Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Мъж без адрес

МЪЖ БЕЗ АДРЕС
... толкова красиво си живея, че не ми се мисли за смъртта –
паля си в кандилцето елея – светлите молитви си чета,
някой лев на просяка пред храма пускам му в дълбокото чашле,
черпих попа с водка двеста грама – напоследък пее много зле, ...

Валери_Станков

Поезия

748 5 3

Гладен съм за пуйетеси

Пуйетичен дзвер съм - хапвам пуйетеси -
Толкова са сочни, крехки вкусотии!...
Та за туй те питам, казвай ми къде си,
да ти погостувам; айде, не се крии...
С тебе ще вечерям, даже и закуска ...

mislitel

Поезия

395

Зад портата

Затварям портата на двора,
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...

M1234567891

Поезия

744 5 14

Отново

(поезия за четене в две посоки)
“Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно”
Сьорен Киркегор
А навън напук пак слънце да изгрява!
Лампата, която само подчертава ...

ИБогоева

Поезия » Гражданска

435

Ден

Денят започва без предназначение,
едва улавя скритите флуиди,
но чака свойто нежно вдъхновение,
готов е и с надежда ще го види.
Изкачва се нагоре и просторите ...

zelenaradost

Поезия

357

Дървото на живота

Както извън трите Измерения
нищо не може ,да съществува,
защото всички останали са вътре във тях,
така и човешката същност и намерения
извън дървото на живота само са прах. ...

krasio0109

Поезия

460

Седем вечности дъжд

Замлъкнах аз, а онемя и ти.
Небето си подпирам и тежи ми,
побрах света си в шепичката рими,
за друг живот ли думите пестим?
И в тишината всеки звук разбит ...

Patrizzia

Поезия

591 2 2

За всяко "да" си има време

Погледни ме в очите без страх –
да препуснем в мъгливата степ.
От картините твои разбрах
колко липси познаваме с теб.
Непокорните багри горят, ...

argonyk

Поезия

728 7 5

Тихо е като в камбана

Светлинка трепти на небосвода,
тишината е открила дом,
дом, където всички са си свои,
"нося мамо, с думи ти дойдох..."
... ако някой ден и мен ме няма, ...

КрасимираЧакърова

Поезия

975 9 14

Приятелството

приятелството -
братовчед на любовта
немимолетна
приятелството -
благодат на любовта ...

rhymefan

Поезия

339

Слънце пак ще грее

Цветята прецъфтяха с ухаен аромат.
В купа заспа тревата,
сънува пролет пак.
Ветрец люлее клони
със падащи листа. ...

АниИванова-стихове

Поезия » Друга

589 2

Едно

Ти си едното пространство, аз съм другото.
Ти си едното време, аз съм другото.
Най-обичам да те дразня, между другото,
но да ти се обяснявам е най-трудното.
И ето пак със тебе тичам, колкото и да го отричам. ...

Боромир_Благослав

Поезия » Любовна

472

Ще бъда

Ти си прекрасен, изискан, замислен,
стъпваш уверен, че даже надменен,
само че аз ще стана твоята мисъл
и от полъх лек ще стана смисъл.
Ще бъда сянката, която не виждаш, ...

Nivelina

Поезия » Любовна

445

Буря

Свистят на бурята конете огнегриви,
препускат и гърмят неистови и диви,
а долу – светлина и мрак се сливат,
в неспирен танц нежността си изливат.
Каква ли мощ неземна развихрила е сили, ...

Краса_Теофила

Поезия » Пейзажна

543 1

Трудно ще е знам

Отроче – под сърцето си го кътам
един различен и прекрасен свят.
От техния отдавна хванах пътя...
Звезди целувам, за да не заспят,
за да запомнят тайнствения ритъм, ...

Patrizzia

Поезия

458

Немият палач

В театъра на дните лицемерни,
където всеки носи своя грим.
Върви Палач във мрака достолепен,
безмълвено хладен, сякаш тъмен мим.
Той гледа безпристрастно и сурово, ...

Varahiil

Поезия » Философска

853 2

Докосване

Ако потърсим
нежното съприкосновение
в дланите
на сивобрадия ден
в съня ...

marathon

Поезия » Любовна

749

Есенна разходка в гората ...

Позлатени листи блестят -
приказна есен е в гората,
а след дъжд - на свежест ухае ...
Какъв мирис, все ме пленява -
ще се разходя отново там ... ...

dorageorg

Поезия

717 6 12

Синът на Светлината

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,
че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,
че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,
че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи, ...

Валери_Станков

Поезия

543 4 3

Мило мое съвършенство

Ако можех да напиша стих,
с който да се влюбиш в муза,
щях ли да снова край смъртен,
който нощем хвали друга?
Щях ли да се лутам в Стикса - ...

ГерганаЖелязкова.1

Поезия » Философска

730 1 3

И тая нощ

И тая нощ ви галя
с осанката на поглед сътворен.
Опитвам се да зидам с камъни Вселената у мен.
А мислите ми като въгленче
сред пепел парят, ...

