Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Не казвай, че съжаляваш.

В тишината на нощта,
Сърцето ми плаче,
Спомени от миналото,
Които не мога да забравя.
Звездите горе тъжно светят, ...

BiberceMuharemi

Поезия

339

Взидана душа

Майсторът храма градеше;
Бяло девойче - му слънце,
сянка душата му беше,
ден подир ден я зазижда.
Тя на момчето е либе, ...

DID77

Поезия » Философска

461 2 5

Затихващи стъпки

Колко нещастни съдби
са започвали печалното си начало след факта
на внезапната или закономерна тъга
в душите на потомците след смъртта на бащата?
След церемонията на траурен ритуал ...

krasio0109

Поезия

293

Скръб

Когато сълзите не спират и страдат самотни.
И сърцето тъне във мрак... евкалипти!?
Самотата не е сбъднат бряг. Овации.
Някой звездите брой от мъгливия бряг.
Котешки ритми, умилкване, тихо, мяу... ...

aap

Поезия

415 2 4

Първоаприлска

Ех, този пуст мой късмет.
Ожених се..
И се врекох вече..
Скъпа моя, днес в деня на
смеха и доброто ...

Shika

Поезия » Хумористична

478

И понеже по нищо сега на тъга не приличам

И изпратих тъгата сама по пътеката лунна,
да откупя душата си всички звезди ѝ дарих.
Всяка дума на тръгване тихо и нежно целуна
и припламна – светулчица в мрака красивият стих.
А в сърцето ми сви се луната и цялата светя, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

433 3 8

Мъжът мираж

МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж, ...

Валери_Станков

Поезия

301 1 1

Почти епиграма

Виж, кристалночиста е росата,
онази, дето от дивото е събрала
силата, от розата е попила аромата,
а необятното, от космоса е взела.
Живей, но като росата остани чист ...

NovelaDenarova

Поезия » Епиграми

465

Небесен гоблен

НЕБЕСЕН ГОБЛЕН
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя. ...

yotovava

Поезия

633 9 21

C "ще мине"

Елате, приседнете, да говорите
отново как ще мине. А не мина.
Без дъх и без душа съм от година,
из драките я следвам и понорите.
Елате, но носете си заблудите, ...

Patrizzia

Поезия

385

14+ В такава нощ

по заповед на Жени! 😊
В такава нощ - от хубавото уиски,
душата ми с тъга ще прокърви:
Ще си припомня много скъпа близка:
една блондинка, с къдрави коси. ...

Yuri

Поезия » Любовна

458 4 17

40 дена

Четиридесет дена са у́дарен
Срок за изход от блокада,
От застой. За смяна на ритъма
Срок това е, и за поява на
– „ландшафти" нови ...

Лесничея

Поезия

487

Навярно в мен живее някой друг

НАВЯРНО В МЕН ЖИВЕЕ НЯКОЙ ДРУГ
... отдавна във казаните с боклук изхвърлих безпогрешното си минало,
навярно в мен живял е някой друг, човече – като паметник застинало,
тогава – мислех си, светът е мой – със Антарктида, пампите и тундрите,
и с моя тъп лирически герой хвърчахме безметежно през секунди ...

Валери_Станков

Поезия

387 4 2

Ще ти подаря...

***
Ще ти подаря любов и вярност…
За да те боготворя съм тук,
като в молитва свята думи да редя,
сякаш са мъниста в огърлица. ...

ГерганаМаринова

Поезия

513 3 2

Авгурски псалм*

Простира изгрева на пролетното утро длан!
Със зеници замечтани. И в молитвен ритуал:
дочувам полета звънлив на птичите крила...
От колко дни и нощи душата ми жажда това?!
Пролетта още носи в паметта си зимния дъх. ...

Ranrozar

Поезия

389 9 11

Чичко Критичко

Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета, ...

mislitel

Поезия » Хумористична, Оди и поеми

523

В шкафчето

Оставих си сърцето преди време,
там, в шкафчето да дреме.
В свят жесток е безполезно то.
И захвърлих трепета на тленното.
Забравих даже, че е още там. ...

Miro_Кrastev

Поезия

357

В тишината на нощта, сълзите текат,

В тишината на нощта, сълзите текат,
В сърцето мрак, болката дълбоко свързва.
Две змии в тъмнината, съдбата грешка,
Женската змия ухапва, сърцето мъжкото се пука.
В празнотата на нощта, тъгата се разпростира, ...

BiberceMuharemi

Поезия

337

В Искърското дефиле

Бях в четвърти клас, когато
станах малък пещерняк!
В пещерите край Лакатник
обикалях в дъжд и сняг.
Под - вековни сталактити ...

Yuri

Поезия » Хумористична, За деца

871 8 31

Която всъщност си ще ти припомня...

Която всъщност си ще ти припомня
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

559 7 15

Завръщане

З А В Р Ъ Щ А Н Е
Когато осъзнаеш,че си тръгнал
към собственото си опознаване
и в себе си бавно,релаксиран потъваш-
с преминаването край съответните знаци ...

krasio0109

Поезия

309

На лов за кестени

Леки дрехи си навличаме
колкото да не е без хич.
На къра отиваме да тичаме
за да видим кой е пич.
С камъчета снайперисти точни ...

ValentinStaykov

Поезия » За деца

582 1

По ръба на сенките

По ръба на сенките,
само чадърът през тях прозира,
крие ни от капките,
и с тъмнината в едно ни слива.
Тайната на тишината, ...

Калоян_Николов

Поезия » Любовна, Оди и поеми

435 1

По следите на времето

Дом – квартира – гола стая,
ти, любов, сама с децата.
Как се свързват двата края –
от заплата до заплата?
Има приказка такава: ...

