Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3.5K резултата

Деца човешки – слънчогледи

Животът ни е просто семе
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи ...
825 13 22

Пълната чаша

ПЪЛНАТА ЧАША
- Не вярвам в Бог!
- А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който беше седнал на моята маса и отпи от чашата с вино.
При все, че цялата кръчма беше празна, той избра точно моята маса и попита дали е свободно. Подразних се. Не ми беше до компания точно днес. Исках да ...
4.2K 16 28

Памфлет за кормчията

Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...
2.9K 14 65

Бяла забрадка в празна църква

Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
1.5K 12 29

Бъдни вечер

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...
3.6K 13 68

Морето

А нощем сънувам морето,
самотно без тебе и мене,
от спомени вечно обзето
го чувам – въздиша и стене.
Сънувам безкрайни простори ...
2.5K 10 23

"Щърков сняг"

И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите, ...
2.7K 9 20

Почти инфарктно

Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта ...
3.8K 29 46

Борей

Този свят се отдръпва - планинска мъгла
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...
1.7K 15 19

Двайсет грама душа

И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
2K 21 18

"Бабо, аз защо...?!"

- Бабо, аз защо нямам майка?!...
Колкото и да се беше подготвяла за този въпрос през изминалите години, той свари баба Кина неподготвена. Старата жена се хвана за кръста, прехапа устни и едва удържа сълзите си. Кръстът ѝ беше слабото място, не сърцето. То, пустото, отдавна беше се вкаменило. Не бяха ...
1.9K 2 9

Нишката на Ариадна

Пазач съм - склада пазя вечер.
За всички аз съм Миньо Таров.
По длъжност - трябва да попреча
бандити тука да припарват.
И вече двадесет години, ...
1.4K 1 6

Пеещи думи (...след стогодишна тишина)

Онемяха ми думите всички...
много тъжни, самотни и тихи.
Разпилени на букви и срички,
те в сърдечната стая се скриха.
Като малки ранени мишлета ...
2.2K 2 29

Но щом не искаш вече стих от мен

Но щом не искаш вече стих от мен
О, как сама съм в този тъжен ден!
Духът ми стене гóрко – съкрушен.
Ерато пее в унес помрачен
и смазана от болка е почти. ...
2.5K 5 27

Лори каза

Цяла нощ, та чак до сутринта –
дълга нощ на шепот и парфюм.
Лори каза: – Много съм сама. –
Телевизор. Писък на куршум.
Нощ на истини и рамене, ...
1.4K 9 13

Сол

Спести ми закъснелите вини
и думите – банално неудобни.
Домът ни в битието се стесни
а ние се превърнахме във роби.
Люлее март хиляда ветрове – ...
3.8K 32 38