Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Полъх

П О Л Ъ Х
Вярата в България се завръща
и макар,че все още по върховете
не спира,да се вихри Простотията,
с осъзнаването на вътрешното доверие, ...
385

Синева в Погледа

В прегръдката ти тих пристан намирам,
където светът изчезва в магия.
Ти си моята сила, с теб аз не спирам
да вярвам в любовта,пълна с чиста светлина.
Ала най-силно ме пленява една черта - ...
385 1

Предчувствие за дом

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...
877 6 12

В плен

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи
Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.
Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!
Копнежът как е тежък и как боли ме от това!
Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла ...
456

Рози и думи

Тя е бодлива и нежна,
тя е любов некупежна,
тя е всичко, което
с любов докосва сърцето!
Тя умее всичко да казва, ...
341 1

И целуни го бедния младеж

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...
575 2 4

Влюби се Иво във Дама

Влюби се Иво във Дама,
която живееше с двама.
Не можеше тя да обича.
Интереса си тя не отрича.
И чакаше Иво обич от Дама, ...
374

Детето в теб е оцеляло

Една сълза ли ти приседна,
че себе си не можеш да погледнеш,
сянката на болката ти бледа,
кара ли те често да побегнеш?
Но днес харесай огледалото, ...
725 2 8

Първа ракия

Селската кръчма отваря.
Денят се пробужда,
задъхан, устремен, не отмаря.
Млади мъже супа сърбат.
Без грижа, без нужда. ...
338

Биология на тъгата

Дръвче в себе си събрало е света.
Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.
Безброй века под дъжда.
Стотици усмихнати лица.
И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души… ...
402 1

Едно е най-голямото число

Е Д Н О Е Н А Й - Г О Л Я М О Т О Ч И С Л О
Религии колкото щеш,
а Бог е само един
и на всички целият ни стремеж
е,да се слеем с Него и да полетим... ...
332

Вихърче от моя листопад

ВИХЪРЧЕ ОТ МОЯ ЛИСТОПАД
... листопадът вихри пашпалига цял ден върху гърбавия рът –
с крадени дръвца – една талига, циганинът тръгва пак на път,
залезът – с пламтящите си фурни върху него сипе блага жар,
лятото след миг ще се катурне с въздъх на обречен нестинар, ...
613 3 2

Женските ръце и самите те

Женските ръце са създадени
да бъдат галени,
сами да галят,
нежно да свалят
дрехи ефирни ...
558 1 7

Оптимистично.

Творец съм на стихове,
творя красота!
Бог ме докосна със своята ръка.
Сърцето напътства, ръката крепи,
и щастието с мен върви! ...
456

Космосът на съдбата

Нас сбъдна ни Луната овдовяла —
другар си търси, с плачещо сърце.
Отвя ни с безнаказан вик — нахалост,
и втурна ни по път със ветрове.
Люлееха ни бури несравними, ...
510 4 6

Остаряха

Остаряха ми ръцете,
остана грозота, тъга и нежността съсухрена
и остаряла .Ласката остана.
Остаря ли ми душата там
някъде в небесата. ...
372

Облак

Не че съм голямата работа...
Не съм и гадател!?
Но времето някак горчи,
и нашепва сбогуване.
Навсякъде винарки летят... ...
609 2 2

Есенно преображение

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...
502 1 2

Орлите не летят по тъмно

Сънувам те. Фатално съм подвластен
на призрака, оставащ като тръгнеш.
Припомням си усмивката за “здрасти”
и топлината като ме прегърнеш…
Но аз съм сам. Срещу ми се възправя ...
823 1 7

Осъден на Любов

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
... защото зима зла се е задала – пък аз не мога да те приютя,
ще те загърна в мекото на шала из парка с вкочанените цветя,
ще те попитам тихо как си, мила, ще те наметна с моето сетре,
ноемврий ще реве като годзила! – морето бели ризи ще дере, ...
539 4 8

Любовта е за двама

Ти губеше ме бавно и системно,
тъй както вълната мидата руши.
Ти чупеше и туй, що неразрушимо беше,
но тъжното е, че не виждаше това, уви!
Ти хвърляше шамари, упреци, обиди, ...
468 1

Когато нямам значение

Когато нямам значение
и всичко побира се в една сълза,
аз до болка сърцето си дера,
душата ми затваря се от огромна вълна́.
Вълна, направена от тъга... ...
416 2 1

Тиха разруха

Изглежда пристигна моментът, в който,
един срещу друг и навели глави,
на единици приличаме, вместо на двойка.
Животът до тук ни доведе, уви.
Имах толкова много аз да ти кажа. ...
860 1

Младост и старост

Младостта, тя си има
Пътища, пътеки
Много, тя е творчество
Спонтанно, тя е
Красота. Токове текат ...
502 6

Размисли 3.0

Измерение е пространство смесено с време.
Дори да си мислих преди, че не ми дреме.
Важното е този тласък да избереме.
Живея между измеренията, където времето се пречупи,
а пространството се сменя във всеки един момент. ...
475

Вълшебният път

Той не е като другите пътища,
той разкрива вълшебни пространства,
в които всяко ново завладяване
е съдбовно, вечно завръщане
в безкрайното ни продължаващо странстване... ...
272

Стереотип

Грях ли е
канон какво е
какво е днес
преведете
просто в кой век съм ...
441

Погубени в тишината

Какво те възгордя днес, синеоки?
Че на плещите си крепиш земята?
Или че регулираш четири посоки?
(Тя - петата е пътят към душата)
Посоката със стръмните пътеки, ...
931 2

Любовно

Любов, сладко чудовище.
Изверг блажен из чудеса.
Търся твое съкровище —
Виждам висши в теб небеса.
В земя долу май че падам ...
451

Нервът сърце

„Много си нервна“ - казваха ми хората.
Казваха, че съм се била дразнела на всичко и всички,
непрестанно,
без причина.
Да, дразни ме. ...
477 1

Синьо

От цялата палитра с цветове
избрах си без да се замислям - синия,
защото знам, най-малко петдесет
нюанса винаги наоколо откривам!
Избрах денят ми да се ражда в светлина ...
422 3 6

Със светлината крехка

Когато натежал ти е товара,
пред мъката почти си се предал,
божествената порта се отваря
и път се вижда — светъл е и цял.
Усещаш ли душевната опора, ...
465 2 5

Видение

Видение
„Нека нещичко имам…”
П. Пенев
Боже, Божичко,
не е ли грехота, ...
454 1

Дъх

Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане ...
445 1 4

Като бръкнах в архива си

ЗА ХИГИЕНА НА РАЗУМА
С лед този конски тропот
по билото
за към върха,
прободено, ...
317