - тихичко започна бай Дан - Скова се единият крак, не му обърнахме достатъчно внимание, ще мине. Прехвърли се върху другия крак, колена, глезени...
Една стара мома ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-07-14T17:47:22+03:00 547 1 6

Жилфонд

Не питай на живота за смисъла - не си умник, и безсмислието - не си глупец!
Ако имаше прераждане, човечеството отдавна щеше вече да е станало съвършено.
Биохимия е функция, чиято граница е 'теохимия', но инатливо отказва да я достигне.
Психар бива наричан търсещият своя вътрешен аз, незадоволен само ...

Стефанин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-14T11:38:08+03:00 468 1 2

Обич 2

А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-07-14T08:46:39+03:00 558 1 5

Моите хора

Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-07-14T08:26:37+03:00 747 5 2

Свят без очи

1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2024-07-13T16:52:18+03:00 694 1 1

Обеца без ухо

Спиране е по-важно от потегляне.

Стефанин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-13T16:48:21+03:00 704 3 5

Ежедневки (74 и 75 част)

Ежедневки 74
1. Маскирах се, като стоножка... и фалирах в магазина за обувки...
2. Намирам редовно пари... преди хората да са ги и загубили даже...
3. Обичам светлината... но се крия в сенките...
4. Избягах от суетата... в обятията на кича... ...

mislitel

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-13T07:24:08+03:00 710 8

За "Песента на дъждосвиреца"

Преди броени дни получих ценен дар от моя приятел и колега по перо - Стойчо Станев - Ранрозар. Това е последната му издадена стихосбирка /от Вилком - Ямбол, 2024г./, озаглавена много удачно и оригинално "Песента на дъждосвиреца". Той има издадени още две стихосбирки - "Заредена тишина" /1998г./ и "П ...

vega666

Проза

2024-07-13T03:22:52+03:00 458 7 9

Черно

Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...

redfoxy23

Проза » Разкази

2024-07-13T00:24:11+03:00 572 1

Обич

С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2024-07-13T00:21:53+03:00 517

Нещо ново на Западния фронт

Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.
Дребничката млада жена стара ...

Heel

Проза » Разкази

2024-07-13T00:21:14+03:00 681 3 2

Под комунистически боздуган

На 9 юли, тази година, получих от моята скъпа приятелка Росица Копукова, излязлата от печат книга на г-жа Елена Алекова "ВРЕМЕ ЗА ЗАЕДНО с Велин Георгиев и Снежана Пейчева" /ИК "Нов Свят"/. Сърдечно благодаря и на двете за ценния дар!
Книгата може да бъде причислена към мемоарния жанр. Както казва а ...

vega666

Проза

2024-07-13T00:04:23+03:00 377 3

77 трупа на трупчета

Някъде към пет часа следобед умората взе връх и инспекторът заспа на бюрото си. Ленивите лъчи на есенното слънце заиграха с дулото на пистолета му, небрежно оставен върху дебелата преписка за самоубийството на седемдесет и седем кита край бреговете на Шотландия.
Ще спестим на читателя описанието на ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2024-07-12T17:24:42+03:00 707 6 7

Бомбардиера

Добавена реалност е утрепан зяпач от виртуален звяр.

Стефанин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2024-07-12T10:12:45+03:00 430

Мамка му и шебек

- Докторе, помагай - видимо притеснения пациент се оглежда конфузно зад гърба си, докато с лявата си ръка се придържа за задните си части - мамицата му и шебек!
Доктор Ставрев, все още практикува, въпреки, че отдавна трябваше да е пенсионер. Намества очилата си с привичен жест и поглежда с любопитст ...

йеромонах

Проза » Хумористична

2024-07-11T18:54:16+03:00 721 3

Виденията(Разказ)

Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...

ralicapoetry

Проза » Разкази

2024-07-11T18:21:13+03:00 608

Поетът

Царството тънеше в разруха. Царят реши да залъже гладуващия народ, като обяви конкурс за избор на дворцов поет. Темата беше най-разтърсващото стихотворение, което да впечатли монарха.
Дойде заветният ден и пред портите беше строено почти цялото население. Излезе, че всички са поети, но истината беше ...

Жабокът

Проза

2024-07-11T17:58:45+03:00 605 1 2