bogpan
122 results
На всички " Гарвани"
И на моите любими
Е.А.По
Г.Сеферис
К.Уайт ...
  1616  12 
Тя е кралица.
Вижда навсякъде -
пригърбени сенки.
Ще остане на трона -
завинаги. ...
  741 
сънувам
а някой зида
около съня ми
кладенци
издига къщи ...
  649 
Ти имаш дарба,
талант ли - не зная.
Хиляда ангела,
две хиляди демона
танцуват във нощна трева. ...
  1407 
Земята намира опора
във извори.
Но ти не произнасяй
думите
когато ...
  663 
страхувам се
Утрото ще ни завари
голи
обгорени
О, огънят танцува ...
  675  10 
Докоснати
камбаните на църквите в неделя
разлистват радостта
на тез кипариси,
закрилящи ...
  650  10 
Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...
  1399 
На склон съм поставил
душата ...
Л.А.Сенека
Той няма нищо
в лявата, ...
  658 
“Ти ще ми подариш един Париж
със цялата тъга на чужденеца.”
to4ka
Той търси работа,
а няма риза, ...
  886  14 
О, утрините - със свежестта на птиците. Това дете, което скачаше като на дама, за да не настъпи сенките. Цъфтежа на далечните бадеми, рисунка на ръката … И тези диви слънчогледи на тебе подарявам ( на дланите ми слиза вятъра). Думи нищо не значещи като: " Стани, Лазаре!" Господи! Подарявай Надежди.
  656 
Ако повикам
кой от ангелите
би ме чул.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си. ...
  654 
Заради Лунапарка на Хенри
нищо, че не е Хелоуин.
Виенско колело от светлина
и кончета,
и страх, ...
  584 
Остави тези кораби със големите
бели платна, които едва се поклащат.
Остави този вик на чайките, пълен с тревожен
копнеж – нека поглъщат дробовете вятъра
идващ. ...
  879 
Какви морета
са изпълнили
очите
на онзи, който, седнал
на брега, се взира. ...
  1090 
Момичето което
откъсваше треви
за птиците на утринта
и дъждовете
Момичето сега седи ...
  942  11 
Аз съм изречен.
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана, ...
  719 
Запява птица. Невидимо.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра, ...
  833  13 
Домът е там, където
прозорците са езерни дървета.
Градините се сливат с хоризонти
и ти Царица си без царство.
Едно дихание - росата утринна ...
  968  17 
Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена. ...
  1001  24 
Ах, рози да има...
Дарил бих ти земята,
зездите,
росата.
Ах, цвете да има! ...
  894 
Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените, ...
  959 
Ти виждала ли си
на пролетта зелените пожари?
Спиралата на изгорялата земя -
увитата змия
около самотния кипарис. ...
  974 
И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени ...
  842 
още малко
съвсем
едно драсване
на сетивата
или един Гарван ...
  838 
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо, ...
  862 
първа фурма
тя е като китайска ваза
(не знам от коя династия)
по вероятно от Мин
с хода на времето ...
  793 
заобикалям кръговете
днес
зимата се пука
в мълчана пролет
а някой шепне на водите ...
  709 
Младостта е бърза,
задъхана стои
край дълго време,
люлее се на облаци
усмихната ...
  751 
тя е толкова далече
говори без да чува
а той минава между дните
между живота
в треперещите полусенки ...
  957 
Ах, момиче, момиче
тънко стъбълце
на слънцето и дъждовете.
Трепериш…
Пролетният така е ласкав ...
  821 
Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода: ...
  913 
Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността ...
  821 
Какви морета, какви криле - любима!
Издига ни топлият вятър, който от снощи
се спусна от хълма.
Понесе ни леко над широки градини,
над тесни лета ни понесе… ...
  850 
Пиша -
върху есенни листи,
когато слънцето е
живо
Тревата ...
  1166 
Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател. ...
  945 
Пс: 87.1 Господи, Боже на моето Спасение! денем
и нощем викам пред Тебе:
Затвори светлината
в прозорците!
Затвори миражите ...
  1595  11 
Когато се сбогуваш
с голямата любов
мъглата сграбчва
чистото небе
в безпаметство. ...
  1742 
Ако повикам
кой от ангелите
би ме чул.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си. ...
  1330 
О, утрините - със свежеста
на птиците.
Това дете, което скачаше
като на дама
за да не настъпи сенките. ...
  1327 
Random works
: ??:??