Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Пътуване 2009

Да, исках със теб да се видим.
И бързам – като на война.
Прощавай, че съм любопитен –
но ти си страхотна жена.
И сякаш не си тъй далече, ...
397 1 4

Пролетна магия

Пак Зимата сурова отстъпва своя трон,
а мрачен хоризонтът в покров от лед бледнее.
В гърдите ни се буди един сподавен стон,
За Пролетта, в която сърцето жадно грее.
Небе – оловно сиво – се нежно просветли, ...
396 4 16

***

И сплита вятър режещи треви,
копривата ме шибва с дъх камшичен,
сред тръни боса трудно се върви,
инатът шепне: Полети, момиче!
И свито на кълбенце е боли, ...
309 1

Нека двама вървим в утринта

Нека двама вървим в утринта
по следите на нашите стъпки.
Пясък рони се - шепа мечта,
бризът носи от лятото кръпки.
Над вълните надежда звъни, ...
281

Писмо до татко

Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...
310 1

Кой мустакът му накъдри

Няма наши! Няма ваши!
Има само – аркадаши!
Между цъфнали салкъми.
И заспали калдъръми.
Парламентът си почива. ...
308 1

Слука да е!

Слука да е, хора, туй ми е съдбата,
цяла седмица мечтая... пътя към гората!
Хем със пушка през рамо, хем с такъми в коша,
няма делник сив за мене, няма среща лоша!
Сутрин рано в пусията – чакам аз глигана, ...
336

Да се изправиш...

Да се изправиш...
Животът поразява, понякога -
без най-скъпия човек оставаш...
Обезверен, как отхвръкваш от света
и тъй се осъзнаваш - изтърван... ...
387 3 12

Рибарска орисия

Със зората стават, още в тъмнината,
с такъми под мишница – право към реката.
Тишина настава, в плувката се взират,
всеки си мечтае... за сом колкото баира!
Замятат юнашки, кукичката блесва, ...
331

Къде е България

Къде е България
"Питат ли ме дей зората ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята що най-любя на светът,
тамо аз ще отговоря,де се се бели Дунав лей,
де от изток Черно море се бунтува и светлей, ...
317 1

Дано не си заминем някой ден

Аз помня как преди една година,
за Тръмп - когато - стихчета редях,
сериозно се боях от господина,
а днес се сбъдва моят силен страх.
Той с нищо на Украйна не помогна. ...
333 3 15

И що за...

И що за дъжд? Не молих за такъв.
Студен е този. Зъл и нежелан е.
На всяка капка - кукичка и стръв,
опитва се душата ми да хване.
Разплисква локви бързащо такси, ...
381 3 6

Марта предвестница

Кошмара зимен – с мрак и студ,
светът изнесе на гърба си.
Снега отърсил с жест нечут,
налива слънце в ден навъсен.
И оголелите поля ...
291 3

Дъждовен оптимизъм

Дъждовно е и много мрачно,
но няма да е все така,
дъждът, каквото и да значи
и както да го нарека,
причина има си и смисъл, ...
255

Пъстроцветни пеперуди

Пъстроцветни пеперуди
пърхат с шарени крилца
и се носят като луди
из ефирни небеса
Пеят песни за душата ...
331

Върбово

Върбите с ветрени премени
прокарват пръсти по река,
която пие.
Жадно. Време.
​Смълчаните корони трепват, ...
325

Печен хляб

Печен хляб
Очи не ми трябват, за да те усетя около мен.
Докосването ти е като допира на нежен плат.
Връхлиташ ме като спомен за детския дом.
Ти си печен хляб. ...
280

Его колапс

Любимата ме напусна —
вече не плача...
Роднините ми се правят
на богове — пасувам си. Приятели тъпчат мечтите ми — разбирам ги.
Около орбитата ми — ...
258

За какви се мислим?

Не знам за кого ме мислиш…
Не съм момчето
с букет от божури в ръка,
нито съм месец май,
най-вече — с дъждовете си да те натъжа. ...
302

Ела, ориснице – да те погледам

Ориснице, дошла бе в нощ такава
с гласа на буря да го прочетеш
наричането – не за пуста слава,
ни за пари... за болка и копнеж.
И знаеше, че думи не остават, ...
285

Искрица

Понякога в най-тъмните си моменти
виждаш птица и се усмихваш,
виждаш светло петно в небето,
чуваш смях в далечината,
телефонът примигва — ...
304

Среща

Толкова вълнуваща и страстна
е всяка наша среща под звездите!
Забравям, че била съм и нещастна
и неспособна да обичам дните.
В очите няма болка, нито тайни, ...
329 1 2

Усмивки

Усмивки различни вятърът носи — бледи и цветни, луди и боси.
Вият се, шепнат, витаят край мен,
като сенки на мисли, бушуващи в плен.
Идват без име, но с образ и лик
и всяка нашепва своя език. ...
291 3 4

Мило същество...

Мило същество,
Елиф Шафак е рисувала с думите...
... слагайки мечтани души,
в случайни тела,
и си мислим, че е любов... ...
358 2

Искам да бъда твой

Искам да бъда твой — и грях, и изкушение,
да бъда твой пожар, твоето спасение.
Да ме повикаш тихо, да ме вземеш смело,
да бъда твой каприз, а после твое дело.
Искам да бъда твой — и буря, и покой, ...
363 1

Права и обратна зависимост

две
сърца като
едно туптят ли -
е любов и благодат
щом ...
307

Детски космос

Детски космос необятен
и какво ли в него няма?
Там живее принцът знатен
по неписана програма.
Той със кораба космичен ...
408 5

Не искам...

Не искам в тази книга да те включвам.
Тя предназначена е за друг.
Но как от сърцето си да те изключа –
блестящ си в центъра рубин?
Нямаш нужда от мен да те развличам. ...
277 1 2

14+ Как…

Как да запазя благоразумния тон…
Всред бури душата си, как да опазя,
когато смъртта крачи във легион,
готова последното стръкче да сгази…
В немилостив, арогантен, див свят, ...
353

Огледало

Помислих, че си мое огледало,
душата ти – във себе си видях,
дори да бе във друго, чуждо тяло,
аз мигом във тълпата – я познах.
Сред толкова препускащи прашинки, ...
292 1

Снежно утро

Вратата е залостена... За Бога!
Кой е направил тази поразия?
Не мога да остана тук... Не мога!
Как ще се справя с тази чудесия?
Прозорецът е запотен. Когато ...
246

12+ Завиждам им…

Завиждам им, на руските ни братя.
Завиждам им за правовия ред,
За ядрените бомби, за… войната!
И затова, че нямат интернет.
Завиждам им, че гледат телевизия ...
378 1 12

На бури който ме обрече

И в повече ми е сумра́кът,
до плач. До вик. До гръм. До сприя.
Пороища. Дъждът ли чакат,
та лед и плавей да отмият?
Мостове – до един прогнили, ...
280 1 2

Единствено възможна пунктуация

Няма смърт. И точка.
М. Башева
Развява тъмен плащ една измама
и целият ми свят се срива.
За щастието точна рима нямам, ...
288 3 4

16+ Искам да съм част от твоя полет

Бих искал нежно да се плъзна
там, където
вечността е и от миг по-бърза,
и от огън е морето...
Където е блажената забрава ...
398 3

В окото на Бурята

В окото на Бурята
Виждам как сгъстяват се сенките
под снагата на Черните облаци
и усещам колко е мощно и крепко
затишието преди предстоящите пориви, ...
196