Стихове и поезия от съвременни български автори
Трисричия
терорист
е лидер.
Вожд значи
потисник.
За теб
кажи ми го в очите!
И на любовта ти виртуална,
че броиш ми дните.
Мисли мащабно, пълен е света ...
Молитва
благодаря ти, че си ме създал,
от твоя огън, че си втъкнал,
искрица в грешна земна кал!
За скръбите благодаря ти, ...
Сломена от мисли
в ада често срещам себе си,
усещам как дълги желаят да ме повалят,
съставени от хаос, мрак и ледени стрели.
Огън е около мен и ...
Сънища
нищо че родени са от затворените ти очи.
Те са като стих в поезия, разбери,
как ще ги тълкуваш, ти си избери.
Изборът ще те води до следващия сън, ...
Слепец
моята - топящ се лед.”
Сляп си, че не схващаш кода
или поне далекоглед.
Спирам да си обещавам, ...
Самота
сякаш отникъде,
изскачат спомени
неродени,
от едно бъдеще ...
Подпис в душата
Как се измисля сезон, който ражда мечти?
Всеки живот е достойна и ценна награда,
която човек с наслада да извърви.
Мен ако питате, имам по много от всичко. ...
Тирантели
за голямо признание
без налично призвание,
неспособни,
непригодни, ...
Салата соломон
С криле на птица
след себе си оставям светли стъпки.
По тях отново пролет ще цъфти,
от крехки вейки - животворни пъпки.
Щом срещу вятъра сама вървя, ...
Безвремие
Да се сменят сезоните.
Но никога не ще е същото.
Търсиш усмивката.
Чужда и далечна е. ...
Ветровете на Едем
прегърнала най-злия южен вятър –
дъхът му е с убийствен магнитуд –
разтърсва всичко. Диша тежко адът
в юмрука на опасен ураган, ...
Залезът
Залезът от твоята малка сбутана къща.
Погледът ти, който силно така ме прегръща.
Усните ти, които така ме целуват
и очите ми, които за тебе тъгуват. ...
Давам ти всичко мое, слънцеродност
Душата ми сурова е коприва,
и имам само думи подредени.
На болката ми толкова отива
венец от въглени и мъртво време. ...
Това е
Смеха ми отново сал тя може да разбере.
Умората ми прикрива моментално умело.
Мечтите ми изпълнява бързо и смело.
С нея мога да хуля и хапя аз силно, ...
Радост
а ти си сякаш винаги пред мен.
Ако от миналото за минутка се отърся,
светът изглежда толкова красив и променен.
Пред мен си, а свикнала съм да не се оглеждам, ...
Нощта разстила своя мрачен плащ
и аз във нея кротко си милея.
Облак зъл немирен над горите виснещ
Заглушава ме -
не мога песента си да изпея. ...
Народ...
Нещастно-равни, примирени хо́ра.
Оставили на друг за тях да мисли,
да ги дои и стриже във обора.
Тук стадният инстинкт е нещо лично. ...
Предколедно
ветрове.
Дърветата ще пеят
тъжни песни.
Яростните зимни ...
Преображение Господне
срещаме Преображение Господне.
Слънцето след този ден,
гръб на лятото обръща.
С пъстроткана дреха есента загръща ...
Не знаеш
Когато кажеш "Край" без да го мислиш.
Сега остани, защото имам нужда от теб
Дори нощта да продължи,
Защото това е всичко, което е останало от нас. ...