Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...

Днес е ден без слънце. Мътното море
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен. ...

Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...

Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...

Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...

Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...

Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...

Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...

В зелена и уютна пазва
засукал пръв път млечна гръд,
де вятър приказки разказва
и тайни клоните шептят,
отпускаш се и вдишаш жадно ...

Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...

Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...

В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...

Поспри се до мене, човеко раними.
Къде си се втурнал с копнежа за власт?
Какво си спечелил, кажи ми, кажи ми,
когато повярва във своето “Аз”?
Щом утре те хване животът на тясно ...

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...