Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Реката на живота

Казват че живота бил като река
влачеща водите си на някъде...
към неизвестността...
Казват че извирала като бистро поточе
нейде високо, високо във планината ...
537

Помня всичко 2000

Помня всичко. Сякаш това се е случило вчера.
Сякаш не съм тук - а може би още съм там.
Помня всичко. Може би затова сега го споделям.
Помня. Защо ли? И аз самият още не знам.
Помня мъртвите. И смъртта - с ужасната ѝ усмивка. ...
628 1

Чаша за жажда

В тъмата, когато животът замлъква,
и в стаята мрак те обгръща и стене,
когато присъствието е отсъствие,
и гласове пустотата надене,
тогава се раждат най-святите истини, ...
715 3 10

След кино

Понякога, когато ходим на кино
с приятелите му,
след филма аз изчезвам,
без да кажа къде отивам.
Винаги е вечер и винаги се чувствам ...
655 1 2

Като рана

Нощта ме гали с жилави ръце,
а вятърът е стихнал във косите.
Дочувам глас на онова момче,
вибрира и в душата ми се вплита.
Върви по пътя с пламнало сърце ...
778 7 24

Съдбата е щедра към лудите

Неочаквано щедри са нощите,
че даряват на болните взор,
а в последствие лъжат безпомощно
и сълзите превръщат в затвор.
В светлината примигват секундите, ...
641 1 8

Първи сняг

Довчера голата поляна
покрива я сега снега,
и знам, че чака на тавана
от лани старата шейна.
Ще я избърша и изтрия, ...
704 4

Нима...

Нима остава младостта далеч,
сякаш хала - все бърза времето...
Нима не пилеем тъй часовете,
без да мислим май - мигът е ценен...
Нима стареем, а ни се живее - ...
637 2 7

Вече е късно

Някога, когато теб те срещнах,
бе още рано, още много рано.
Лицето ти, в очите ти погледнах.
Не смеех да докосна твоето рамо.
Сърцата ни туптяха тъй далечни. ...
655 1 3

С надежда

стихът с надежда
към себепознание
в сърца се вглежда
стихът с надежда
към себепознание ...
600 1

Будилник

Сякаш бе вчера - там на долапа
онзи будилник цъка и трака,
времето мери той без пощада,
без да препуска и без да отлага.
След всеки обяд във детския свят ...
618 3

Красива жена

С очи красиви нежна, хубава жена,
те блестят като звездите високо в небето!
Понякога са тъжни, но с усмивка на лицето,
засмяната жена скрива в душата си тъга!
Тя е свободна, бори се с живота сама, ...
643

Изцеления

На село щъкат куп пенсионери.
Логично, целокупният народ,
все болест някаква ще го намери.
Та всички сме с почти изтекъл срок.
Добре, че доктор Кочев е насреща. ...
1K 1 12

Пулсът на тъмнината

Студена стая, черна тишина
с корава длан докосваш мен
тялото ми се изопва като струна
с жарки устни падам в плен!
Студена стая, черна тишина, ...
490

Храна за вашите очи

Изгубените мои думи
затворени в кафезите на стих
не се завръщат даже и в съня ми
от спомена, на който ги сглобих...
Отишли са в измислена реалност, ...
576 2

Стена

Цветът е хубав...
но нещо тъжно стената някак си стои,
че може и да се срути!
А толкоз малко тук е нужно...
Ден със слънце, грижовна нечия ръка... ...
462 1

Синьото лято

Синьото лято ще разкаже за нас
Колко пъти плакахме на глас
Или когато седяхме до зори
Смехът ни нямаше край
Онези нашите погледи ...
567

Татяна

"Но вярна ще съм аз на друг,
когото назовах съпруг"
А. С. Пушкин
На думата си ти остана
докрая вярна. Ах, Татяна, ...
756

Чуждата песен 2009

То е в мене - човешкото, земното.
Аз не мисля, че съм закъснял.
И са това изключителни ценности.
Знам го - вече съм го разбрал.
Аз не искам да има безмълвие ...
578

