- Успех, тате!- Обви крехките си ръце около врата му Антоанета, а Иван кимна разбиращо зад нея.
- Ще ми пишеш ли двойки, когато...?- Не спираше момиченцето.
- Само ако заслужаваш!- Усмихна се Владислав и пое към училището.
Първият му работен ден бе повече от напрегнат. Децата от шестите класове шумя ...
- Как спа тази вечер, спокоен ли бе сънят ти?
- Ако имаше един Bitcoin, какво би сторил с него?
Някога популярен сайт за задаване и отговаряне на въпроси - Ask . fm. От засягане на най-дълбоките философски теми до вече леко поизтъркани клишета. От задължителните глуповати, цинични и спамещи питанки ...
Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и четвърта) 24
Грен вървеше бързо и уверено след тримата наемници, последният от които му хвърляше подозрителни погледи изпод качулката си от време на време. Избраният воин бе прочел мислите им и знаеше, че отиват към тайна квартира някъде из по-далечните и бедни квартали на Джак-ран. Престъпната група бе доста мн ...
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 3 "Обградена"
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 3: Обградена
Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.
Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спан ...
ЖЕТОНЪТ И СТОТИНКАТА
По действителен случай.
Вдъхновено от Ханс Кристиан Андерсен
Един възрастен и вече доста разсеян мъж, както вървял по улицата, решил да преговори какво жена му е поръчала да купи. Още на втората позиция той се запънал и бръкнал в джоба си да прочете отново листчето със списъка н ...
На петата минута АрДжей беше успял да намери кухнята, шишето с уиски и тъкмо си сипваше бучка лед, когато почувства подръпване по ръката. Малко учуден забеляза връвта, завързана за китката му и … някакво листче … пишеше ‚АНА – КОРА – РОС …‘ което нищо не му говореше. Инстинктивно подръпна връвта и в ...
Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесет и Трета) 23
След кратка разходка, сред многолюдния пазар на Джак-ран, Лиза и Грен откриха сергия с билки, която щеше да им свърши работа. Продавачката-билкарка любезно отговори на всички въпроси на магьосницата и започна да й подава вързопи с различни изсушени растения , както и няколко малки стъкленици с отвар ...
Във фоайето на хотела бе задушно и почти сумрачно.
Щом го забеляза, едрият мъж стана от фотьойла и се запъти към него:
- Добре дошъл, Влад!- Подаде му ръка Ангел.
После кимна мълчаливо и му направи знак да го последва.
Отвори близката врата и като се настани удобно зад бюрото се взря в приятеля си о ...
В деня в който излязох да тичам, рибките в езерото изплуваха по корем, птиците падаха както си летят ,аз паднах малко преди първия километър. Закараха ме в Пирогов. Доктора погледна изследванията ми и отсече:
_ Отравяния с въглеродни емисии. Длъжен съм да уведомят полицията за опит за самоубийство.
...
Не са малко моите години, а спомените ми говорят много... До сега съм събрала в две книжки, повечето от тях... И мислех до скоро, че някои от останалите не са подходящи за споделяне… Ала твърде зачестиха напоследък у нас посегателствата върху жени, което ме подтикна да разкажа този мрачен спомен - з ...
-Как започна това?
В един претъпкан рейс, в самият край на 90-те, той беше седнал на резервна гума, търкулната до задната врата. Слабичка, финна девойка се държеше правостояща пред него.
-Дали тя се качи след него?
Той помни, че пътуването, беше дълго и натоварващо, в онзи стар, едва пъплещ Чавдар. ...
Бяхме стигнали до ... АрДжей отива на гости при Ана и Кора ...
- Още веднъж се извинявам, но доколкото разбрах вие сте идвали в магазина и неотдавна един от моите експонати си е тръгнал с вас. То е дълга история, но въобще не предполагах, че такъв случай е възможен. Сложно е ..... сигурно ще ви е мн ...
