Стихове и поезия от съвременни български автори
Сега
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга, ...
Детство
приведен над кариран лист,
упражнявам своя краснопис,
и задачките с едно наум.
Скъ̀тани като реликви в скрин, ...
Когато дойдат тежки дни
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.
Пътеките сами мълчат, ...
Часът на пеперудата
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх, ...
Без нюанси
Животът не е даденост,а Предизвикателство,
ако се дърпаш и не желаеш,да го приемеш,
той те връхлита със своите издевателства
и те шамаросва по дупето, ...
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина. ...
Огърлица на съдбата - Пролог ( част първа )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...
Звездна нощ
звездното,
под жълтата луна.
Щурците свирят
песен във нощната ...
Тя усмивката лекува дваж
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...
Аз мога всичко и не мога нищо
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
За принца с белия кон
на коня бял копитцата звънящи,
а принцът е задрямал, затова
върху седлото вяло се поклаща.
Приключил е поредния му бал, ...
Къщата на дядо
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...
Как да проумеем
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.
А ние като бримки траем, ...
Самотна къща
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...
Емигрантка
за там
където има много
но няма какво да даде
събирам ...
Сънувах сън
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...
Забрана за влюбване
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...
За мен е чест
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...
Моя горо
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...
Спомени без адрес
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...
Стреляй, Орис, точно!
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...
България
за да нося аз енергията и славата й по света.
Да отворя аз вратите към тоз неземен рай,
към болките и красотите , които нямат край.
Израснах сред поляни, надежди и мечти, ...
Всичко, което искам в този момент, е да се махна от живота си.
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.
Имало е толкова много, за да кажем, ...
Остани
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява, ...
Изпущане на парата
"Благодаря"за всичките коментари
и за хубавите и за "не чак толкова лошите",
"те са щипката сол" на Живота в попарата,
поръсена от Шефа му в кухнята-Прошката. ...