247 106 резултата
Прерязаните ми ръце
опитват да стигнат твоето твърдо черно сърце,
ала същност стигат само нагоре към безкрайното небе.
Кръвта потича надолу,
по-червена, тъмна, студена от преди, ...
  201 
Усетих я тази Любов, уважаема.
Седемцветнта е тя и е неподражаема!
Със шалче от ярка дъга над сърцето,
но не само, не само по това на мечето,
а и на моето. Разтуптях се, Павлина! ...
  296  12 
Той е слънчево момче!
Със сладичко лице
и добро сърце!
От малък е талантливо юначе!
Креативен в своите задачи! ...
  194 
На Йо
Ти си чудото в моя живот,
затова разрешавам ти всичко.
Ще се жертвам за твоя възход,
пък дори да остана самичък. ...
  431  15  10 
БАЛАДА ЗА ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...
  585  17 
ЧАКАЛНЯ
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
  156 
Новият Кончита Вурст блесна ярко,
Европа нека се засрами поне малко!
Тя ли на ценностите децата ще учи,
небинарен ли ще ни бъде еталон,
после чудим се защо ще се закучи! ...
  230 
Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...
  411 
Живеем живота си земен
потопени в познатата сигурност.
В разни посоки, на различни страни
нямащи зад завоя никаква видимост.
Срещаме себе си в сънища... ...
  285 
БУКВИТЕ
Кой измисли буквичките
от ченгелчета, чертички?
Думичките, кой измисли
и дари слънца на всички? ...
  314 
Детски спомен в мен се втурна,
като слънце в лятна фурна:
мама меси дъхава погача...
Аз ли днес съм побелялото сираче?
Точно днес ли във спомен опазен, ...
  580  14 
За кой ли път ще те попитам:
истински ли си щастлива?
Макар че на щастието очите
тихо гасне в залези красиви.
Макар че любовта въздига ...
  442  12 
Дори да съм палячо
в нечии очи
Дори за някой,
лудостта ми граници да няма
На утрото се радвам във зори ...
  523 
Онова що крия зад тъмен параван
и дето мѝра ми не дава нощем
правя го на черен дим, катран
и някак вдишвам, някак мога още.
В пепелта от изгоряло аз мълча ...
  489 
Това не са думи от моята уста,
изрече ги Иван Хиновски,
пред Поли Златарева в "Още от деня",
а те без следа през мен не преминаха.
"В момента Европа възвръща Величието на Ядрената Енергия." ...
  143 
In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...
  587 
Познах себе си в погледа ти,
и в очите си сетне теб познах.
Познах се в теб и ти в мен,
и любовта избистри се в очите ни.
Познах най - ярката звезда ...
  249 
Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде ...
  469  32 
АЗ СЪМ ТОПЧЕТО В ТВОЯТА СУПА
… и недей да ме гледаш под лупа? –
цял свят римите мои чете.
Аз съм топчето в твоята супа,
утре може да стана кюфте. ...
  218 
Пролетта дойде, песен ехти,
нежността още топли мен!
Ела, о, връх на моите мечти,
да свърши нощта, да е ден!
Ела при мен, сълзите да спрат, ...
  191 
Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.
Средата отровна е диагноза. ...
  321 
Аз съм малко зайче,
зайче, зайче Байче
Кико се наричам
и Ваянка обичам.
Тя ми е красива, ...
  214 
Мама много се ядосва,
че храната се прахосва.
Сутрин вместо макарони,
тайно хапвам си бонбони.
На обяд не искам боба ...
  257 
Изгладиха ни гънките
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...
  192 
В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
  304  12 
ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...
  148 
Ще ме видиш в някой слънчоглед,
устремил към слънцето си цвят,
вперил погледа напред,
досущ като смисъла на моя свят.
Ще се усмихна в жълтото почти, ...
  230 
Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие. ...
  353  15 
Н О Щ Н И ГО С Т И
Спомени дебнат ни нощем
с похватите на крадци,
за добро или пък за лошо,
което Утрото ще отрезви. ...
  752 
Да си играем на лъжи,
спокойно думи да изричам...
А в мене чувството лежи
и толкова много те обичам!
О, разкажи ми, разкажи! – какво ли толкоз в теб лежи? ...
  427 
Животът с погледи излишни,
с въздишки рано нацъфтели
и нежности предимно скришни,
с лъжите мазни и дебели.
С възторзи бързо остарели ...
  162 
Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
  236 
Върни се мила, нежно целуни ме,
Разбирам, че далеч си от света,
Еленче имам, носи твойто име,
Малко е, но ще ме учи да летя!
Еленчето е като пойна птичка, ...
  435 
Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
  197 
Не мога да пея,
но го правя от сърце!
На улицата ако се явя,
ще плащат,за да спра.
Моето опитване ...
  282 
Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
  174 
ОБЛАКЪТ НА БОГА
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...
  152 
Потънала съм…
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
  234 
Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
  287 
Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади ...
  248 
Предложения
: ??:??