Стихове и поезия от съвременни български автори
255.6K резултата
Баба и дядо — ангели земни
Мама и тати — звезди са в небето,
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...
575
3
7
Ах, че ми е тъжно!
А, може би, аз остарявам,
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...
417
5
Дар
Аз знам, че всеки миг е дар
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...
425
2
Момчето, което и днес не откри Атлантида
МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...
316
2
3
В най-хубавото време на годината
Най-хубавото време на годината
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...
427
2
6
Бялата стая на Влада
БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
328
3
3
Така обичам да се будя
Сутринта ми врътна... палачинки...
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...
401
Днес песните мълчат
Потрепва пламък, плаче восък,
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
567
5
10
Тръгва си тихо човекът
Есенна сутрин. Мъгла.
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
398
1
Хората
Всеки ден вървя,
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...
411
Пирати и(ли) Крилати
Лица и съдби, лица непознати.
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
367
Огнище за спомен
ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
462
5
4
Потърси ме
Редят се дни безкрайно,
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
424
Защо не ми позволи?
Желаех те и бях готова на всичко за теб.
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
383
Житейски етюд
Не държа да бъда забелязвана -
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
335
1
1
Любов
Обичам те. Това ми е награда.
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
321
1
Високо в планината
Високо горе в планината
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
475
1
На дъщеря ми
Моето слънчево зайче,
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
391
1
1
Стихотворението, което написахме заедно с АИ
След час, или два разговор, предложения, корекции, успяхме да напишем този стих, много ми е интересно, какво мислите.
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
412
1
1
