247 104 резултата
И ето преродени са всички поляни
в растеж и нюанси на пъстрота и цветя.
Май сложи в душите ни чудните краски
с еликсира любовен, от прашец и крила.
С шумолящия повей на чудния бриз, ...
  145 
Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване ...
  215 
В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
  230 
Вино си, а имам нужда от вода.
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
  428 
Денят е като раковина,
в която ще открия пясък
и слънце, и море, и диня,
любов в щастлив и летен блясък.
Във всички влюбени копнежи, ...
  187 
Поискай само… да ти скоча,
мен името ми е - Атлет!
Изпия ли - три черни скоча,
аз пак ще бъда пубертет,
и с теб ще станем на кълбета, ...
  273 
На кой ли му дреме...
Събирам си в шепи -
бодлите от степи.
На смахнато време...
откраднах стрелките. ...
  443  11 
СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
  134 
Не ме чети.
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
  499  12 
И И
Тръгвам от абревиатурата
на стръмна,зовяща пътека,
напирам към върхове голи и брулени,
в непредвидими забулени следствия... ...
  513 
На Роси
Пленяваш с лекота
женските сърца
и без жал мачкаш всяко,
що вече непотребно е за теб. ...
  264 
Шест месеца ми трябваха да осъзная всичко,
Една снимка ми трябвяше да видя всичко,
Две думи трябваше да чуя,
Десетки безсънни нощи ми трябваха за да заспя,
Да заспя и да разбера! ...
  314 
Слънчев лъч в скатната стая
напомня за първата среща –
две души опознават омая,
Том и Мери се сливат в безкрая.
В сезоните на лудостта ...
  341 
Там в България, едно детенце плаче,
обвито с вълнено шалче, в къща от шубраци
скрита на горското поле, плаче и сълзите
в бездънна яма се стичат, затулена с тегота голяма!
Силен глад измъчва детето, а младата майка, ...
  327 
Може би и аз не съм добре,
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон. ...
  470  13  21 
АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...
  179 
ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...
  160 
ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...
  119 
Краят на една любов
За мен приключи този водевил!
Театърът със любовта завърши!
Обичала си ме! Къде съм бил?
И за това ли любовта ни свърши? ...
  181 
Не знам
светът ли толкова е луд,
или аз сам
сред кучия му студ
съм лудия, ...
  179 
В тази нощ лилава, студено е и ръми.
Вините си премислих и претеглих.
В полудели сънища и ветрове.
Забравих за икони занемели и
безквасен хляб. ...
  365  13  13 
ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
  168 
На гара Искър влакът не дойде.
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът? ...
  206 
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
  512  41 
Winning has never been a source of satisfaction,
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...
  247 
На улица “Свежест” до старата гара,
пред магазина за прясна боза
едно младо маце безсрамно продава,
своята младост, на ниска цена.
Предлага услуги в дъждовната вечер: ...
  350  17 
ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
  144 
Нека помним и никога не забравяме,
че по морския бряг следи не оставяме. Само там където умът и ръцете ни действат, оставяме трайни следи, които въздействат.
  154 
Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда. ...
  156 
Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
  288 
Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
  190 
Красива, чиста, пролетна вода,
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...
  188 
Природа
Пространството отвън природа е.
Гледат, нашите очи което. Ушите
Чуват що. Краката да ходят обичат. Ръцете
Да докосват. Разходките с природата ...
  184 
Роди се в мисълта тази песен
и сърцата ни високо извиси.
Това, което чувствам към теб е
е нежност и страст в едно.
Със сърцето си отвори моето, ...
  155 
Звукът бе пуснато хвърчило,
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...
  226 
Ф А Л Ш И В А Т А Ц А Р И Ц А 5
Аборигенският див солипсизъм
не позволява,съществуването на нищо извън нашия поглед,
убива на Сакралните Истини Смисъла,
недокоснат на мисълта от страстния полет. ...
  138 
в памет на актьора Груди Кадиев
Да приемеш твоя роля със цената на живота.
Да не питаш или молиш,ако води към Голгота.
Да изминеш пътя твърдо и запазиш равновесие.
Всяка болка носи мъдрост,ако в теб живее песен. ...
  143 
Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
  303  19 
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
  307 
Когато струните увиснат по китарите,
като скъсани въжета на тераси,
и опразнят се културите в хамбарите,
и нотите погубят звучността си.
Когато огънят угасне във пространството, ...
  221 
Предложения
: ??:??