Dec 5, 2021, 2:25 PM  

Среща с (не)очакван край

4.1K 21 42
00:00
01:54

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Нарлиева All rights reserved.

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.

 

Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че
монологът на Хамлет не му е присъщ.
За едното достойнство си струва обаче
да отложиш дилемите. Само веднъж!

 

Тя приседна до него безкористно млада,
по-ефирна от полъх в небесната вис,
по-Елена от епоса в древна Елада,
по-изящна от зрънцето в пясъка чист.

 

Не видя никой как, откъде...беше влязла –
вероятно по склона на лунния лъч.
Приюти я решително в своята пазва
и танцуваха предани в зрящата глъч...

 

Сутринта, под завивките, още горещи,
той си спомни с нескрита усмивка нощта –
тя му беше оставила кратка бележка:
"Обади ми се!
Твоята (гола) Душа"

 

Текст и прочит: Мая Нарлиева

Музика: "Докосване" – Дани Монов

Comments

Comments

Докосване 🇧🇬

Smooth Jazz
.......
мокри улици
опаковат
въздуха в рими
6.1K 15 57

Editor's choice

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Лотъхел – автор Силвия Илиева (Plevel) 🇧🇬

Мильо

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...