Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Ти

Защо криеш се зад стени
стени, които те спират
спират те да бъдеш
да бъдеш ти свободна?
Звучи ти странно, нали? ...
388

***

Посоката е все една и съща.
В която те откривам мълчалива.
Онази към която се обръщам.
В която срещам погледа във синьо.
В очите ми заседнала тъга, ...
414

Намиране

Да бъда себе си е сложно,
дори понякога тревожно.
Да бъда друга е чудесно,
но също не е никак лесно.
Да бъда чужда е вълнуващо, ...
451

Ваканция

Всеки вика днес: “Ура!”,
вече е ваканция,
ето свърши се училището
идва края на мъчилището.
Вече почват приключения, ...
531

Синева

Да видиш синева, какво е?
Очите да препускат във простора,
а там на хоризонта нещо твое,
да казва - синева във кръгозора.
Онази чакана вълшебност, ...
410

Любовта...

Мразя любовта,
винаги е като все едно си в пустошта.
Мразя любовта,
винаги оставам сама.
Мразя любовта, ...
395 1

14+ Дупе като цвете лунно

Всичко ти е загоряло
само дупето ти бяло
свети като месечина
и зове ме да намина...
Ясно е, не съм я глух, ...
430

Милостта на тишината

Старостта не чука — просто влиза,
неочаквано, без думи, без палто.
И сяда тихо в празната ти риза,
превръщайки „утре“ във „било“.
Подрежда бавно чашите в дома ти, ...
456 2 8

Рай и Ад

И Рай, и Ад животът ни поднася
и всичко пътепис е от това,
дали коварство в избора проблясва,
или сияен изгрев на звезда.
Дали били сме верни, или подли, ...
345

Лято, остани

Лято, остани
Остани със мене, лято,
докосни душата нежно!
Да шуми с вълни морето,
да блести, блести небето! ...
611 9

Любов на разстояние.

Лъч лунен разцепва тъмнината-
Токчета дамски-изгарят в пожара.
Танцът ми пречупва тишината-
Под плача на страстна китара.
[Chorus] ...
393 1 6

Точно днес...

Зеленоока, с дъгоцветни къдри,
зората сипва, а щурците спят.
И разни твари (май от мен по-мъдри)
от нищо си създават малък свят.
От капчица, трохичка, иликорен, ...
444 2 3

Когато мисълта заспи

Когато мисълта заспи,
не настъпва тишина.
Остават сенките на думите,
разпилени по ръбовете на деня,
като дрехи, забравени след дълго пътуване. ...
416

Време за прошка

Най-страшните войни са войни от мъст,
най-силните хора са хора от пръст,
най- тежкият удар е удар незрим,
когато ти знаеш -предал си любим.
Години минават,но не и страха, ...
290

Кое е то?

Кое е то?
Кое е то, кажи,
моля Те, отговори?
Има време за игри,
но къде ли го държи? ...
592 2

"Не съм една"

Не съм една. Във мене се преплитат
безброй жени от вчера и сега.
Едни мълчат, когато ги обиждат,
а други палят огън в тъмнина.
Една съм дъжд по клони натежали, ...
510 1

Мрачен коридор

Обичах те в коридорите на мрака,
където прах покрива всеки ден,
където всяка стъпка беше знакът,
че някой вече е осъдил мен.
Обичах те зад хиляди врати, ...
464 1

Дихание на мокра шума

ДИХАНИЕ НА МОКРА ШУМА
Аз мога да си купя дреха –
по цвят и кройка да ми пасне.
Ала душата ми е крехка –
да я рамкираш е опасно. ...
439 1 4

Разрухата отде започва

Разрухата отде започва
ръжда в разсъдъка прокрадва се,
а съска сянка и отрова точи.
От шепоти ушит и шарен
с венеца трънен той не радва се, ...
564 7

12+ Едно сънено утро

Море-тъй синьо – като зеница,
и скали,със снежнобял прибои,
и жълти дюни, и морска птица,
а на дюните във утрото са тя и той.
На Изток морето просветлява, ...
524 1

