Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако времето имаше сърце
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...
Tочно на часа
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...
Не се справям...
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...
Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...
„Ех, да имах пет стомаха!“ - хумористично стихотворение от Иван Бозуков
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...
Космос
Звезди проблясват и умират.
А след тях - живот и светлина
в мрака смирено се прибират.
Луната първа си отива, ...
Първоаприлска тъга
денят се ражда за живот,
надига се Гаврилчо мудно
в очакване на своя род.
Пристига мама със мекички ...
Думички
не е нужен толкова талант,
не е нужно да си с висше,
за да бъдеш словесен музикант!
Нужно е мъничко желание ...
Край дворецът на Бърдоква
из гората със Блатечки,
тръгна Тошко с кака Кунка
да се прави на маймунка!
Някъде – отвъд Марица ...
Нишка отвъд тъгата
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...
Тиха буря
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...
Мъртви души
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...
Смехът
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...
Жена съм
Жена съм.
Думите ми се отдават на лист –
твоето тяло.
Разтварят се в пространството, ...
Силуети
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...
Прощавай, дядо
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...
На "Вайбър кафе" по пенсионерски
Хайде всички на кафето
Да затропа ни сърцето...
Мария Панайотова
На сладки чатове в ефира, ...
Хайкулинария
харесвани угнили,
мушмули мили?
Чорбица сива
от зелена коприва ...
Беличка вместо шегичка
– Батко, зная в минали години,
че белите свои ти си крил
зад шега – с надежда, че ще минат,
щом са в първа дата от април. ...
Прощаването на Славянката
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...
Българска работа
Всички се борят с Борисов и Пеевски,
компромати летят от всички страни
и не само по техен адрес,а към всички-
самите те проклинат самите себе си ...
Бях 2000
Не се вече чувствам излишен.
Но всичко ще кажа. Мълчах досега...
Ала продължавам да пиша.
Бях сякаш в отвъдното. Дълго бях там. ...
Ако бях жена на Хитлер...
Щях ли аз да съм добре
Ще ли той да ме обича
Дори и времето да спре
Дали ще иска да обгрижва ...
Via
вярвам, че си другото Крило.
Тъжно е... душата Мъченица –
броди със посърнало гребло.
Търси те във знаци, гласове, ...
Спомени в албуми...
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...
Когато - тогава
е сърцето,
а умът -
сърцат,
тогава рай е ...