Стихове и поезия от съвременни български автори
Колко още
започна ли вече да тежи?
Жадно благини събираш,
далеч си вече, а не спираш...
Още колко ще ти трябва, ...
Щъркелите
Учител в тялото на
Птица. Строг и скромен
Той е. В своето гнездо
Стои, гледа в две ...
Краят на лятото
слънчеви лъчи и заспаха
насред поляната от лунички
върху бузките на щерката
под сянката на миглите...
Късни доби
светлините трептят като далечен дъх.
Времето се разтегля в мрак и нишки,
и сърцето търси своя изгубен път.
Стъпки отекват в празните улици, ...
Благодат
от нея много силно ме боли.
Не ми го казвай, аз усещам,
дори душата ми невидима кърви.
Не искам аз вълшебна пръчка, ...
За всеки влак и всеки пътник
и аз поисках в моя влак,
с една девойка, чистоплътна
да поживеем със мерак.
И аз потърсих - пациенти ...
Кучи син
... навярно и това ще ми се случи,
пред стария квартален магазин
от глад да вия в нощите си кучи! –
един пенсиониран кучи син. ...
Дар
В кутийка златна или в раковина?
Мечта безкрайна или скъпа брошка,
безлунна нощ или всевечна прошка?
От времето си късче бих ви дала, ...
Не закъснявай за среща с душата си
пребродих всичките неземни магистрали,
безименните назовавах с имена,
душата в мен престана да говори.
В миг някой просто ме избира, ...
Меката варненска есен
Литна есенният припек към Алжир и към Египет,
суркат в двора топли чехли бабичките вехти.
Седем старци пляскат карти на дъртешкото си парти,
под прогнилите хинапи коте ближе лапи. ...
Грешки и грехове
Склонни са да кажат
Много хора. Но дали
Това така е. Не.
Най-вероятно не. ...
Любов
ръцете ти и миглите се сливат,
попивам думите ти от роса,
макар че са предимно мълчаливи.
Мълчанието има словоред – ...
Един ден, облечен във еднообразие...
След него идва друг и той е скромен
Третият се украсил за разнобразие
С един малък, неуморен, весел спомен.
На опашка дълга, чинно подредени ...
Дъжд над Рупите
времето е спряло, сякаш е забравило за нас.
Хора, птици, дървета и треви погалва вятърът.
Спуска се от меките пазви на Беласица
и литва надолу към топлите извори на Рупите. ...
Опасна позиция
между чука и пирона
или наковалнята!
Когато два индивида човешки
или пък животински ...
...есхатологично
а͕̭͉͛̐̀͊͛͞
с̷̢̼͈͚̟͖̳̙̯̥ͣͬ͛ͮ͑ͥ̌ͥ̀̽в̤͉̖̥̱̳͋̋̾̒̎̇̒̇̏̒͛̕͘͞͞е̡̥͏̨͈͚̞͚̃̂̓̈́̑̈͛̚̚͘͞͡͏т͆̐͏̵̨̛̫̯̞͈̹̯͒͆ͩ͂̋ͬ̔̊̀ъ̴̛̘͓̪̠̹̟̳͕̋ͯͨ̅͐̍̂̽͘͡͡т̢̓͏̵̛̗̹̟͋̃ͥ͒̓͌̅̔́͌͌̕͡ ̵̨̨̰́̇̋͗ͤͮ̔̑̑͆̇ͨͥͤ͒ͮͅо̢̗͉̱̝ͮ̑̎ͭ̇́͆͏̺͛͗̐ͥ̽̄ͯч̴̭̰̮̘͇̲̣͍̳̰̒ͨ́͊̋ͥ̎͒ͤ͏а̹̥̯͙͛ͧ̾̋ ...
А светът си е както преди...
и съм ласкава, нежна, и истинска... просто жена.
Сред звездите те търся, не спирам, броя ги. И още...
Моя обич. Делим само думи, небе... И луна.
През деня аз приличам на вас. А приличам ли? Никак. ...
Завинаги до теб
като изгрев след тъмата.
В твойте думи нежност грее,
сърцето ми за теб живее.
Щом ръката ми докоснеш, мило, ...
Затворен кръг
а в гняв ме заливаш — без да имам вина.
С любов и със крясък израства денят,
и в гърдите мои зее празнина.
Бягах от майка с глас като гръм, ...
Прашинка от пейзажа
... какво ли ще запомня от света, освен във мрака мамината стряха,
баща ми, който с птичите ята от хълмите – за сбогом, ми помаха,
две-три Жени – Бог беше милостив, които ми редиха дом и челяд,
лула тютюн, китара с пукнат гриф, и винцето с аверите – в неделя, ...
Помнѝ всичко
Паметта е дом и
Склад, с думи и
Картини много -
Видяни, преживяни, ...
C'est La Vie mon ami
с фин еклектичен, плодов нюанс.
съчетано с хамон, смокини и Бри -
c'est la vie, mon ami, се ла ви.
Глътката ферментирала течност, ...
Превенция
Господ води ръката ми,
а съзнанието ми "смирено" напира,
да разтълкува нарисуваното,написаното
и изобщо не ме оставя на мира, ...