20.02.2017 г., 12:11  

Избор

951 9 25

Изборът е мой. Не съжалявам.

Виждам, че си толкова щастлив.

Бързо ме забрàви. И признавам –

правил си го често и преди.

 

Можеш едновременно да бъдеш,

зная аз, със няколко жени,

както и "невинно" да ги лъжеш,

че за тебе сродни са души.

 

Колко пъти във живота срещаш

таз "единствена" за теб жена?!

Колко пъти със сърце усещаш,

че това е твоята съдба?!

 

Радвам се, че днес аз осъзнавам

всичко. Ти за мен не си звезда.

Махам със ръка и подминавам...

че душата сродна... е една.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Очаквайте отговора на мъжа до края на седмицата. :)

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иржи! Винаги точна в коментарите! Усмихнат ден ти желая!
  • Не зная защо тогава съм пропуснала тоя стих,Веси,затова коментирах направо отговора на мъжа.Толкова вярно си отразила ситуацията в отношенията!Мъжете обичат с мозъка ,а жените със сърцето си и затова повече страдат при раздяла...Рядко ,просто махат с ръка и подминават,но браво на такива!
  • Марги, не се притеснявай. Знам, че си добронамерена, както и повечето от нас тук. Освен това всеки може свободно да изрази мнението си в този сайт, което ми харесва. Аз мисля, че сродната душа е една и малцина са щастливците, които я срещат в живота си. Това разбира се не означава, че не трябва да опитваме, да пробваме, да не грешим и т.н. Поздрави от мен! Желая ти усмихнат и слънчев ден и топлина в душата!
  • , Вал, Веси, нямах лоши мисли.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...