Стихове и поезия от съвременни български автори
Бедуините са мъртви
земята станала е сива , загубила е форма и ландшафт!
Градовете се превръщат в прашни степи
парковете им зелени лъжат хората с пикници в неделя.
В океяни плуват си свободно, бутилки и боклуци полимерни ...
Дъжд от кухата лейка
Ще изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на Седмата пейка.
И без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка. ...
Неогрято
разочарован — като млад артист.
Като поредния изгледан театър,
поредния намачкан лист.
Мислиш, че вината в мен е, ...
С обич да платим
Капките кръв очертавали стръмна пътека.
А над земята ни, като жалейка събудена,
тъжният облак е ронел сълзици полека.
Носиш ли в себе си истинска обич сърдечна? ...
Тихото завръщане
тихичко прошепна с тъжен глас:
„Нима забрави ме, глупачко?“
И аз се съвзех в този час.
Отдавна бях забравила за нея, ...
Моята личност
не нося маска, а цяла фасада.
Светът не ме разбира, но не питам —
в очите ми живее тишина.
2 Усмихвам се дори когато гния, ...
Половин е предала!
може всичко да каже, когато мълчи.
Половината свят е частица от вятъра.
Половината дом е огрян от лъчи.
Умножи ме по две и мечтай. Добрината ...
Пусни ме в твоя храм ( вирле )
сърцето отворѝ
и с обич ме дари,
и няма да съм сам.
Олтарът ти гори ...
В ръцете на баба ми
нежните ѝ ръце галеха малката ми глава,
пръстите ѝ събираха крехката ми коса —
и с грижа изплитаха две плитки.
Устните ѝ, меки като прошепната песен, ...
Отначало
Веднъж така ми каза ти.
Погледнах те като дете разбрало
защо не може да лети.
Отначало не е лошо, щом си сам ...
А ти мълчиш и свиваш очи.
А аз крия, сърцето боли.
Все се надявам, че ще дойдеш,
В любовта ни вярвам, без край.
Светът е пуст, когато те няма, ...
Щастливо женен… със дете
в голям хотел - със цели три звезди.
На чужденците, куфарите носех
и всеки ден - обменях с тях пари.
Бях пиколо за няколко години ...
Окислено небе
от мислите ми силно окислено.
И спомен, побелял от старост, спи
сред бездната на мрака примирено.
Защо ли, мамо, мен притиска жал, ...
Сънища
С ухание на здравец, на любов.
О, Боже, сътворил от Рая чудото -
най-истинско, наречено живот!
Щастлива се сънувах, колко хубаво! ...
Падаща звезда
послание за смърт на нечия душа,
последен земен вик откраднат,
изтръгнат корен от пръстта.
И в мрака нощен се разплака, ...
Сродни Души
без думи написахме нашия стих...
Светът сякаш спря да се върти, и
в тишина се родиха безброй звезди.
В очите ни жадно вселени блестяха, ...
Поспри, човече
Защо неправдата расте,
кат бурен в святата градина
и някой сплита пак ръце,
и моли се, а друг проклина? ...
Божествена тенекия
постоянно говорят за мир,
а се въоръжават страхливо до зъби,
кажи ми Господи, много те моля кажи,
защо си лишил от Разум тези тъпи ръбове? ...
О, Музо
О, Музо, предълго аз мълчах!
Ти, за мен незаменима си
и щом пред твоя лик застана аз,
изпадам в свян и слово губя. ...
Пътят към Рим
Франциск, щом дух реши да предаде
и спешно да зареже Ватикана,
и аз накрая – от нема й къде –
си казах – що ли Папа да не стана? ...
Поръчвайте надгробните венци
... и тия, дето по-богати са,
от мене по-щастливи ли са, всъщност? –
дали в дъбрави с пролетна роса
понякога във своя сън се връщат, ...
Щурец
Ах, тоз щурец, дето всяка вечер
свири под прозореца на Вили,
и в дует с жабите кресливи,
буден го държи чак до зори. ...
Егото
"Егото" - обичат да говорят,
Да произнасят тази дума
"Плоски" хора, хорица -
За модерни те така минават, ...
Славната априлска епопея
робите не можеха гнет веч да търпят!
За отечество и правда, за светлината,
те бяха готови животите си да дадат!
О, април, завинаги ще си в сърцата! ...
Там...
при хълмовете, побелели с дните,
ще мина през жаравите от време
и въглен ще си взема от звездите.
По пътя топлината му ще сгуша, ...
Часовник без стрелки
Часовник без стрелки
Куплет 1:
Тичам във времето, но не мога да го пипна,
чувам как отмине, но няма как да го спра. ...
На Отца ми
Ти Господи, умря заради хората, заради нази
разпънаха те на кръст, но Ти възкръсна, оживя!
От тях дойде и "Осанна"и "Разпни го" туй преживя,
и кой от учениците ти думите пред Теб спази. ...