Стихове и поезия от съвременни български автори
Феникс
Дъждът удряше прозореца ми.
Погледнах навън,
а дъждовната вода ми заговори.
— Време е. ...
Изгрев
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...
Неозаглавено
Жената на вдовеца е пристигнала
със вчерашните влакове
под булото на вечерта
и светлината на семафорите. ...
Огледалото на живота
от блясъка на твойто огледало,
дълбоко в мен трептиш смирено,
и всеки ден е ново начало.
Ти носиш радост в тъжни дни, ...
14+ Като Магдалена
и отвъд иконите със златния обков!
И ти, като онази свята Магдалена,
не вярваш вече, че си годна за любов!
Най-грешните от всички прегрешили ...
Безглаголно
небе,
живот в пелена,
радост, интерес, игра,
зрялост и любов, ...
Неподвластна
колкото и дълго да гадаеш.
На навици не свиквам,
живея ден след ден
и все различното в мен обиквам. ...
Таргет с розов аромат
Напред вървя, а няма накъде.
Подобно лешояд – откривам мърша,
завита в изпокъсано перде.
Един ловец зад храстите се крие ...
Черните слънца
Някъде разлиства се фиданка...
Някъде, под черните слънца...
Черните слънца ме питат "Откъде си?
Има ли живот във твоя свят? ...
Преди първата идея
без име за небето, без сянка и лице.
Времето не броеше ни изгрев, ни бездихание,
а кръжеше без посока като затворено море.
Тогава се роди въпросът не от думи, ...
И все възкръсвах, и не сещах студ, ни страх
с душа съм птича и не би я осквернил,
бездушен свят – барутен погреб с къс фитил,
бленувам малка къща... инак съм бездомна.
Желания, копнежи и мечти и скромна ...
Късче родина
за прекрасни моменти мечтае.
Място трудно си намира,
всяка мисъл в миг експлодира.
Гори, поляни мислено рисува, ...
Остави ме да мечтая...
Остави ме да мечтая,
да подреждам мислите си в думи
и в тишината да рисувам –
цветята, лъхащи на опиум. ...
***
Как да съм?!
Разглобена
Счупена
Прекършена ...
Халтура наречена изкуство и култура
като бушуващи, разпенени вълни,
разбиващи се с грохот във съседската тераса,
надвиснала над нашите глави....
Един поет събира горски кестени и жълъди ...
Хиляда отражения
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...
За силата на вярата
и да мълчиш ти е стил.
Стана кафето бездумно,
чисто, без ямб и дактил.
Бавно отпиваш нерадост, ...
Наивност детска...
май, от три-годишна рецитирах...
Чичко ми, добряк - голям майтапчия,
на гости, понякога, идваше...
Двамата с татко се черпят с ракия, ...
С младост в очите
но в очите ти е младостта.
Годините край теб нехаят,
щом срещнат чиста доброта.
По пътя с вяра и достойнство ...
Терзания
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...
Една червеногръдка
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
Сянка на душата
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...
Капан за болка
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...
Отрицание
Свити пръсти
просешка
пътека
нафората ...
Пътеводна светлина
и всяка болка в светлината му ще изгори
и ангел от небето си при теб ще слезе
за да може твоето сърце да претвори!
Твоята любов и всяка мъничка добрина ...
Силата да продължиш
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
Бангарангина моралис
е с липса на доброта,
става грозота.
14+ Окрилена болка
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...
Когато се смълча
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...
НАСЛЕДСТВО
Един баща повел е дъщеря си
със нежност за ръка
и дава ѝ най-простичкото щастие,
че е стабилност сред лъжовността. ...
Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да контролираш как реагираш
когато небето разкъса своята тишина.
Не можеш да върнеш времето,
нито да вържеш реката за брега.
Ще дойдат дни, ...