Не ти обещавам ни сън, нито рай

Подам ли ти в миг оцеляло крило,
едно е. За мен и за тебе.
Летях ли? Комай е отдавна било,
но виждам - до болка потребен,
в очите ти полет. А в думите - страх. ...
492

Тотално

Звездите ще догарят в изкривения от спомените ден
и космосът ще изтече през някоя мъничка дупка в тялото...
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
Ще прегорят минутите като ненужни жици ...
537 12 11

Таралеж

Обичам таралежи –
игличките им свежи,
и всяка е различна,
но защита е отлична.
Имат много врагове, ...
484

Среднощна гара

Чувам дъжда на среднощната гара,
тръгнал на нейде – незнайно къде!
Спомени дебнат зад сградата стара
и чувствам как времето сякаш краде!
Отминали дни от живота безгрижен ...
462 1 2

12+ Шофьорски курс - Жигули

Йо! Внимание, внимание! (Чуй ся!)
Курсът започва сега! (А така!)
Инструкторе, стегни се... (Стегни се!)
Идва буря от чар и беда! (Let's go!)
Забрави за листовки, забрави за знак „Стоп“, (Няма стоп) ...
459 2 3

Жарко лято...

Божи дар - жарко лято се задава -
жега - през деня, през нощта даже...
А спомени чудесни как ме грабват -
отнасят ме в детството прекрасно...
Гоненка - в тревата на ливадата - ...
425 2 6

***

Аз казвах ли ти колко ме е страх,
че някой ден ще се събудя?
Че всичко ще е тежък грях.
Сърцето ми ще стене до полуда.
Че цяла ще съм белези от рани, ...
433 1 3

Село Ярлово

Село Ярлово
Там, далеч в полите на Витоша планина,
има селце с името Ярлово от някога!
Малка река лъкатуши, за хората вода,
реката Палакария помагала на хората! ...
503 1

Неуморница

На Мари, която ще се познае в тези редове❤️
Има някакво вълшебство
в тази приказна женица.
Бърчи някога нослето,
но каква ми е умница! ...
691 4 24

Въпрос

Днес ме заговори едно малко непознато дете.
— Коя си ти? — попита тихо.
Погледнах в чистите му очи, отворих устни, но замълчах.
Коя бях аз?
Жена. Любима. Любовница. ...
530 1 2

Като истински джигит

Той не беше Бангаранга.
Той не беше Чатуранга.
Викаха му: Джаста Праста
че работи със Подкаста.
Оня, дето в Кентърбъри ...
440 1

Невидима

Не моля за взора ти син.
Доверието наивно прекърши
Не вярвам на празни слова
И няма сляпо завръщане.
Подарих тяло, сили и ум. ...
547 1 6

Криле

Дойде и си отиде - лъч нетраен. Една съм аз, а в мен, раздор и здрач:
изтока и запада в спор безкраен, на моите сенки немият плач.
Злободневието - сив и прашен облак - гаси ми слънцето.
А в този зноен пек крилете ми седефени вехнат свъсено.
По пътя, който с всяка луна се удължава, сливам се аз ...
531 1 1

Определено

един дъх за писател
един дъх за читател
и няколко стиха
***
един свят за очакване ...
538

12+ Глич в Матрицата

Всички гледат. Никой не вижда. Скролвай. Скролвай.
Светът гори отвън, но тук е супер свежо,
Хвани екрана здраво, консумирай безнадеждно!
Един харесва лайк, друг продава празни думи,
Всички сме роботи със изтрити гуми! ...
515 2

Законите на Крум остават неразбрани

Не вярвам пирамида някога да сътворим
или пък сфинкс от столицата да ни гледа,
ала в гора без план комплекс да построим
за някого остава знакова победа.
А после следва шоу на екрана ...
399 1

Не бях аз никога онази

Не бях аз никога онази,
носталгията що гнети,
що булчинска премяна пази,
имането зад сто врати.
Река ли, тръгвам. Хей така. ...
388 2 3