Птицата Любов едва ли пак ще литне.
Капаните са прекалено много.
Птицата любов е твърде беззащитна
в обслужване на царя и на Бога.
Има болка на ръба на светлината ...

Седиш на прага, мамо. Все сама.
И залезът с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома –
ще се отправиш някой ден към рая...
Сега мълчите... Ти, и вечерта. ...

Животът е толкова кратък, че ако не последваш сърцето си, значи си го изживял напразно!
Бих искал да живеем в свят, в който всеки би имал шанс да твори и създава свободно, без тази монетарна всевластна система, която ни задушава и лишава от това да разгърнем истинския си потенциал и възможности!

Отлита към зората буревестникът,
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан, дето да остане.
И носят го крилата – неуморните, ...

Един предпразничен поздрав към всички съфорумци!
Музика и аранжимент Иван Неделчев Текст -Евгения Свидна

С изрязани от вестник страшни мисли
клошар окъсан милостиня проси.
Градът след него става все по-чист и
преструвките ни се разхождат боси.
Измръзват ходилата им до синьо, ...

В монитора се трупа мрак,
щом сянката ти преминава.
Изпуснаха последния си влак
обречените на забрава.
Но няма те и времето мълчи, ...

НЕЩАСТНАТА ЖЕНА
Нещастната жена е като заем,
безлихвено поет от некадърник.
И не че всеки ще я приласкае –
тя чака своя мъж да се завърне. ...

Ако днес си отново кръстовище,
а животът, озъбен те дърпа,
запокитва те в битки чудовищни
и светът сякаш пак е изкърпен
от тревожност, вина, колебания ...

И спомняш ли си в оня нощен ден –
Ноември, дъжд се сипеше с галони.
Ти седнал беше в 83 пред мен,
а тя до теб бе седнала и ти говори.
И слушаше я с любещ интерес, ...

Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...

https://www.youtube.com/watch?v=xdAsPJsYkI8&t=22s

Една песен, написана в казармата през далечната 1983г., която записах в Студио "Пайнер" през 2000г. Надявам се да ви хареса...

Музика и аранжимент -Иван Неделчев Текст- Евгения Свидна
Тази песен я погледнах вчера от друг ъгъл,стана по-естрадно.

Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна? ...

Уморен, уморен, уморен,
папагалски дъждът си повтаря,
лепнат клепки, отдавна е ден.
Непотребен, виси календарът.
Забравѝ, забравѝ, забравѝ, ...

Отварям си очите с изгрев звучен,
вълните му ме носят в таен ритъм,
очаквам сладък миг, ще ми се случи,
кога, защо, не знам, а и не питам.
Небето нежно като роза синя, ...

Не бях те търсил, ти сама дойде,
усмихната, навярно си щастлива,
очите ти, очите на дете,
душата, нежна и красива,
говорихме си тихичко, в нощта, ...

Аз съм малка,
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
и се моля с най-тихия глас,
в твоите стъпки си вписвам следите... ...

Не, днес не падат никакви небета.
И никакви надежди не възкръсват.
По бузите ми парят ветровете.
И стенат отпечатъци от пръсти.
Затръшват се неделите пред празник. ...