Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Морето е усещане за вечност

Морето е усещане за ласка...
Жадува нашите сърдечни стъпки!
Вълните са негово причастие.
Брегът е полъх и топла прегръдка.
Навлизаме с паметта за лято, ...
360 3 8

Видяхте ли го? Луд... И мой...

С крилата си прикрива кръста
и носи си го ден след ден,
понякога в мъглата гъста
се губи пътят затъмнен,
отваря се и зло и сиво, ...
302 6

Как мъдрост на столетник беше чута

Младо журналистче съм. Но аз
интервю „Случайни срещи“ правя.
Сресвам алаброс, прокашлям глас,
афтършейв накрая си поставям.
Ще записвам с моя телефон, ...
528 3 13

Знанието е капитал

Свежест знанието е,
Веселие и капитал.
Светлина е то.
Обичай го и го почитай.
Човек ли друг е казал ...
406

По „Бог е Любов“

на Любовта е
смисълът - човек чрез Бог
да възсияе
..............................................
друга подредба ...
290

Може би знаеш какво е тъга

Може би знаеш какво е тъга?
Как тя стиска здраво душата?
Може би плачеш без сълзи сега?
Мрачна ти изглежда земята!
Ти може би не виждаш верен ход. ...
374 1

Връща

на
проклетѝя е -
да се крадѐ
и връща на злодеи
299

Жив

Когато разкъсан си от болка,
с лице окъпано в сълзи,
когато дори от въздуха
в гърдите ти боли —
не се отчайвай, а помни. ...
367 1 2

Скандал

Не мога -
ту ти е топло, ту студено.
За бога -
хем ти е сладко, хем солено.
Съвземи се - ...
381 1 1

Предутринно кафе

От нощното олимпийско будуване,
от изригвания ли предречени, от що ли,
опъната ми е до скъсване струната,
като нерв на зъб оголен.
Едва чакам кафето прио̀рити*... ...
333 1 4

Сълза на камбана

Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш ...
537 5 9

Нас ни има

Тук на тази земя нас винаги ще ни има,
дошли сме заедно от Велика България.
Край Дунава държава ние изградихме,
с кръв и пот ние България съградихме.
А другите съседни нази племена, ...
534 1

И аз питам

Свят вмирисан от фекалии...
от нас създаден, аромат!?
От фалш горчи дори и добротата...
а тя е най-голямата лъжа.
Тъжно е, че все още вярваме в лъжата. ...
308 3 4

Живото не можеш да заровиш

Това, което е живо,
Не може да бъде заровено,
То е засадено.
Живото не може да го скриеш,
Да го вземеш от ума си, ...
300

Към Любовта, наивно

Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело океана,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...
402 6 5

Плажно чувство

Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,
а вълните, както винаги след буря – на верев.
Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,
пак ме изкуши да насоча критично обектив.
В онзи ден, морето беше до съм коленете ...
449 1

В устните на залеза

В УСТНИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Във устните на залеза проблясва,
слънчев сноп последен светлина,
след малко натъжена тя угасва,
реверанс, за да направи на нощта! ...
377

Някъде

Някъде сега,
една котка се облизва,
защото ти я галиш.
Седиш на пейка
и галиш котката. ...
527 1 11

Водопад

Пред мен голям и шумен водопад
земята разлюлява с тежък хлад.
Над него фината мъгла се носи,
плод от сблъска на хиляди въпроси.
Живот дала му реката пълноводна, ...
333

Докоснах те и те познай

Докоснах те..,и те познах…
Нали отдавна аз те чаках…
да ми изпратиш своя знак,
във нощите когато плаках.
Докоснах те…и те пожелах… ...
408 2 8

По хълма с жълтите треви

ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, ...
328 1 3

Всичко любов е

Прегръщам твоето утре
и всяко ново начало.
Щастлива муза в съня ти…
лъч в утро, мъгливо и вяло.
Останал отново без брод ...
376 2

Водата на сътворението

в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява. ...
356 5 7

На любовта

на
любовта - ненавистта
не ѝ е
противоположност - а - увѝ - безбожност
298

И лудостта ми - просто факт

И трябва, трябва да претръпне
или веднъж да се взриви
сърцето ми. Връвта ми пъпна
в барутен погреб е, уви,
там някой от предците метнал, ...
274 4

Огърлица на съдбата - Лилит( част четвърта)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
13.
Магията на похотта балсам
нанася по Лилит и в транс рояк
от нежни удоволствия са знак ...
386

Единайсетата повеля

За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи, ...
289 4

Скритата луна

Безлунно е!
Облаците саботират.
Не можах да се любувам
на пълната луна,
а беше огнена и жежка, ...
365 1 3

Рефракция

РЕФРАКЦИЯ
Оцелявам след тъмни пророчества,
мога и да нощувам на друма,
да пропадам из урви и пропасти.
На върха да останеш е трудно. ...
401 2 7

Любов

Аз знам че всеки носи своя кръст…,
но дръж ръката ми по пътя.
И щом превърна се отново в пръст,
с любов помни ме ,не със мъка!
Прегърни ме пак докато заспя… ...
454 1 5

Вижда

да
те вижда -
се нуждае - че
обича те - това е
327

Състезание

Състезание ли е животът кратък,
в което да оставиш отпечатък?
На своето превъзходство.
На своето господство!
Устрем за победа те води напред? ...
387 4

Един забравен Робинзон Крузо

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...
364 2 2

Белег от прошка

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...
549 6 10

.

Въздухът-това задушаващо кълбо...
Дробовете ми се пълнят с тъга,
умора и безразличие.
Въдрухът-тази пречка на света...
Замълчавам и се моля за миг ...
334 1 1

Огърлица на съдбата- Лилит ( част трета)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
9.
Фантазия струи... В незнайни двори
разхожда се Лилит. Одежда в бяло
покрива леко чудното й тяло ...
440 1 1