247 106 резултата
ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
  202 
Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.
Не спира ехото му да кънти,
видяло възкресения живот.
Веста достига всеки град ...
  171 
Вятърът на спомена
Бавно всяка болка отминава,
споменът след нея ни боли!
Забравяш я, а пак се появява!
След време тя започва да кърви! ...
  175 
А̀з-ът
чрез творбите
си става А̀з-ище,
защото „Бог е Любов“!
  342 
|Сбогом, моя голяма любов..|
Нещо неизречено
на глас
застана плътно между нас.
За мене ти не бе готов. ...
  166 
Във душата хлад повя -
- нямам сили да се смея...
Време е да си вървя -
- иначе ще полудея!
  319 
Веднъж видях баща ми да плаче.
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...
  183 
СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!
Греховни сме и сме грешни,
обичаме и мразим по човешки,
по друмища криви и трънливи
и нощи беззвездни, утрини черни, ...
  195 
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...
  170 
А БИРАТА МИ ГОСПОД ЩЕ ПЛАТИ
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума, ...
  181 
Губим се сред неизказани думи,
или между мълчаливи емоции...
с чувства прикрити и гневни,
разделени на мънички порции.
Гордостта бавно ни смачква, ...
  188 
ДРУГИ СЕТИВА
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...
  147 
Сърцето ми плаче, умира
погледна ли твойте очи,
Душата ми странно копира
красивите твои черти.
Сърцето ми плаче, умира, ...
  170 
Заваля, но това е близо месец почти.
Някой би ме оборил, че вали от години.
Простотия и подлост вали ли вали...
Не вярвам, че някога и това ще премине.
Лошотията бързо вкоренено расте. ...
  247 
Вълчевремие.
Разбитомислие.
Екстремоблеене.
Мъртвостишие.
Енерголипси. ...
  269 
Ж И В О Т Н А З А Е М 27
Ако проектът Царичина бъде осъществен,
проблемът Боташ ще се превърне в детска усмивка,
но по-важното е,че ще бъдем всички спасени,
от всички проблеми над човечеството надвиснали. ...
  138 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  183 
Какво сънувам,
сложно и страшно!
Често се плаша,от душата...
Какво търпи,какво изживява?
Има своя тъжна драма... ...
  138 
Помниш ли онази късна вечер,
когато прибирахме се у дома,
а Бог в сърцата ни разкриваше,
по пътя бъдещата ни съдба?
Не знам за теб, но аз още помня, ...
  191 
Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
  231 
Отново е пролет,отново цъфти!
Забързани в полет живеят мечти.
И дишаме леко,дочуваме смях.
Старите пътеки,забравили сняг,
отново възлизат по зеления скат... ...
  325  10 
На всички зложелатели ще кажа,
на хилядите кухи пънове и врагове:
Небетата над мен ще ви накажат
и Дух Светий от други светове!
Завистници от манаса най-нисш, ...
  231 
ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...
  216  10 
Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
  184 
Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам. ...
  232 
Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта, ...
  190 
Всеки ден си мисля
че не трябва да мисля за тебе.
И се събужда денят,
и облаците лягат
над червените покриви ...
  212 
Без да се
натрапва,
Любовта
внезапва!
Сепва, ...
  215 
Ела при мен, мое птиче,
за теб всеки ден жадувам,
лъч в мрака те наричам,
в сърце си докато отпътувам!
Слънце в нощта ми изгря, ...
  342 
всяко събуждане е с аромат на болка / 13
но само вишневият цвят /8
нехае / 3
  223 
Няма утре.
И няма вчера.
Има само днес!
Не преследвайте тази химера,
че утре ще бъде щастливо, ...
  330 
Сутрин рано, когато започва денят
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
  197 
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  181 
на Вриддатма
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
  124 
Зад прозорците тихомълком се спусна нощта...
Небето проряза се от светкавица мощна.
Само за миг се разля... добра тишина,
а след това разтрепери тъмата среднощна.
Силен порив с въздушен прибой ...
  145 
Луната била овдовяла,
а Слънцето търси си булка-
ето ти песен цяла
за моята скромна цигулка.
Мадами пекат се на плажа, ...
  140 
ПОМНЕТЕ МЕ?
Нали съм на седемдесет дъртаче,
плешивите си възрасти чета –
понякога момчето в мен си плаче
за своето бретонче на черта, ...
  176 
Ей, свети Димитре, користен светийо,
не разбра ли вече: твоя съм ламя.
С тази безхаберност ти ще ме затриеш,
старите си рани ще теша сама.
Истинска змеица съм за тебе, братко, ...
  457 
Звъниш,
но няма връзка.
Номера блокиран.
Скимтиш,
сърце се пръска. ...
  143 
Ти ми се усмихна
Ти на сън ми се усмихна,
погледът ти ме смути.
По пътека светла, цветна
тичаха безброй мечти. ...
  182 
Предложения
: ??:??