Поезия

253 резултата

Благословена Сила

Да намериш свобода в несвободата.
Да устоиш вървейки
срещу течението на реката.
И да се възвисиш
на Любовта ...
238 1

В края на лятото

Самотно лятото прегаря
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...
361 8 20

Село Уноден

Село Уноден
Дедо баба е унождал,
нежно хич не е подхождал.
С челяд пълнил одаята
да работи по полята. ...
273

Съдбата на света

Старост
Очи не виждат,
ръце треперят,
уши не чуват,
крака се спъват. ...
217

Непреводими строфи

НЕПРЕВОДИМИ СТРОФИ
Беше юни и пяната звездна искреше
върху шала на зрялата златна пшеница.
Някой сряза небето и пътят изтече –
в ручей млечен край срутената воденица. ...
227 3 4

Ще чакам седем вечности да минат

Отколе там, сред бурите на място,
душата ми е. Всеки – чужд и свой
сто примки ми надяна... Стана тясно,
не дишай! – рече. И се успокой!
Но аз не спрях Дори за миг не спря се, ...
218 2 5

Символи

Винаги има дни, в който
дори и да гледаш сърдито...
някой ще се трогне и за помощ
ръка протегне. Студени!?
Улици пусти, макар пълни със хора... ...
237 6 11

Безшумно заличена

Събуждам мъртви спомени.
Не с надежда — а със зъби.
Огризвам лъскавата повърхност
на кадри, където сме застинали —
смешни, неподвижни, ...
248 1 2

На прага ми се спри, любов...

***
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...
236 5 4

Фатална перманентност

Ф А Т А Л Н А П Е Р М А Н Е Н Т Н О С Т
Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях. ...
140

Прашинка

Виха в мен световете на човеците
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...
347 12 22

Природни врати

Ароматът на свежа природа
е парфюмът най-скъп в този свят
и дъгата прегърнала свода
озарява деня с благодат.
Най-желаният брод е снагата, ...
311 2 7

Небесни йероглифи

Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...
366 4 13

Обичам те

Оазис е, когато споделена с теб е любовта –
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...
300 3 5

Split Personality 🇬🇧

The Man:
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...
575

По „Обѝчай врага̀ си!“

В
„Обѝчай врага̀ си!“ -
и злото числиш -
та
дано се превърне ...
201

Публикувани кратки форми - 2

чадър на плажа
под него сянката ми
копае дупка
beach umbrella
my shadow beneath ...
329 9 12

Съдбата на живота

„Кама сутра“ учениците
вълнува, но не религия.
От света махнете телевизията -
ще спасите на нравите визията.
Бюрокрация не е зло, ...
228

Ева и Адам: размисли от Райската градина (Susan Essex /mislitelqt)

Ева:
Не мразя аз мъжете, а обичам ги.
Те яхнали са цялата вселена.
Мощта им стене, адски разярена,
но виждат пътя към божествена арена. ...
329 4 9

Hе ме пъдете

И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...
201 3 4

Юлски грохот

Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...
192 1 2

Затънали

Сутрин щом очи отворя,
и от кошмара нощен се събудя...
моля се от все сърце, сънят ми
да е бил само нишесте.
Но щом по новините пак бълват смрад! ...
161 1

Топлота...

Зная, разбират ни децата
прекрасно, щом понякога
им се поскарваме, майчински ...
А с изгрева, рано сутринта,
обхваща ме невероятна ...
265 2 13

Сонет 2

При радост, човекът работи и пее,
от болести сам оздравява,
в хармония с Бога щастливо живее –
Бог тялото му подмладява.
Каквото захване – довежда до края, ...
383 16 17

Огърлица на съдбата- Лилит ( част седма)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
25.
И ужасени в слънчевият ден
провикнаха се ангелите: " Грях!!!
Какво направи, Ева? " - тя от страх ...
234 6 2

Не си мисли, че си незаменима

Не си мисли, че си незаменима,
о, колко много все така се лъгаха...
И по-добри от тебе (много) има!
И колко много преди теб си тръгнаха...
Не си мисли, че си единствена, последна, ...
226 1 5

Защо

Защо са драмите на нашите тийнейджърски
(на юношеските) години?
Защо са хилядите ужасяващи скандали без истински причини?
Защо е туй усещане, че всеки, покрай нас пропъплил, ни е крив,
че е животът у дома безкрайно скучен, сив; ...
191

Бащите никога не умират

Отдавна си във вечността …
На някой облак дали цигара си запали?
По димът изпрати ли ми любовта?
А от там сълзите ми видя ли?
Няма те … от толкова отдавна… ...
195 2

В своята права

Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...
239 2

Откровение

Коя съм Аз се още питам,
къде е мястото ми в този свят?
Времето безмилостно отлита,
спомените връщам си назад.
Дете съм, още аз дете съм! ...
434 2 2

Искам

Искам да бъдем с тебе, където
пясъкът пръсти заравя в морето,
гларуси с викове носят на гръб
денем лазур, нощем млечния път.
Там на брега, дето стъпил е раят. ...
236 9 11

Спри

Затрупан съм от много си аз,
които ме преследват не от вчера...
А иска ми се хей така - от раз,
спонтанно в многото да се намеря!
Но какво ли има в повече у мен? ...
178

Тост за довиждане

Стане ли време за тръгване,
давам гласа си на вятъра.
Всяко последно осъмване
пази следите ми в пясъка.
Смело е морското влюбване, ...
234 5 8

Съдбата на човека

Не се ли спънеш,
ще бъдеш спънат.
Родил се е просрочен -
не искал свят порочен.
Работя значи живея. ...
277 2

Протестът на копчето

Веднъж Маруся купи си прекрасна риза
от бял сатен с якичка – кадифе,
тя тясната пола нахлузи
и спусна се към близкото кафе.
В обречения час на първа среща, ...
232 3

И гледам ги – паун са до пауна

На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна, ...
212 1 2

По-нататък е пусто

ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО
Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?
Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?
Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.
В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите. ...
300 2 5

... а аз ще ви говоря... За любов...

Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.
Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. ...
260

Моето отлетяло Време

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ
Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж,
нейде тихо от мене притули се. ...
217 2

Изкуственият интелект

Попитан бил
изкуственият интелект
как настроение се повишава
и отвърнал:
,,Чрез стихотворение..."
253 2