Гадателка на карти Таро пак
пред мен явява се на кръстопът.
Късметът ми обърнат е глупак -
" Глупакът" аз изтеглям всеки път.
Надолу със главата си съдбата ...
Не ме учиха как се пада.
Учеха ме как да стоя изправен —
като дърво, което се страхува от вятъра,
като камък, който се преструва на вечност.
Но един ден земята изчезна под мен. ...
Предчувствам се и нежна и боляла.
Времето далечно преживяла.
Не мисля вече за раздяла.
Аз, бяла птица съм, към тебе полетяла.
О! В съня си тичам по небето. ...
Вълчан войвода
Един овчар въртеше гегата в планина,
тя бе за него и дом, радост и утеха една!
А кога на годеницата му турчин посегна
той хвърли тоягата и грабна пушка в ръка! ...
Земята е малка, но с ивица плоска,
увита е плътно връз кално кълбо.
Реки и морета - едни водоноски,
които снабдяват я с мокра любов.
И ние я лазим, бълхи плоскоземци, ...
Хора, с които си стъпвал рамо до рамо години,
край брегове си потръпвал и прекосявал долини.
Сред ветрове, урагани тяхната чест си запазил
и доблестта си човешка никога не си погазил.
Хора, с които си вярвал, че ще останеш до края ...
От морската вода гърдите ти солени
облизвам с по-палав от бриза език,
но сладки са те, тъй сладки за мене,
и гларуси чувам във страстния вик,
със който отвръщаш на тази разходка, ...
Мъдростта няма крила.
Не долита като нахална муха.
Тя е кълн, който бавно расте,
поливан с опит, обгрижен като дете...
Покълнала, понякога завързва и плод, ...
В безименния здрач на битието
вървя по път от сенки и мълчание,
където всяка мисъл е разпятие,
а всяка крачка — тихо отричание.
Небето няма образ, нито край, ...
Отлитат като птици дните белите,
от вятърно звънче кристален звук,
живея в слепотата на неделите,
в които си представям, че си тук.
Поглъща нощи бели алчно нищото, ...
"Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: важно е куражът да продължиш.“
У. Чърчил
Венецът от бръшлян изсъхва тихо,
триумфът е тъй кратък земен миг.
Вълните на нощта отново се извиха, ...
Денят сладнее като лятна круша,
но още пръска пролетни искри,
а слънцето се лее и го слуша
как пее, и танцува от зори.
Минутите по-сладки от череши, ...
Свѣта клѣтва имахъ азъ:
къмъ цара Шишмана, къмъ България.
Непримиримъ боляринъ бѣхъ,
во времена тежки, азъ севастъ Огняна.
Не оставихъ мечъ, не сдадохъ честь, ...
Сърцето на моето Аз са очите ми -
там светът пристъпва без слова.
Всичко, що докосва дните ми,
оставя в свойта диря светлина.
В ириса им пролетта разлиства се ...
На кафе не отиваме в днешната събота,
и по магазинчета с евтина стока,
за час забравили малко за работа,
не усмиваме пътем греха и порока.
Няма ни в ресторантчето малко до „халите“, ...
Безлуние, беззвездие, омая.
Задушно е в голямата ми стая.
И само сладък дъх на карамфил
прокрадва се през въздуха унил.
На скрина часовникът минутите кълве, ...
И с мълнии и гръм в среднощен час
щурчета и светулки вън убива,
развял пороят сребровласа грива...
И изведнъж... в корията край нас,
незнайна птичка смело с топъл глас, ...
Сред праха на отминали мечти вървя,
по пътища, които времето изтрива.
Във шепа пясък търся своята съдба,
а вятърът безмълвно я разпилява.
Съзнанието ми — самотен светъл бряг, ...
"Прости им, защото не знаят какво вършат." (Лука 23:34)
За някои да значиш нещо,
за други – просто да си шут,
на трети в мислите им вещо
да всяваш паника и смут. ...