Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Варненска Любов

ВАРНЕНСКА ЛЮБОВ
... по късичката улица "Славянска",
на сенчица под старите липи,
те милнах тихо – жегата бе канска! –
и твоето парфюмче ме опи. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

357 4 2

Тази нощ

Накъсан пулс,докосване горещо
в очите ти за малко се стаих,
ръцете ти по мен говорят вещо,
миг на щастие си позволих.
Тази нощ вселената ще се взриви, ...

Зои

Поезия » Любовна

328

Правилата на пазара

Силиконова прегръдка
и дълбока глътка
овладели са пазара,
мамата му стара.
Нема чувства, чувства нема, ...

mislitel

Поезия » Авторска песен

509 18

Имаш всичко

ИМАШ ВСИЧКО
— Мамо, моля те кажи,
толкоз ли сме бедни?
— Кой ти шепне тез' лъжи,
че сме слаби и последни?! ...

Eipril

Поезия » За деца

666 4 6

Завист

Запленен от утробата
на завистта,
няма как да разбереш,
кога е ден, кога е нощ!?
Застанал на ръба ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Гражданска

386 3 4

... и грейна от надежда по-зелена...

Разнищените крайчета плета
на мислите си. Черните прескачам.
Аз помня тези влюбени лета –
заспали там, в сърцето на косача.
Сред росните поляни повей тих, ...

Patrizzia

Поезия

192

Хазарт

ХАЗАРТ
Спести лъжите. Уморих се –
от чакане в студени празни дни,
от вечната тръпчива липса.
А самотата никак не сладни. ...

yotovava

Поезия » Любовна

344 2 3

Бял тибишир

На черна дъска
бял маркер другата бяла сега
същата в ръцете дето гледаш това
онова ли беше дето сега теб ше учи
след време както мен ...

Stew_Carrey

Поезия

398 1 10

Рефрен и обич имам. За начало...

Не е полезно никак, ама грам,
да ме ядосват, нищо, че съм дама.
И силата, и слабостта си знам,
а силата, повярвай, е голяма.
Аз никога не повишавам глас ...

Patrizzia

Поезия

223 1

Дъжд над душата

Дъждът мие калдъръма, ала не и душата.
Жадувам аз да се очистя — мене от рода ми проклет и себе си да погубя, да се махна от тоя свят загнет.
Навън вали роса небесна, ала колкото и да ме облива,
аз никога не ще се отмия от баграта си злочеста.
Нямам страх от смъртта — имам от огледалото съдник. ...

Есенен_10_Глас

Поезия

323 1 2

***

Нашата истина,
голяма и синя,
в този миг
разделихме на две.
Моята част подари на безкрая, ...

Kors

Поезия » Свободен стих

421 3 8

Бойко към журналистката Петя Владимирова

"Що въпроси неудобни задаваш,
в моя режим туй право нямаш!
Тъй свободно журналистът диша,
я, килия, тежко душа ми въздиша!
Още малко и ще ползвам бухалка, ...

hcs

Поезия » Хумористична, Гражданска

505

Сама ...

Сама ...
. На Р.
. Не беше го забравила -
нелеп опит, преди време ...
До вчера - без любов, сама, ...

dorageorg

Поезия » Друга

337 3 9

Човекът и чудото

Странно същество е човекът,
стои между бездна и звезда,
гори от жажда за посока,
ала не вярва в светлина.
Животът му - кълбо от чудо, ...

M1234567891

Поезия

496 7 21

Аз не плача, просто вали...

Навън е мрачен и дъждовен ден…
Капките се сливат със сълзите
и после чист, със сила зареден,
духът ми ще се рее сред звездите
Не плача, просто в мен вали… ...

Зои

Поезия

300 1

Страх

СТРАХ
Аз трябваше да стана много стар.
Да ме остави грешното ми тяло,
че да претегля на един кантар
кое е черно и кое е бяло. ...

Валери_Станков

Поезия

279 4 3

Тънко време

препиши сърцето ми
на черна дъска
(с бял тебешир)
в тънкото време
когато забравиш страха си ...

bogpan

Поезия » Любовна

412 1

Гилотина

Изгубих те
някъде по пътя на мечтите си.
Това, което исках да ти кажа,
заседна в гърлото.
Сцената, която трябваше да играя, ...

limeruna

Поезия » Друга

405 4 3

Прощално

Начало. Аз казах ти “Ти си красива”
това, мисля, странно го чу, не разбра.
Средата ми липсва – ах, пропаст горчива!
Но някога ти ме избра.
И в моите спомени с болка пропити ...

Несъвместимият

Поезия

480 3 4

Мигът се радва

Обичам те. Наяве те сънувам,
рисувам те невидимо в простора –
красив и къдрав, влюбен и жадуван,
мигът към вечност вече се отвори,
мигът се радва, в нас е и празнува, ...

zelenaradost

Поезия

301

… и адски много радва ме това

Когато бях - с младежката си сила,
меракът в мене беше на ниво.
Към полунощ минавах на текила
и пиех всяка нощ едно кило.
Оставах трезвен, но… капитулирах ...

