Поезия

253,1 резултата

Най-тъжното човече на света

НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...
314 1

Фарът в очите

Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
502 1

Моят връх

Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
552 1

Мъртвешки вопли

Мислите в главата ти плющят
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи ...
413

Писмо без подател

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...
382 2 1

Обезчовечаване

Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...
498 1 6

Попури 2016

Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...
291

Какво ти и

- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...
532 1 6

/Не/възпитана желаност

Неистово изстиват сетивата
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
456 1

В ръцете на уважението

Уважението няма граница,
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...
542

Светът

Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...
344 1 1

Ще!

И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...
565 6 7

Зараждане

Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...
500

Сезонно невероятно

Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
359 2

Късна есен

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
438

Спрях

Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...
314 2 3

Жена без адрес

ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...
363 2 2

Утро

Изгрев. Слънчеви лъчи.
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...
468 1 2

Ако много ме обичаш

Ще превърна всички чувства
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...
503 2

Като детска въртележка

Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
855 3 6

***

(Посветено е на дядо ми Антон)
Небесни порти в съня ми се отворят
и тайничко в него влизаш ти.
Аз сълзи от щастие отронвам,
стой! Недей да си тръгваш ти. ...
488 6

Възмездие

Затвори очи, омразата покълва
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...
413

Тишина

Всякакви хора,
разни мисли,
мръсни седалки,
влакът прелиства
живота на всеки, ...
443 7 2

Монолог на кроткия камък

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...
511

Физична

любовта е - от
физична гледна точка -
свръхтоплообмен
319

Нека бъде светлина!

Витае духът ми сред облаците бели -
блаженството за обичащото сърце!
Влюбените сал са истински живели,
ти ела при мен, бъди в моите ръце!
Когато мрак се спусна над мен - ...
588 1

През Дарданелите и Хималайския проход

Искаше ми се някога, да преобърна света!
Да го разфасовам на парченца… И после
пак да го сглобя – като Айфелова кула!...
Искаше ми се някога, да прекося Атлантида
през Дарданелите и Хималайския проход! ...
441

На душѝте

нека речта е
душа на душѝте - и
над висинѝте
нека речта е -
и над висинѝте - ...
337

Завинаги. И по веднъж...

Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...
428 1 3

Силуети

на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях. ...
393 7 14

Перести облаци

Перести облаци,
призраци рошави,
сякаш раздърпани
в нечий двубой.
Бавно се гоните, ...
434

Жената, която сънувам

ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –
и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,
стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,
в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси, ...
427 3 1

Житно зърно

Може би от Господа е дадено
и във земята то поставено,
после като израсте взимат го събират го в Хамбари,
а от него и брашно се прави.
Слагат го във пещ, и излизат хубавички питки, ...
421

Признание

На теб лист, аз мога само да призная,
колко много всъщност ме е страх,
че колкото и много да мечтая,
да живея истински отдавна спрях!
Някак бързо отрониха се дните и годините, ...
397 2

Очаквана

Очаквана си вечер,
след дългият работен ден,
когато сили нямам вече,
ти си любовния рефрен,
който дава сили, светлина, ...
426 1 1

Гларус-хулиган в Средната Земя

Гларус-хулиган от Билбо розова поничка отмъкна.
Спусна се изведнъж и с улова си доволен хвръкна.
Присви очи хобит смел, вдигна заканително юмрук:
- Да се знае, казвам го само сега, веднъж и само тук!
Ти, черноморски разбойник сребристо-сив! И с бяло. ...
393

Любопитен мечтател

Сутрин щом очи отворя,
зная – вече съм готов,
почвам с татко ми да споря,
че денят ми ще е нов.
Любопитен съм от малък ...
509 3 3

История с един домашен любимец

Взех си мини заек,
но нищо за породата не знаех...
Просто исках сладка животинка
да си гушкам и до мен да спинка.
А той оказа се със апетит голям - ...
367 1

Знай 2016

Знай - дори да си тръгна -
аз оставам във вас.
Знай - аз пак ще се върна -
и ще чуеш моя глас.
Знай - не съм се страхувал ...
228