Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Независимост

Един народ изстрадал и велик,
един народ достоен за прослава,
написал с кръв наземния си лик,
в земи свещени с чест и слава.
Днес пак ще тачим храбростта, ...
412

Ех, душа – чергарска орисия

Скита, броди, няма дом и двори,
ни възглаве. Сън да я обори.
Кукувица – тъжна без адрес е,
кука не навреме. А е есен.
Нощ я крие, слънцето гори я... ...
370 3 6

Бъди, моя България

Бъди, България, бъди.
Над всички грижи и тревоги.
Над тебе нека Бог да бди,
от всичко ти е дал по много.
Бъди, България, бъди! ...
357 2 4

18+ Мама, я поезда люблю

В памет на бат Стефко Данаилов
Трябваше да пишеш "по-така" -
вътрешният глас веднъж ми рече.
Нека да е ужким нашега
и не се сърди сега, човече... ...
659 5 5

Помен за дърво

ПОМЕН ЗА ДЪРВО
... отсече някой старото дърво,
и сякаш че нозете ми отсече,
и да се чудиш, Боже, за какво? –
се питам във припадащата вечер, ...
321 2 2

Божествено докосване

Б О Ж Е С Т В Е Н О Д О К О С В А Н Е
Положиш ли ония тънки усилия така,че
поетичното изкуство да оживее-
смехът в стихът ти да може,да плаче,
а тъгата пречупена да намига и да се смее, ...
215

Доброто е тайна от

Доброто е тайна,
доброто е мит.
Заровено скришом,
покрито в зимник.
Доброто остава в сърце да тупти, ...
302

Въгленче в шепа

Не знаеше ли?
И в душата понякога никне тро̀скот
и се разливат във вените мътни потоци…
Търсиш изход, денем и нощем,
но няма пътека, ...
447 4 7

Любов една

Любов една.
Не първа, но последна.
Единствена във моя тежък ден.
Загубена, обречена, не вярна,
но истинска и жива още в мен. ...
254

Пожарната кула

Пожарната кула води към нищото,
зеят прозорци без рамки
като очи на огромен робот –
кухи, зареяни в тъмното...
Пожарната кула е бетонно чудо, ...
370 1

Такъв съм аз

Не ме съдете, аз съм си такъв!
Характер сложен и непоправим!
Приятел съм до гроб, и то какъв!?
Приятел верен и неповторим!
Не ме съдете! Даже ме боли ...
312

Близнакът

Един е, но не е.
А цял е, макар на две.
Тих и скромен, хрисим.
Палав и буен, необясним.
Стои си кротко, сал наблюдава, ...
352 1

Две крачки до ноември

ДВЕ КРАЧКИ ДО НОЕМВРИ
Как искам някой да ми каже
какво е всъщност есента.
Дали защото ми е важно –
за вечно лято си мечтах? ...
393 1 7

Обратната страна на химна

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ХИМНА
... един несъстоял се земен Рай! – това си ти, Родино моя мила,
с неземните ти хубости безкрай, със лакомата властна камарила,
с безумците на всякое кьоше! – мишленца по високите етажи,
с Пожарникар, готов с едно шише пожара под нозете си да смаже, ...
338 1 3

Потъвам...

***
Потъвам в дълбините на очите ти!
Помощ, спаси ме, не виждаш ли!?
Не ми стига въздухът - давя се в море от чувства
и колкото по-надълбоко навлизам, ...
307 3 4

Сутрин

Спокойна сутрин
през прозореца ми влиза,
отвива тихия ми сън,
росата слънцето облиза,
небето ме зове навън. ...
245 1

Есенно

Есенно и тихо.
Дните в слънчев впряг.
Мигове изпиха
щастие без бряг.
Кротко и красиво. ...
274 1 2

Честит юбилей!