Мечта

Кога ще подредим тази държава?
Кога ще възродим отечествената слава?
Кога достойнството си ще върнем?
Кога, вместо да се мразим, ще се прегърнем?
Кога правдата приоритет ще стане? ...
682

На изпроводяк

На живота у здрача
се ни смея, ни плача.
Няма да прибирам си нещата,
щом ме изнесете през вратата.
Роден гол ...
567

Приказка за жабата

В едно блато горско – не много дълбоко,
но все пак кално и доста широко,
живеела жабка с името Жужа,
която била същинска хитруша.
– Ква-ква-ква! – въздишала тя. – ...
674 2

Бяла Любов

Не можах да целуна ръката ти,
защото посочих небето с ръце.
Не прегърнах крилата ти,
защото се сляхме в едно.
Бяла Сфера! ...
405

Из “Черна песен”

Строях иглу, когато падаше снега,
но разтопи го сетне пролетта.
Денем неуморно аз играждам,
но през нощта като звяр руша.
И питам: “ Де ще дойде реда мой, ...
510

Отново за любовта

Казват, любовта живее в сърцето.
Аз не мисля, че това е така.
То е тясно за нея и прекалено заето
да пулсира от раждане чак до смъртта.
Любовта е вик от първото вдишване, ...
744 2 14

Сутрешно кафе

Върти се малката лъжичка
и в тъмния водовъртеж
се сливат утринна умора
и предстоящият копнеж.
Подрънква тихо по стените ...
615

Меа culpa (Молитва II)

Как сивееш днес, Витоша, ти.
Колко тъжни са твоите вихри…
А с притихнали в липса мъгли
ти прегръщаш нечути молитви.
Подари ми да видя в света – ...
578 2

Не се страхувай

Не се страхувай! Отпивай от своята чаша!
Животът предлага я на всяко твое блюдо!
С вкусът пореден и лична нагласа
опиянението разкрива поредното чудо.
Да гадаеш как, дошло ли е време точно сега, ...
547

Гласът ми с тихи стъпки си отива

Все по-трудно стиховете пиша
сякаш няма повече какво да дам.
Поезията във мене още диша,
но като в кома е... Дали? Не знам...
Възможно е обаче и логично ...
641 1 13

Баланс

Животът влюбен е в смъртта
Тя обича го и го приема
Умирам и се раждам на мига
Това е всъщност моята дилема
Когато стигна до целта, ...
555

Мутант

Гневен съм, бесен съм даже.
Дразнят ме много, много неща.
На всяка крачка срещам идиоти
и питам се накъде върви света?
Ядосва ме какво става в страната. ...
879 2 8

Обича и цветя...

Отдавна тя не пя и не летя,
от дъх по-лека, от сълза по-тежка,
сама си е любимата си грешка.
И лъже – не обичала цветя.
Отдавна не отглежда небеса, ...
941 8 20

Неизвестни бойци 2009

Вие, които до мен досега сте били –
неизвестни войници безброй.
И до моята стрела летят вашите стрели.
Аз не влизам самичък във бой.
Не, не пиша за вас... Аз си зная защо. ...
437

Бяла зима, бяла страст

В бяла утрин тихо диша зима.
По прозорците се стича хлад.
И в зениците възхита има
в призрачния нежен маскарад.
По стъклото си криле рисуваш. ...
607 4

Няма и ден без теб

Няма и ден, без да мисля за теб,
няма и ден, без да желая твоето същество,
няма и ден, без да изгарям от желания по теб,
няма и ден, без да те желая в обятията си,
няма и ден, без да събудя с мисълта за теб, ...
572

Къща в снега

Тъжно е, няма я пътечката в снега,
няма кой да разрине, угаснала в дома е всяка светлина.
И коминът вече не ще да пуши,
искрица от миналото, не ще запали пламъка отново.
Колко тъжно е, порутена отстрани стои постройка, ...
667