Как, без нежност... . Живот - какъв би бил, лишен от нежност ... Безсмислен за мен, прозаичен, нелеп ... Как, без светли изгреви в новия ден, без тъй прекрасните залези вечер ... Какъв живот, без изумителната природа неземна, с райски омайващи гледки и без чистия въздух, свеж ... Или без птичa глъч, ...
Нашият учител по немски език
Спомени за преподавателя по немски език Иван Бъчваров от Николай Тенев Куцаров, випуск 1966
Геносе Бъчваров беше много взискателен.
Още от първите часове той се опитваше да ни мотивира, като обясняваше, че бъдещето е на хората с техническо образование. Със спокоен, но на ...
Три ракети и перо
роман
Глава втора.
Вече трети ден в спортната зала на булевард Сливница юноши от цяла България мереха сили край зелените маси, удряйки с майсторско ожесточение малките целулоидни топчета. Момчета и момичета от Варна, Пловдив, Хасково, Михайловград, Рудозем мереха сили със софийскит ...
Сутрин като сутрин.
Беше станал преди 15 минути, точно в 04:45, както всеки друг ден. Изми си енергично очите и зъбите с паста от Алое Вера и сапун от растителни съставки. Не използваше химия, не е добре да се използва химия. Божидар Здравков внимаваше с какво си поддържа ежедневната хигиена.
Хигиен ...
Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
Фред знаеше, че разходката за гъби в прохладния есенен лес беше колкото приятна, толкова и опасна. Гъбари с по около четиридесет години опит в брането на горски калпачета си заминаваха само от една грешка. Половин хапка бе достатъчна да те прати на онзи свят, без да успееш да се изненадаш, че бавно ...
Сигурно сте чули, че Тръмп ме кани на купона си а аз не отидох. Звъня човека:- на голям ли ще ми се правиш?
_Зелето казвам трябва да претакам, че тези климатични промени....
_Номера с климатичните промени не минава вече! И никакво дистанционно пиене, само присъствено. Укази издадох!
_ Добре- викам- ...
Ежедневки 144
1. Маскирах се, като влак... и излязох от релсите...
2. Видях се отстрани... и счупих огледалото...
3. Яхнах метлата... но жената си я взе обратно...
4. Взеха ми всичко, което имах... а нямах нищо... ...
За доброто – непоискано ... . . Като повечето хора и аз се стремя и помагам на другите, както и с каквото мога ... ”Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ще дойде“ – казва народът ни... ”Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
’непо ...
– Така… Името вече го знаем… С какво основно се занимавате, господин… Разлагащ се ли ви беше фамилията? Някак си не ми звучи особено учтиво да се обръщам към вас с “Мърльо”.
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...
До тук не споменах нищо за моите хобита. Като дете нямах някакво подчертано хоби, освен четенето на книги. Като юноша и младеж, също нямах хоби. Имах разни интереси, но не мога да кажа, че имаше занимание към което да съм пристрастен. Обичах театралната самодейност, но не бях добър актьор и ми давах ...
Тишината го беше хванала за гърлото и не му даваше да каже нищо, защото това щеше да я разруши. Да я убие. Да я прати в нищото.
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...
Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
президент на САЩ. В Тръмп има нещо много обаятелно. Навремето моя близка беше кръстила кучката си Обамка. Докато наблюдавах церемонията, се сетих защо бе избрала точно това име за нея. Всъщност Обама прилича на агент на Мефистофел. Той стана причина за една световна криза, след която започна пропада ...
- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 2 "Вест"
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесет и Втора) 22
Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...
Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
Баба правила свирка на млад господин.
Когато свършил, тя започнала да се дави, а той смутено, вместо извинение, измънкал:
Извинете ме госпожо, тестисите ми са като на диплодок.
Бабата, току-що преглътнала докрай... изненадата, му рекла:
Аз пък мислех, че са на тиранозавър рекс и затова бях толкова п ...
Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я ...
Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...
Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
– Ама Ваше Величество… Не е редно, накак си… Церемонията, нали разбирате… Трябва да се включите. Избрали сме я да е точно по вкуса Ви…
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
Тялото му помръдна.
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 1 "Шепот"
Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...