ZAGORA

Поезия » Философска

510 1 2

Думите

Има думи, красиви като очите.
Има думи, далечни като звездите.
Има думи, врати ще залостят.
Има думи...
Но се питам, защо са ни понякога думите, когато само с поглед ...

Kors

Поезия » Свободен стих

737 3 4

Дувари и синори

Дувари и синори
на хорицата
Не ме плашат запустелите ниви
и синори,
а дуварите със злоба градени ...

С.Койчев-Шани

Поезия

661 1

Народите са гладни

Народите са гладни
(Но не за пасти)
и отчаяни,
а всички власти
сякаш не разбират, ...

mislitel

Поезия » Философска, Гражданска

716 7

Прескочи границите

Кой пред тебе граници постави
и ти повярва, че не можеш?
Да мечтаеш всъщност как забрави
и как престана да се бориш?
Сега е време да се върнеш, ...

Зои

Поезия

786 2 6

Полъх

П О Л Ъ Х
Вярата в България се завръща
и макар,че все още по върховете
не спира,да се вихри Простотията,
с осъзнаването на вътрешното доверие, ...

krasio0109

Поезия

420

Синева в Погледа

В прегръдката ти тих пристан намирам,
където светът изчезва в магия.
Ти си моята сила, с теб аз не спирам
да вярвам в любовта,пълна с чиста светлина.
Ала най-силно ме пленява една черта - ...

RalicaBogdanowa

Поезия » Любовна

455 1

Приключи

Всичко е възможно,
но не съм казал,
че не е сложно.
Може да не е много важно,
но устни облизвах блажно, ...

Боромир_Благослав

Поезия » Любовна

424

Предчувствие за дом

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...

jenyivanova

Поезия » Бели стихове

970 6 12

В плен

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи
Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.
Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!
Копнежът как е тежък и как боли ме от това!
Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла ...

Краса_Теофила

Поезия » Любовна

505

Рози и думи

Тя е бодлива и нежна,
тя е любов некупежна,
тя е всичко, което
с любов докосва сърцето!
Тя умее всичко да казва, ...

Nivelina

Поезия » Философска

385 1

Moje wspomnienia 🌐

Wyschły już Moje wspomnienia
To znaczy wtedy padał deszcz,
A teraz świeci słońce.

abtasen

Поезия » Любовна

525 1

И целуни го бедния младеж

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...

Patrizzia

Поезия

612 2 4

Влюби се Иво във Дама

Влюби се Иво във Дама,
която живееше с двама.
Не можеше тя да обича.
Интереса си тя не отрича.
И чакаше Иво обич от Дама, ...

Владимиров

Поезия

422

Детето в теб е оцеляло

Една сълза ли ти приседна,
че себе си не можеш да погледнеш,
сянката на болката ти бледа,
кара ли те често да побегнеш?
Но днес харесай огледалото, ...

Зои

Поезия

791 2 8

Първа ракия

Селската кръчма отваря.
Денят се пробужда,
задъхан, устремен, не отмаря.
Млади мъже супа сърбат.
Без грижа, без нужда. ...

Селева

Поезия

381

Биология на тъгата

Дръвче в себе си събрало е света.
Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.
Безброй века под дъжда.
Стотици усмихнати лица.
И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души… ...

Кри3а

Поезия

436 1

Едно е най-голямото число

Е Д Н О Е Н А Й - Г О Л Я М О Т О Ч И С Л О
Религии колкото щеш,
а Бог е само един
и на всички целият ни стремеж
е,да се слеем с Него и да полетим... ...

krasio0109

Поезия

389

Вихърче от моя листопад

ВИХЪРЧЕ ОТ МОЯ ЛИСТОПАД
... листопадът вихри пашпалига цял ден върху гърбавия рът –
с крадени дръвца – една талига, циганинът тръгва пак на път,
залезът – с пламтящите си фурни върху него сипе блага жар,
лятото след миг ще се катурне с въздъх на обречен нестинар, ...

Валери_Станков

Поезия

670 3 2

Женските ръце и самите те

Женските ръце са създадени
да бъдат галени,
сами да галят,
нежно да свалят
дрехи ефирни ...

mislitel

Поезия » Друга

596 1 7

Стихове и поезия от съвременни български автори

Мъж без адрес

Гладен съм за пуйетеси

Зад портата

Отново

Ден

Дървото на живота

Седем вечности дъжд

За всяко "да" си има време

Тихо е като в камбана

Приятелството

Слънце пак ще грее

Едно

Ще бъда

Буря

Трудно ще е знам

Немият палач

Докосване

Есенна разходка в гората ...

Синът на Светлината

Мило мое съвършенство

И тая нощ

Думите

Дувари и синори

Народите са гладни

Прескочи границите

Полъх

Синева в Погледа

Приключи

Предчувствие за дом

В плен

Рози и думи

Moje wspomnienia 🌐

И целуни го бедния младеж

Влюби се Иво във Дама

Детето в теб е оцеляло

Първа ракия

Биология на тъгата

Едно е най-голямото число

Вихърче от моя листопад

Женските ръце и самите те

Опашка