Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Черна дупка

Черна дупка пътя ли привличе,
че все не мога да те срещна?
Като ехо гласът ти е далечен,
а любовта студена бездна.
И става тихо, като в черква ...
374 2

Спомени

Спомени за мокър сняг
спомени за селска къща.
И един мистичен влак,
който в детството ме връща.
Кротко ме посреща пак ...
281 2

Случка в гората /приказка/

Някъде, някъде, много далече
зад десет реки и куп планини
случка внезапна, интересна и кратка
се случи на Зайо, рано в зори.
Сврака завряка сред храсталака ...
311 1 5

Разказваше ми баба

В памет на баба Цвята Станева
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае! ...
358

Дъждовна нощ

Дъждовна нощ
Нощта се спусна и дъжд заваля,
капките тихо нашепват покой,
света се измива от умората на деня
и продължава напред без застой! ...
372 1

За последно, единствено и само

Последно листо, кацнала птичка на своето дърво,
Приготвена за полет.
Но мрачното небе не иска птички.
Станало е ниско и враждебно.
Стреля със безброй студени капки. ...
317 1

Пролетни наречия

Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...
415 2

Палитра от износени дати

С изтънчен жест и вратовръзки скъпи,
мълви тълпата пъстра на пазара:
и с двата крака всеки в гроб ще стъпи;
банкерът сит и гладните клошари.
Из дебри и усоета се губех, ...
366 3 4

Елегия за мрак и цигулка

Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
506 5 10

Завет

Търкулнаха се нови десет лета,
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
319

Мисля те

Взорът ми е навътре - към синьото,
което вече го няма в очите ти.
Бързо ли оздравя сърцето ми,
без твоята милост,
без топлото, ...
353

Думи в тишината

Мислите струят във тишината,
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...
315

В дрипите дето нося

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...
372 3 6

Сам

Много ми пука дали е полиестер, вълна или змийска кожа.
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...
432 1

Гледаш ме

Като ангел
ме гледаш от някъде,
смееш се,
защото глупоста ми
забавна е, ...
325

Да бъда

Един момент да си открадна искам.
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...
343

Къде ще идеш

Къде ще идеш, щом навън е мрачно?
В сърцето ми ела се подслони.
Убежище е – нито вее, нито е прашно,
в малък свят за гаснещи очи.
Къде ще идеш, щом навън е диво, ...
409 1 6

Mъничко остава

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...
417 2

Сребърни нишки

Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица ...
341 3 3

Зимна картина

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...
360

Две лица

Щом се срещнат две лица,
пламва буйна страст
и огнище е нощта.
Щом се срещнат две лица,
събужда се любов ...
366

Моите мъгли

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
452 2

Наричане за сбогом

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома, ...
425

Любовта не отпада

Боже, нищо че пак
"Дяволът носи Прада".
И във стар анорак
Любовта не отпада.
До последния ден ...
273

Сънища

Не искам да я сънувам!
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам… ...
398

Ракия, част 8

Калеко Калитко припадна под блага трапеза,
а тая домашна ричия омая акъла завчас.
Той утре ще страда от болна глава и амнезия,
боде като шипка в гръкляна пияният глас.
Така е зимъска, усещаш умора в баджако, ...
528

Вик

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...
633 8 25

Палитра

Върху жълтото крещеше кармин.
Синьото някъде плачеше.
Зеленото тежко се луташе в сенките,
а времето тихо ронеше пясъка.
Хоризонтът се пречупи в окото на птицата, ...
525

И си ми отива

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...
369 2 2

Тишината, която остави любовта

Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави тази моя любов,
не е празнота —
а тихо ехо, което още диша.
Като последен шепот, ...
323

Вместо биография

В ден хикс, година неизвестна,
безцелно се шляя напук на целта.
Обесен на котва, от кораб потънал,
аз шмугвам се в тягостносива тълпа.
Предаден от минало с ванти скриптящи, ...
631 14 11

Стихотворна луга

От утре знам, ще бъда друга,
но може да съм още днеска,
ще бъда стихотворна луга
с красива огнена прическа
и ще разлея в тишината ...
391

Въже

Когато тъмната бездна по-добра е
от земна мъка, скръб, празнота.
Изгрялата Венера наш сигнал е
да действаме с празна, тежка нам душа.
Давай, момко, сега или никога, ...
352

До теб, приятелко моя

До теб, приятелко моя
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре. ...
331

Тишина

Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети.
В пустиня тихо живея –
щастлива, недостижима. ...
497

А от утре

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...
379 2 2

Копнежи. Съмнения

Вечер. Не помръдвам. Не говоря,
и не присъствам сякаш. Няма ме.
Смелост липсва, за да ти отворя
сърцето си. И днес то нямо е.
Не тръгват покрай мен секундите – ...
323 3