Стихове и поезия от съвременни български автори

255.6K резултата

Поклон, Маестро

на Ивайло Балабанов
Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад. ...
338

Новите радости

Време, в което думите отчаяно глъхнат,
погълнати от картинки пълни с емоции,
които се сменят провокиращо бързо
и превземат съзнанието на бебето,
когато липсва отговорността ...
247

Аз съм аз

не ми казвай какво да правя
не съм този който искаш ти
не си това за да ме върнеш
и няма моят дух да изгасиш
"оставете ме на мира ...
349

Кога?

Кога... кога ще се научим
от мъжки цици да не сучем!?
Да не се подаваме на думи празни.
Обещания тъй безобразни.
Велики бяхме... не че ние имаме ...
293 2 2

За болката (ретроспективно)

Колко тъжно –
векът ни, започнал с кървави нощи и дни,
ще зъвърши отново с разруха и смърт.
За сто лета човекът не можа
да загаси у себе си враждата ...
361

Краят на лятото

В отминалия залез суетата,
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта, ...
352 2 1

Фино

фино
като песен на слепец
като душа след причастие
рисувам сън
единствено целувам теб ...
417 1

Завет

Побеляха децата ми,
тежки сватби вдигнаха внуците.
И загубих приятели,
и зарових предани кучета.
Знам ли броя на плочите... ...
356 3 4

През прозореца наднича лъч светлина

През прозореца наднича лъч светлина
Плахо се протяга, още е сънлив
Но веднъж роден, той има свобода
Да създава чудеса, макар да е свенлив
Промъква се тихо край зелени листа ...
334

На доброто семето кристално

Като зрънце малко е навярно,
почти изгубено във този свят,
на доброто семето кристално,
ще направи духът ни богат.
Понесло на плещите си крехки, ...
409 1

Стоян войвода

( по български народни песни )
Майка си на млад Стоян думаше,
думаше, още и му хортуваше:
- Где бре, сине, ходиш, Стоене,
дом да се върнеш не доде ли време? ...
388

Затишие преди буря

Защо ме търси и с въпрос защо не се почва
бях сам удовлетворен
може би но тя първа към мен пристъпи
не съм го знал и мислил
без да нищичко да кажем ...
318

Припознато

Накъде сте се запътили?
Поспрете се... поне за час.
Пийнете с някой... чаша вино!
Влюбете се в деня, така, от раз!
Но, да ви кажа, времето е малко дръзко, ...
387 2

Любов

Обичам те и пак ти го написах
в поредния щастлив и къдрав стих,
мигът потегли с розова мотриса –
красив и влюбен, нежен, мил и тих.
На нас прилича, всеки следващ грее ...
327 2 2

Доброто е добро

Доброто е добро,
когато го поискат.
Най-често носи зло,
когато го притискат.
Доброто е добро, ...
491 1 2

Завинаги - любов моя

Любов моя, пламъкът твой в мен гори,
с всяко докосване душата ми крещи.
Ти си стихия, огън и вода,
без теб светът е пуста тъмнина.
В очите ти откривам вечност цяла, ...
351

Категорично

И гнус ме е, че дишам въздух общ
със хора, без човешкото във тях.
И отвращава ме злокобната им мощ,
вонята им на престъпления и грях,
следите им изпълнени със слуз, ...
426 2 10

Последна среща

Видях те тъжна,
както самотен сипей сред вълните!
Стискаше парче живот, малкото си куче,
приличаше ми на дете!
А в очите ти се четеше грижа, ...
420 1

Бушони

Б У Ш О Н И
Тома Неверниците,спирали,спиращи
хода на важни,съдбовни,глобални събития,
на разумно ниво никога не ще да узнаят,
защо са изпаднали от дупките малки ...
236

Шепот от тавана

Забравен стих, забравен спомен
на тавана някъде прибран.
В кутийка малък и сиротен,
за един живот не изживян.
Под прахта затрупани мечтите, ...
375 1 1

