Стихове и поезия от съвременни български автори
Помощник
и затича се към вкъщи,
но от бързане забрави
рестото и пак се връща.
Взел парите, пак се стрелна ...
Спомен
стоя - като пред фатална яма.
Не смея с мрежа в нея да ловя -
там няма да намеря мряна...
Дали окъпана във злато риба? ...
65 квадрата
шейсет и пет квадрата храм
на моята велика тишина.
Вселената на гости ще поканя,
тъй както съм умислен сам. ...
Шарена кърпа
Че други по пътя те дърпат.
Стоя си - забравен от тебе рефрен
и махам ти с шарена кърпа.
Не виждаш обаче, нали си връз Бог. ...
Пролетна награда
след най-зимния ден,
ведра, свежа и млада
и духът окрилен.
Пролетта е подарък ...
Пауза
Да се огледаме, преди да продължим.
Да намерим отговори скришни.
Накъде забързани вървим?
Кого обичаме и кой ли ни обича? ...
Очакваме да духне топъл вятър
отрано през прозорците наднича,
светът край нас се буди окрилен,
готов да сътворява и обича.
Очакваме да духне топъл вятър, ...
Мравките
а отдолу чуден свят-
бягат всички в пълен мрак
през тунела непознат.
Мравките безчет красиви, ...
Регенерация
За безсмъртието всичко мисля, не знам,
знам, че можем да бъдем вечно регенериращи се,
всичко това зависи от нас, от нашия план,
но извън емоциите и чувствата е нужно разбиране. ...
Чаената роза на художника
– Не мога! – бе гласът му грапав шепот.
Тогава болката я връхлетя.
Като сърдечен арест. Като екот
от грохота на късен ураган. ...
Някога
Някога вятърът пееше с мен,
Някога слънцето криеше ден.
Някога сянката бе мой дом,
Някога нощта не бе просто сън. ...
Искам да бъда твоя герой
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...
Скитничка – (Тоде Илиевски, Р.С.Македониja) 🇲🇰
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Не ми трябва разкош за голяма слава
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора. ...
Живот задкулисен...
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...
Това ми стига
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...
Денят е чудно нов
проблясва в тъмнината на нощта.
Застинал силует, приятел „верен“
издухва пламъчето на свещта.
Звездите стихват, сякаш са унили, ...
Приземяване
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...
Еволюцията на Наталия
цветята,
танцувала е, даже и
балет,
после се объркали ...
Инверсия
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...
Мечтание
Един горещ самотен плаж...
И нищо друго... Само екот...
На вятъра - всевечен страж...
Какво му трябва на човека... ...
Инфлуенсър
туй е моята мечта.
Цял ден мъдри думи само
да измислям и редя.
Що ще бачкам като улав, ...
Топлина
изпотени стъкла.
Вън студ, скреж, мраз,
вътре топлина.
Аз, ти, прегърнати, ...
Само ти
[Куплет 1]
На прозореца — две сенки трептят,
а стаята диша като рана.
Дори да се изгубя в собствените си отражения, ...
Любовта ми е художник твой
и в мисълта добавя всеки миг
това, което нежността жадува -
усмихнатият и прекрасен лик.
Картините за теб са живи, всъщност ...
Истината след дъжда
далеч от всяка празнота -
все кошници с безкрай позьорство
и денкове от суета.
И суетата се задава ...
Живот
а времето капе като майски дъжд,
аз питам живота - без вик, без пламък:
живях ли аз, или бях само дъх?
Вървях през години, пътник без име, ...
Слънчево петно
откривам слънце, което обещава
малко топлина, готова да събуди
потънали в летаргия надежди.
И ето, хрумват ми някои етюди ...