Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Любовта за мен ли е или за теб?

Най-красива съм в твоите очи само когато те отразяват отблясъка в погледа ти. Красива съм винаги, освен когато думите ми захапват гърлото ти, а сълзите ми леят се в порой от извити ръце и страх. Държиш ме винаги, освен когато сме пред пропаст - тогава ти изчезваш като мъгла, а аз стоя и се чудя дали ...
440 1

Утре ще сме по-щастливи

Няма нужда пак да спорим.
Всяка дума в нас тежи.
Както и да си говорим
накъде вървим личи.
Да захвърлим всички драми. ...
371 4

Здравословно

Попитах науката
как да живея
и тя веднага изписа
куп правила -
да ям здравословно. ...
426 2 4

Белота

Света кокича
белота! - На Божията
най прилича!...
396

Олтар(елегия втора)

Ръждясал свод в порутен замък
замрял часовник в полунощ.
Догаря свещ, мъждука пламък,
разсича мрака като нож.
В огнище, прашно и студено ...
354 2

Молитва

Благодаря ти, Господи, за всичко,
благодаря ти, че си ме създал,
от твоя огън, че си втъкнал,
искрица в грешна земна кал!
За скръбите благодаря ти, ...
387 1

Сломена от мисли

Когато съм сломена и
в ада често срещам себе си,
усещам как дълги желаят да ме повалят,
съставени от хаос, мрак и ледени стрели.
Огън е около мен и ...
460 1 1

Сънища

Сънищата идват, за да се отворят очите,
нищо че родени са от затворените ти очи.
Те са като стих в поезия, разбери,
как ще ги тълкуваш, ти си избери.
Изборът ще те води до следващия сън, ...
555

Слепец

,,Душата ти - смразяващ огън,
моята - топящ се лед.”
Сляп си, че не схващаш кода
или поне далекоглед.
Спирам да си обещавам, ...
596 1

Цветни спомени...

Толкова скъпи и чудесни даже,
живеят спомени в мен отдавна...
Далече, в бащиния мой свиден край -
онзи слънчев изгрев, най-прекрасен,
със зелената лъчиста позлата - ...
407 4 9

С годините

С годините желанията са все по-тихи
превърнали се във въздишки с крила,
пристигнали безпаметни, отлитат си незрими
от страх, да не узреят в реалността.
В сутрините, още не порасли ...
458 2

Снежни искри

Зимата пристигна и затрупа
къщите с дебел и пухкав сняг.
Спи земята, стихнала, покрита
от снежинки, спрели своя бяг.
Студ сковал е нощите, рисува ...
536 3 5

Издраскано с нокът

ИЗДРАСКАНО С НОКЪТ
Пред църковната тежка врата
има старо табло с некролози.
Там – невидим за хорския свят,
някой нощем душите извозва. ...
521 6 9

Зимата е особен сезон

Прехвърчат снежинки край моя прозорец,
вихрят се в своя приказен танц,
прегръщат се нежно, тихо шумолят
и покриват земята с леден, бял гланц.
Скриват калта, приспиват умората, ...
555 1 10

Подпис в душата

Как се измисля море и небе, и държава?
Как се измисля сезон, който ражда мечти?
Всеки живот е достойна и ценна награда,
която човек с наслада да извърви.
Мен ако питате, имам по много от всичко. ...
453 1 1

Опитомяване на студа

Студът навън се топли с нежни думи,
с прегръдка на обичана жена,
студът поддържа любовта безшумно
и даже я сродява с вечността.
Студът, да знаете, си има роля, ...
543 2 7

Салата соломон

Той: „Колко си сочна, любима моя, колко си сочна! Очите ти са като две измити стафиди, които плуват в ром. Косата ти е като грозд черно грозде „Болгар“ – тежка и готова за мачкане. Бузите ти са като две половинки на праскова, по които още стоят косъмчетата на греха. Устните ти са като разрязана диня ...
581 1 4

Когато боли

Когато боли сърцето,
душата се притичва на помощ!
Магия от липса на любов.
Когато боли сърцето,
Намери новото спасение ...
460

С криле на птица

По неотъпканото щом вървя,
след себе си оставям светли стъпки.
По тях отново пролет ще цъфти,
от крехки вейки - животворни пъпки.
Щом срещу вятъра сама вървя, ...
489 3 4

Ветровете на Едем

Такава зима… мръзнеща от студ,
прегърнала най-злия южен вятър –
дъхът му е с убийствен магнитуд –
разтърсва всичко. Диша тежко адът
в юмрука на опасен ураган, ...
516 5 6

Без вяра

човек без вяра
е „дърво без корен“ и
дух безпризо̀рен
424 1 1

До последната чаша чай

Аз мога някой ден да замълча,
защото думите ми се препъват в тебе.
В ръцете ти, в лика ти, в хубостта,
в душата ти, събрала мойто време...
Ала не искам Бог да ги отмери с тежест, ...
573 5 2

Залезът

(На А.)
Залезът от твоята малка сбутана къща.
Погледът ти, който силно така ме прегръща.
Усните ти, които така ме целуват
и очите ми, които за тебе тъгуват. ...
580

Кълбо

Нека нощ
безлунна, хладна,
падне.
Нека сме сами
във нощната пустиня. ...
616 1 2

Давам ти всичко мое, слънцеродност

На Е.
Душата ми сурова е коприва,
и имам само думи подредени.
На болката ми толкова отива
венец от въглени и мъртво време. ...
612 4 11

Къде ми е наследството?

Българийо, Майко, Мащехо моя остаряла,
Помниш ли, къде ли одеялото си простряла?
Може би там, където си картофите засадила,
Или, където млякото уморена и самичка си прецедила?
Мамо, нали, Татко там малко пари настрани остави да уча, ...
630

Това е

Гнева ми само поезията може да спре.
Смеха ми отново сал тя може да разбере.
Умората ми прикрива моментално умело.
Мечтите ми изпълнява бързо и смело.
С нея мога да хуля и хапя аз силно, ...
542 1 1

Радост

Радост! Честичко забравям да те търся,
а ти си сякаш винаги пред мен.
Ако от миналото за минутка се отърся,
светът изглежда толкова красив и променен.
Пред мен си, а свикнала съм да не се оглеждам, ...
454

От сенките изпепелени

Пожарите ме ослепяват!
Защото в тях изгаря любовта.
А после идва блудкавата плява,
опровергала земния ни път.
И днес проглеждам пак в мъглата. ...
540 16 9

Нощта разстила своя мрачен плащ

Нощта разстила своя мрачен плащ
и аз във нея кротко си милея.
Облак зъл немирен над горите виснещ
Заглушава ме -
не мога песента си да изпея. ...
437 1 1

Народ...

Народ, от който нищо не зависи.
Нещастно-равни, примирени хо́ра.
Оставили на друг за тях да мисли,
да ги дои и стриже във обора.
Тук стадният инстинкт е нещо лично. ...
750 6 6

Любовта

В безвремието на времето умирам
и раждам се отново на света.
По ежедневния си път откривам
смисъла за всичко – Любовта.
Без мене нищо няма да загине, ...
725

Преображение Господне

С молитви, с пост богоугодни,
срещаме Преображение Господне.
Слънцето след този ден,
гръб на лятото обръща.
С пъстроткана дреха есента загръща ...
456