Yuri

Поезия » Хумористична

412 1 11

Фишу за Влада

ФИШУ ЗА ВЛАДА
Дали защото днеска бях на кеф,
а идат дните – есенни и зимни,
се пъхнах със последния си лев
във магазина „Всичко за един лев”! ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

273 2 2

Отказвам се да пиша простотии

Реших да съм сериозен днес!
Достатъчно се смяхме, значи -
То бяха темички със секс,
или за майстори... играчи...
Ма стига с тази простотия! ...

mislitel

Поезия » Хумористична

335 1 6

Сюрреалисимо

"Светът ще свърши, както е започнал."
Салвадор Дали
Дали,нима ще ме спасиш
с изящните нечленоразделни членове?
Часовниците ти са престиж: ...

Ranrozar

Поезия

386 5 11

Прозрение

Златоструйна светлина
ме посреща с чудни краски
и прохладна ведрина
ме дарява с бодри ласки.
Ароматни цветове ...

Algol

Поезия » Философска

307 2

Обкръжение

Да се обкръжи човек
С красота, уют скромен -
Изкуство е това в
Живота. С музика тиха
И дълбока, например. ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

385

Напомняне

Когато ни изтикат зад ръба,
а ние за косите се потеглим,
ликуват в хор– строшихме ви гърба,
без паника в очите ги погледнем.
По-лесно се пътува без товар ...

svetlitschka

Поезия

345 2 4

Недей им вярва!

Безгрешна, че съм кажат ли ти – бягай,
онази там – подобие на мен е.
Помни ме щура – шапка на тояга,
със сто хвърчила пъстри за летене.
Не те обича! – щом рекат – Не вярвай! ...

Patrizzia

Поезия

278 3

Аз бях за миг

АЗ БЯХ ЗА МИГ
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих, ...

Валери_Станков

Поезия

305 7 2

Когато смисълът изчезва

Когато смисълът изчезва
и работите тръгнат зле,
да виниш е твърде безполезно:
той няма да умре.
Когато смисълът се губи ...

exuded

Поезия » Друга

387 2 2

Тошко Йорданов към млад лекар

"Ще пасеш добитък край Сиракуза,
за теб е най-хуманната професия,
щом не слушаш, ще береш кукуруза,
аз мило се отнасям, а не с агресия!
Доньо Донев блесна с герои трима, ...

hcs

Поезия » Хумористична, Гражданска

587 2

Всичко знае

човек престава -
колчем всичко знае - да
се удивлява

rhymefan

Поезия

318 1

Влюбен живот

Обичам те. И лятото е наше.
И лятото лети на морска песен.
Морето до възторг ще се размаже.
И влюбен е живота до унесен.
Обичам те. И нищо друго няма. ...

zelenaradost

Поезия

298

Три котета... горещници и строгост...

Сияят в маранята сини, голи,
високите скали. Градът зове
духът на пожълтелите тополи
безгласно да измолят дъждове.
Догаря тихо шарената кърпа, ...

Patrizzia

Поезия

239

Небето само е над мене

Небето само е над менe
Небето е Бащата,
То Творец, проектант
Краен и първоначален,
На всичко на Земята е. ...

Лесничея

Поезия » Свободен стих

354

Снимка без фокус

СНИМКА БЕЗ ФОКУС
Сгрешил си, щом намираш самотата
за най-надеждния съдружник.
Когато до вратата те изпратих,
си мислех, че все още съм ти нужна. ...

yotovava

Поезия

349 6 12

Крайната гара

Еднакви и сгушени, като сиви врабци,
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял - ...

ДаниелаВиткова

Поезия

401 5 12

Бе ли

В своите тебеширени сънища
съм още детето което играе на дама,
летящо от кула до крепост,
но наоколо... с татко и мама...
Там небето е ведро и синьо, ...

Лютиче

Поезия

405 7

Сърцето ми взривява се...и спира

Очакван звън, отворена врата...
Гореща кръв във вените пулсира...
Целувката разпалва ни жарта...
Сърцето ми взривява се !!! И спира...
Докосвам бемчица със вкус на опиат.. ...

Зои

Поезия » Любовна

365 1

Безглаголен портрет

Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

474 5 15

Стихове и поезия от съвременни български автори

Варненска Любов

Тази нощ

Правилата на пазара

Имаш всичко

Завист

... и грейна от надежда по-зелена...

Хазарт

Бял тибишир

Рефрен и обич имам. За начало...

Дъжд над душата

***

Бойко към журналистката Петя Владимирова

Сама ...

Човекът и чудото

Аз не плача, просто вали...

Страх

Тънко време

Гилотина

Прощално

Мигът се радва

… и адски много радва ме това

Фишу за Влада

Отказвам се да пиша простотии

Сюрреалисимо

Прозрение

Обкръжение

Напомняне

Недей им вярва!

Аз бях за миг

Когато смисълът изчезва

Тошко Йорданов към млад лекар

Всичко знае

Влюбен живот

Три котета... горещници и строгост...

Небето само е над мене

Снимка без фокус

Крайната гара

Бе ли

Сърцето ми взривява се...и спира

Безглаголен портрет

Опашка