( посветено на Мелина Бошнакова - Костадинова)
Наздраве!
За жена специална -
с изискан секси стил,
пряма, искрена, ...
268 1

Български септемврийски нощи

Дори не им остана време да промълвят:Господи,нам спаси!
Нима е български септември,че мъката човешка не спести?
А нощите за мир са отредени;и за жадувана во веки любов!
И за кървави,жестоки промени;и за смъртен мълчалив зов...
Когато луната носи зрелост;и слънцето налива сладък сок: ...
366 8 9

От триста зими обич да измоли...

В черупчица от орех се побира,
със зрънце се смалява пак денят.
Светулките отдавна нейде спят.
Прибра си фойерверките Всемирът.
И вятърът листата грубо лашка, ...
248

Коруба за светулки

КОРУБА ЗА СВЕТУЛКИ
... от раклите си есента
извади жълтата кошуля,
преди да падне вечерта,
аз орех-два ще си обруля, ...
272 3 2

Реалност

С розовите очила... възгордял се оптимистът.
С тъмни, страшни правила... опонира песимистът.
Гали с топла длан детето само майката, която
го обича безпределно със любов, но не от злато.
Няма как да разберем без ориентир или компас, ...
363 1 2

Смирение ...

Как, най-силно да закрещим,
не рядко и по-често дори,
на кого от нас не се иска
и защо - все има причини ...
Те са в нас, ала други виним, ...
374 4 8

Матрицата

М А Т Р И Ц А Т А
Включиш ли се в голямата,мащабна игра
за откриването,утвърждаването
и отстояването на Истината,
на заден план остават ония дребни,тривиални неща, ...
236 1 1

Все още те желая всеки ден

Все още те желая всеки ден,
желая да те среща,
желая да те прегърна,
желая да те държа за ръка,
да те прокарам пръсти през косите ти, ...
302

С надежда

Сабята кания няма...
Отдавна е забравила какво е ряз.
Звукът от свобода и болка.
Кръвопийци с аромат на бяс.
Заблудени, от пари и фалш... ...
255 2 1

Свободен

Аз роден съм свободен!!!
И свободен накрай ще умра!!!
Нищо, че искат да вкарат!!!
Моя милост в затвор на страха!!!
Аз роден съм свободен!!! ...
323 1

Навънка

НАВЪНКА
Автор - Величка Николова - Литатру 1
Навънка щом луната се облещи -
отивам при съседа си любим.
Какво от туй, че носи силни лещи, ...
457 5

Кътчещастие

Кътче Щастие
Куплет 1
Тихо утро влиза през прозореца,
кафе ухае — твойта топла песен.
Ръцете ти са моят бряг спокоен, ...
305

Овен ли съм, или са ме сменили?

От мишки и от змии не ме е страх,
но стършели щом видя... и застива
сърцето ми и бягайки от тях,
се озовах в къпината бодлива.
А гроздето - узряло. Падне мрак ...
317 1 5

Икар

Първо полетях като Икар
и стопиха се крилата.
После забръмчах като комар
и ме смачкаха в стената.
Като малка пеперуда ...
304 2

Детска съветска песничка – Катюша

ДЕТСКА СЪВЕТСКА ПЕСНИЧКА – КАТЮША
Гледах как реката лъкатуши
и седях на десния завой,
и си пеее-ех аз яблони и груши
поплыли в тумане над рекой. ...
435 2 3

Истината е горчиво лекарство

Понякога да замълчиш е невъзможно,
Дори да знаеш, че ще нараниш човека.
И да преглътнеш някои думи става много сложно,
Но винаги е трудно да прокараш път, там дето няма даже и пътека...
Понякога душата гърчи се от болка, ...
280 1

Сияйно цвете

***
Ах, сияйно цвете,
как ухаеш на пролет,
как вълнуваш сърцето ми,
как изпълваш с любов ...
280 2 3

От мен на парсек, сякаш че градът е

Рисува ми септември пъстър свят
катери се по тънките върхари,
боички пръска той, където свари,
свирука си и весел, и благат.
Над мене златни дъждове валят, ...
353 1 2

На моя татко

В памет на Славчо Димитров
Висок, красив и снажен
Узун наричаха го - Важен.
Останал в осми клас полусирак
не паднал духом, бил си същ юнак. ...
650 3 2