Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Тишината, която остави любовта

Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави тази моя любов,
не е празнота —
а тихо ехо, което още диша.
Като последен шепот, ...
248

Вместо биография

В ден хикс, година неизвестна,
безцелно се шляя напук на целта.
Обесен на котва, от кораб потънал,
аз шмугвам се в тягостносива тълпа.
Предаден от минало с ванти скриптящи, ...
563 14 11

Стихотворна луга

От утре знам, ще бъда друга,
но може да съм още днеска,
ще бъда стихотворна луга
с красива огнена прическа
и ще разлея в тишината ...
300

Въже

Когато тъмната бездна по-добра е
от земна мъка, скръб, празнота.
Изгрялата Венера наш сигнал е
да действаме с празна, тежка нам душа.
Давай, момко, сега или никога, ...
295

До теб, приятелко моя

До теб, приятелко моя
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре. ...
278

Тишина

Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети.
В пустиня тихо живея –
щастлива, недостижима. ...
426

А от утре

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...
338 2 2

Копнежи. Съмнения

Вечер. Не помръдвам. Не говоря,
и не присъствам сякаш. Няма ме.
Смелост липсва, за да ти отворя
сърцето си. И днес то нямо е.
Не тръгват покрай мен секундите – ...
265 3

Споменът за теб

Накрая остава само споменът за теб:
дали си бил красив или грозен,
добър човек беше или нервозен,
работлив или мързел всевъзможен.
Променил ли си съдбата на някого, ...
409

Тя – призрачната обич е такава

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...
293 1 4

Подмини

На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...
292

Какво ще се роди пак под небето

Когато сутрин пия си кафето
със любопитство гледам в новини
какво ще се роди пак под небето
с преплетените наши съдбини.
Една-две катастрофи най-напред ...
361

Прозрение

Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...
594 5 8

Монологът на един нарцис(ист)

Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...
602 6 11

Споделеност

Защо и днес за тишина копнея?
Защо бленувам за споделеност
тихо приземена, есенно мъдра?
Защо във ромоленето на капките
дъждовни откривам нежността? ...
495 2

Оттатък панаира

Високо над Марица и мокрите жита.
Там, дето само птица, сканира есента.
Небето си разкъса сърцето изведнъж…
И хукна от баира, щастлив и топъл дъжд!
Денят се преобърна, от стръмните скали, ...
357 1

Свети Архангел Михаил

Свети Архангел Михаил
със смелост се въоръжил
и шътнал в пъкълото Сатаната,
Любов и мир за да е по Земята!
200

Гурбетчия

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...
354

Лилаво-розов кръг

Лилава котка със сини очи сгушила се в полукръг.
Лилава котка с половин сърце,
Неинтересуваща се от света като такъв.
Розова котка с кафеви очи сгушила се в полукръг.
Розова котка, търсеща да даде своето полусърце на друг. ...
301

Гаврошът след залеза онова лято

Гаврош след залеза — онова лято
След залеза градът притихва,
а по лампите се лепи прахът на дългия ден.
Един малък гаврош прескача локвите,
сякаш сам ги е нарисувал, ...
256 2

Сага за три силни жени

За три жени аз пиша тези думи,
те години вече съществуват,
запретнали ръкави, не умуват,
що има зли тайфуни, а щурмуват!
На прага на 90-те с воля неотразима, ...
311

Писмо за Кики и Майки

Кики и Майки,
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...
285

Мътеница

Мътеница във паница... и до нея – вилица!?
Подарък за служба вярна... яж!?
Ама как? Защо!? Е, хайде де, не се прави!
С вилицата, взимай и греби.
Ама тя е вкисната и рядка... ...
314 1

Този сън – хризантемен и бял

Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...
280 1 6

Не постъпвай така

Ако свой те презре във очите,
ако чужд твоя свят разтревожи.
Зла разплата недей предпочита.
Не постъпвай така, ако можеш.
Не постъпвай така, ако само ...
367 3 6

Телефон

Домашен телефон - такъв със жица,
безкрайни разговори, струващи стотинки,
и ние с тебе - две дечица -
не брояхме думи-песъчинки.
Стар телефон във прашен склад, ...
309

Дъжд чудат

ноемврийски дъжд
чудат - не тропат капки -
а барабаня̀т
223

Аз съм пусто поле..

Аз съм пусто поле с изгоряла трева.
Аз съм път, който не води никъде.
Аз съм кладенец, в който няма вода.
Аз съм мисъл обречена на скитане.
Аз съм бледа луна без небе. ...
337

Недей!

Към мене ти недей да лазиш!
Поне достойнство ще опазиш.
Аз отритнах те с охота.
А бе, гледай си живота!
Мислиш, че като се кланяш ...
429 8

Писъкът на тишината

Как да те чакам, Време?
Знаеш, че много бързам.
Всяка година ми вземаш,
твоят вързоп е отвързан.
Пак за подпалки събирам ...
405 3 13

Съдба

**Дали е днес или пък утре,
защото вчера е преди —
аз все така ще те обичам,
дори това да ми вреди.
Понякога се замислям — ...
437 3

Стремглавежи

Всеки си има уклон:
детко - да хрупа бонбон,
властник - да седне на трон,
маймуна - да рипа по клон,
военен - да стреля от дрон, ...
393

Само мен нощта ли ти отнема

Само мен нощта ли ти отнема?
Липсва ли ти малко топлина?
Как ли в тишината се съвземаш,
бродиш ли в чувства – долина?
Спомените капят ли безшумно, ...
291 4

Щастието обича тишина

Виждаме го в двете грейнали лица,
на двама влюбени, мъж и жена.
То е дошло при тях, чакано всякога,
довела го е със себе си Любовта!
Щастието винаги обича тишина, ...
250 1

Гаврошът, който не изчезва след залеза

Градът издиша тежко след залеза,
сякаш цял ден е тичал след мечтите ни.
По улиците пробягва онзи гаврош —
вечно бос,
вечен бунтар на съдбата, ...
275 2 2