... а просто те обичам. Затова

Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е ...
298 2 6

В края на лятото

Щом ми свие, сармите, краят на лятото,
а вятърът почне да брули стебла,
ще сляза на плажа, навлякъл си якето,
цял час ще тъгувам за всяка вълна.
Созопол ще скрие на тъмно хавлиите, ...
412 5 16

Септември

Септември тихо идва по още
летните любовни пътеки.
А август се прощава нощем
с птици от гнезда и стрехи.
И насън душата ми опустява ...
479 8 15

Мотелът на сърцето

Мотелът на сърцето
Добре дошли в мотела на сърцето.
Тук закуска няма,
защото време не остана.
Сълзите на прах се стриват ...
271

Уж е рано, още не е есен

Литнаха ятата надалече
в гените заложен път на юг.
Все по-хладно сутрин е, и вечер,
и не искам да оставам тук.
Лятото съвсем е излиняло, ...
349 2 8

Тъга...

На моя съпруг…Вечна му памет!
Май вчера беше първа среща -
хвръкнаха години шеметно...
Делихме какво не от сърце,
тез над пет десетилетия... ...
398 4 9

Доброто съществува

Маската свали си ти, прозрачна ти е тя,
усмивката ти също – изкуствена е! Знай това!
Да “блеснеш“ искаш професионално и правиш номера,
но хората не са ти изтривалка, за да си изтриеш от тях и съвестта.
Аз искам да пробудя заспалото във нас добро, ...
516 1

Номерче за Рая

НОМЕРЧЕ ЗА РАЯ
Още сънена, дишаща тромаво,
тишината сълзи върху плочника.
Сутрин рано стените на моргата
със сподавени звуци клокочат. ...
469 3 9

Подписани значения

ПОДПИСАНИ ЗНАЧЕНИЯ
... понякога, когато ми е кофти,
и съм далеч от варненския плаж,
надявам си домашните пантофки
и хълтам си в познатия мираж – ...
313 2 2

Ухаещ на трендафил мокър сън

Вали над този град полузаспал,
сънят ми скача в локвите прогонен,
напук на браздулиците от кал
дъга рисува. С думи и по спомен.
И станали по тъмно боклукчии, ...
232

Незнайно

Когато най горчи ти...
Когато много те боли...
Когато забравяш дните и
нехаеш, че туй не ти вреди.
Враг си, Бога ми, на свойте мечти. ...
306 2 2

Заплаха

Във въздуха прозвънва меч,
надвисва яростна заплаха.
Свистят на злото страшните куршуми,
земята безуспешно крие своите рани.
Човешкото бледнее във душите ...
387

Поглед назад

Нощта се спуска тихо зад завесата.
Тя не знае дните й къде са.
Ще седне кротко. Ще погледа.
Няма вече нищо що да следва...
Ни блянове, мечти, ни цели. ...
389

... в сърце на птица, в шепичка слова...

Драснете там, на рабоша черта –
греха ми и пишете, че е смъртен,
аз над света ви – праведно безпътен,
два кръста взела, пак ще полетя.
Вържете ме на стълба на срама. ...
245 1 4

Над пропастта

Снишават се, снишават се мечтите,
изгубили дори за ехо глас.
След тях снишават се и висините.
И падаща звезда - угасвам аз.
В безмълвието на покоя, ...
672 19 16

В твоите обятия

Във тихия сумрак на моя свят,
ти си светлината, която ме намира.
С всяка усмивка твоята топлина
разтапя студа, който криех вътре.
Ръцете ти са карти на дом, ...
350 1

Преди обичах дъжда

Преди обичах дъжда,
приемах капките нежни,
като целувки с плътта
на сън изпълнен с копнежост.
Преди обичах дъжда, ...
335

Бистрата мелодия на Вит

Вит бистра, пенлива,
с песен игрива,
разказва за световете стари.
А пъстрата пъстърва
танцува в слънце като злато. ...
273

* * * *

Дишай, мамо! Моля ти се, дишай!
Чуваш ли ме? Няма да те пусна!
Толкова години с теб излишно
криехме най-важните си чувства.
А сега Съдбата шамароса ...
654 7 15