Стихове и поезия от съвременни български автори
Приказка от Шарл Перо
... с рокля в стихчета на флашка и коланче от сребро
щеше да си Пепеляшка, ако аз бях Шарл Перо,
с малка стъклена пантофка да сребрееш в моя сън –
и през римата ми ловка да летиш в небето – вдън, ...
Метафорично лично
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...
Сервирам го за вас
на масата го удрям с всичка сила!
Парче месо набъбнало от страст,
а също много тайни вътре скрило...
Огледайте го! Дайте му оценка! ...
Солта на спомена
на кого приличам.
И аз мълча. Бях на три,
или на четири.
Не помня лицето му от онзи ден, ...
Автопортрет без пари
... между слънчеви шамари и безкраен кучи студ,
кой – когото изпревари! – всеки прави ме на луд,
вместо да попита как си с две-три думички добри,
глоби, данъци и такси! – сякаш съм торба с пари, ...
Ръце
допира от кожата ти
и прокарват пръсти през мускулите ти.
И винаги е смешно, когато
прокарвам нокти по ръцете ти ...
Моите съкровища
В къщурка малка, построена отдавна
само за една нощ от дружина славна,
се раждаха тихо и с малко вълшебство,
спомените на безгрижното ми детство. ...
Материален
Всичко е толкова ясно.
Бесен съм. На себе си.
И сега ми е тясно.
Тесен е този свят ...
Четене на стари вестници
Днес обикалях Варна като луд.
Наместо във казана кюлче злато,
набарах два вързопа с вестник „Труд”,
прочетени през миналото лято. ...
Изгрев
той донася на денят светлина.
С него ражда се началото деня,
слънцето изпраща лъчите си сега.
То очертава на морето пътека, ...
Прошка от Рая
Махна ръка и тръгна с дъжда към безкрая.
Крещя към небето - до теб не достига и шепот.
Как прошка да искам от Рая?
Не...
Не съм поет, не съм, а исках.
Може би да слушам по- ме бива.
Не съм и фотограф, а стисках
до болка пред мъглата обектива. ...
Стих за лятото
на лятото – прекрасно и вълшебно,
с горещи нощи, с изгрева му тих,
преливащо от пориви изкусно.
Сезон на сетива, любов и страст, ...
Как ще го позная
а какво ли? Не знам...
И обходил съм адове,
и съм бил ад и сам...
Търся нещо във Никъде, ...
Стъклени пирони
Каква бе твоята земя?
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.
"Каква невеста си била ти, мамо!" ...
Моето коте
прави ми масаж;
то ми скача във леглото
и започва марш;
с ноктите си по гърдите ...
Жената, с която ще бъда и утре
... когато ще съм спомен за човек – когато утре няма да ме има,
си помисли, че в някой следващ век ще ти се връщам в тихата си рима,
прекрасна всеотдайница! – Жена, която нийде не видях до днеска,
дори на моята Фейсбук-стена харесаха ти светлата прическа! ...
Защо ли...
Защо ли пак вятъра гониш и скиташ се нейде?
Защо ли понякога тихо посядаш на някой стобор?
Защо ли със влажни очи залеза гледаш и питаш се -
Господ има ли го,закриля ли те, бди ли над теб? ...
Хавайски рефрен
риза хавайска за мокрия плаж.
Сплита цветята в гирлянди ято от
гларуси – юнги в сплотен екипаж.
Сутрин вълните брега масажират – ...
В тази чудна вечер
В концерт надсвирват се щурци.
Нощта дойде към края вече
и лягаш с минали мечти.
Мечти... предадохме ги с тебе ...
***
тихо звезден дъжд ръми
тайна чужда си.