247 108 резултата
Днес видях една особа.
Важно мина през града.
Водеха я тумба хора.
Вееха ѝ със листа.
Зачудих се какво да сторя. ...
  657  17 
ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА
Колко тих и закътан е дворът.
Сред постеля бръшлянена спи
малка къща с прозорец затворен
и потънали в унес липи. ...
  191  20 
Критик е той, най-чистата порода,
помазан със безгрешие в очите си.
Такъв да го удара ли, или да го онода?...
Без полза е! На глупотевините си такъв държи
дори и Бог да го обори с доброта, ...
  254 
Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...
  412 
По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...
  785  14 
В съня кошмарен конници безброй
през моят дух беснеейки минават.
Надали варварски, ужасен вой,
посичат всичко те, опожаряват.
С последни сили аз се отбранявам - ...
  347 
Яви се ти и в миг те приютих,
животът ми след теб се промени.
Сред бистри капки с обич те открих,
в пустинята ми извор се роди.
Импулсът в буен огън запламтя ...
  274 
Като пролетта, събуждаща утрото,
като лятото разсъблякло нощта,
като есента запалила миговете,
като зимата сгушила се в огъня…
като звездите покрили небосвода ...
  617 
Тази нощ не мога да заспя!
Не че бе различна...
Не бе от лудите... май бе самотна...
но истински лудешка.
Бях тъжен... но различен. ...
  185 
През тъмните прозорци на нощта,
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни, ...
  353 
Не знам къде са били
ръцете ти преди това,
но след като оставих
душата си да избелява
на слънце, ...
  208 
Докато властите се реформират,
взаимно се блокират.
  169 
Утре станах рано
и хвърлих чантата през рамо.
Очакван ден велик
с приятелите ни страхотен миг.
И днес ни чакат учебници ...
  604 
Всяка вечер си представям -
как сме, бабо, двете с теб.
Но все по-трудно оцелявам,
пишейки без теб куплет.
Всяка вечер разговарях, ...
  235 
Можем ли с теглилки да мерим любовта?
Чувства на кантар могат ли да се поставят?
Днес от вчера те обичам повече, не е шега.
Утре, ако малко е, сълзи ли в очите ни ще парят?
Днес е празник, искам да ти подаря мечта. ...
  252 
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
  179 
Две жени родиха тризнаци,
две хиляди - нито едно,
на времето това не са ли знаци,
че вървим по нанадолнище едно?
Че за архаичният ни, малък народ ...
  379  20 
Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...
  183 
Ти водѝ ме, водѝ ме, водѝ,
босоноги вървим, сред тревите,
няма днес, вчера беше преди,
а в очите ни смисълът скрит е.
И цветята са земни звезди, ...
  529  12  26 
Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...
  145 
В тъмен свят, студен без никой до теб
какво ли струва едно удовлетворение - нищо и всичко
какво е Йерусалим в Небесно Царство от пуста степ
не разбулено съмнение с мотив е нито
Светлината лед е LED, дразни, лъже и прикрива ...
  187 
НОЩЕН ПЪТНИК
Някой през снега е ринал цяла нощ към мен пъртина,
да си поседим – двамина, покрай каничка с пелин.
Пред залостените двери викал е: – Здравей, Валери! –
вярвал е – ще ме намери! – да не бъде тъй самин. ...
  163 
Колко малко познаваме себе си,
а се мъчим да бъдем добри,
като се правим на птеродактили
или просто на маскари.
Увълчиха се душите ни. ...
  148 
Миг първи – Среща
Срещнах те случайно,
ти не ме подмина.
Бързо се оказах
в рамка на картина. ...
  292 
Днес съм щедър, намигам на всеки
без значение мъж и жена,
който срещна по тези пътеки
по които вървя ли, вървя.
Дамите се усмихват и кимат, ...
  209  10 
" Завинаги" е дума илюзорна! " -
изфилософства егото в реалност...
" Наивна обичта е, неуморна,
романтиката с нея е баналност! " .
Но всъщност, може би, не е така, ...
  442 
Танцувам аз ламбада със мадама.
Повярвайте ми – лошо няма!
Но, двама трима гледат ме на кръв...
Навярно,че поканил съм я пръв.
Те не умеят да поканят дама, ...
  489 
Отвсякъде настъпваха чакалите.
Надеждата разкъсваха с очи.
Тя мяташе се в дивото реалити,
детето си невинно да спаси...
Лятото дойде и от гнездото ...
  154 
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен... ...
  478  13 
Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.
Маза по стъклото ми лъжи, ...
  176 
(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...
  209 
Събота, неделя мина.
В забавачката на „Тимок“
Нора, водена от татко,
идва след почивка кратка.
Тука песнички ще учи: ...
  218 
Великите несгоди
са на пътя на истината.
Илюзиите често са красиви,
а безвкусицата – сладка.
Ценното е рядко, ...
  236 
И аз нося сърце и душа
и искам, да бъда обичан!
Не съм безгрешен и аз греша,
но още на звяр не приличам!
Отново се върнах във вкъщи. ...
  236 
Последни я, красива е, нали?
Ангел слязъл от небесни висини,
орисал я – цял живот да бори всякакви беди.
Преди да тръгне, целунал я дори,
но ангелското му сърце не спряло да кърви. ...
  235 
На дългия път, отново в движение
съзирам маскирано свое отражение.
В съседно пространство, с очи, дух и тяло,
живее поредното мое огледало.
То е аз и аз съм него, всъщност. ...
  169 
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
  565  23 
Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...
  265 
Онази вещица с котлето прекатурено
в чертите свои вече аз не разпознавам,
вода мълчана сложих, обич, луди бурени,
и ето ти – отвара блага – за забрава.
Метлата си открих в горите, най-бездънните ...
  156 
Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...
  277  14 
Предложения
: ??:??