Mitvans

Поезия » Оди и поеми, Строги форми

582 6 10

Не за мен

Не съм от тези...дето търсят Слава!
Не искам даже да ме възхваляват.
Обичам да съм,прям,човечен,
такъв какъвто се познавам.
Не за мен ,боли ме ...толкоз много. ...

aap

Поезия

374 1 4

И падналият ангел има шанс...

И падналият ангел има шанс
крилете си да върне, своя полет,
че вярата е вечен ренесанс -
след дълга зима идва нова пролет.
След векове на леден, грешен транс ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

510 4 6

Ти само пожелай.

Желаното предчувствие за край
ще легне там, където му постелят,
април ще е. Дъждовно. И неделя,
и ще сънува люляци през май.
Ще донесат коливо и кравай, ...

Patrizzia

Поезия

404 3 2

Криворазбрано

Така се сецнах лошо онзи ден,
гърбът ми каза: "щтрак" и ме предаде.
А докторът отсече - слушай мен:
пий туй, онуй, мажи и тез помади.
Опитай се поне за седем дни ...

ДИС

Поезия

1.2K 11 34

Ти ли, ти ли идваш...

Ти ли идваш нощем късно
и ме галиш по косата,
и ме гледаш малко тъжно,
но блестят очи в тъмата.
Ти ли шепнеш ми „Заспивай, ...

АниИванова-стихове

Поезия » Друга

395 1

Предателството

Съвсем не е забравено, среща се не рядко, дори... Уви! За предателството е, този кратичък мой стих... Подлост, измяна, коварство, знаем - още го наричат... Днес, Света Велика сряда, Юда предава Божи Син - с целувка издайническа... А в спор, често и безсмислен, в излишна битка, с приятел, или, с близ ...

dorageorg

Поезия

388 6

Мъдрец е всеки, който е разбрал!

Един натрапчив, сложен ребус…
Дали е истина или сънувам?
Лутам се… Все търся път до себе си.
Намирам го и… пак се губя.
Нагоре стръмно е, надолу - тъмно. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

453 1 5

Абстрактно

Такава нощ… не помня ти ли беше,
възможно е да бе и нечий сън.
От чашата с уиски ли кървеше
ръката ти… а после чух и звън
от струните на плачеща китара ...

jenyivanova

Поезия » Любовна

668 7 9

Вино за моите мъртви приятели

ВИНО ЗА МОИТЕ МЪРТВИ ПРИЯТЕЛИ
... приятели, които отлетяха далеч от мен във Божия Безкрай,
намериха навярно топла стряха да делнат там солчица и кравай,
по чаша каберне да си налеят, да хвърлят табла – или бридж белот,
и още да се радват, че живея – ако това изобщо е живот! ...

Валери_Станков

Поезия

356 7 4

Партия шах

На партия шах аз Господ Бог поканих
да мерим сили заедно сега
Той съгласи се, пешките постави
с усмивка на игралната дъска
и каза: Ти високо да залагаш ...

Планинскоцвете

Поезия » Философска

406 1

Пожелание

Нека има стих за утрешния ден.
Нека има звезди.
Нека има слънце и детски смях.
Нека има мечти.
Нека има цъфнали пролет. ...

Kors

Поезия » Свободен стих

467 2

Монета

Монета по земята се търкаля,
белязана от време без пощада,
по улиците прашни обикаля
и се спира глухо на площада.
Едната ѝ страна е за надежда, ...

Miro_Кrastev

Поезия

378

По-добре е да си с дявола, когото познаваш, отколкото с този, когото не познаваш.

С времето вървят дните, тежки и мрачни,
Самотата в сърцето, тъга безкрайна.
Светът се върти, но аз съм тук,
В спомени потопен, в миналото с дъх.
Светлината изчезва, но надеждата гори, ...

BiberceMuharemi

Поезия

383

Живял стар дядо с млада баба

Живял стар дядо с млада баба
в голяма къща - красота,
но баба не била щастлива,
ядосвала се за беда.
А дядото бил крив, с мустаци, ...

MariaMustakerska

Поезия » Хумористична

616 7

Те бяха

Остана много за разказване...
Отеква в нищото мълва.
Каквото имаха... Разграби се.
Сега са нечиия сълза.
Остана много за разбиране... ...

Violet_86

Поезия

707 10 12

Думите си – въглени ще пръсна

Блъсканица, до последни сили.
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

672 7 10

Стихове и поезия от съвременни български автори

Не казвай, че съжаляваш.

Взидана душа

Затихващи стъпки

Скръб

Първоаприлска

И понеже по нищо сега на тъга не приличам

Мъжът мираж

Почти епиграма

Небесен гоблен

C "ще мине"

14+ В такава нощ

40 дена

Навярно в мен живее някой друг

Ще ти подаря...

Авгурски псалм*

Чичко Критичко

В шкафчето

В тишината на нощта, сълзите текат,

В Искърското дефиле

Която всъщност си ще ти припомня...

Завръщане

На лов за кестени

По ръба на сенките

По следите на времето

Не за мен

И падналият ангел има шанс...

Ти само пожелай.

Криворазбрано

Ти ли, ти ли идваш...

Предателството

Мъдрец е всеки, който е разбрал!

Абстрактно

Вино за моите мъртви приятели

Партия шах

Пожелание

Монета

По-добре е да си с дявола, когото познаваш, отколкото с този, когото не познаваш.

Живял стар дядо с млада баба

Те бяха

Думите си – въглени ще пръсна

Опашка