“Момиче, кой ли ти разби сърцето,
че толкова ти се живее
след поредното умиране...”
Събрах го до последната звездичка,
в шепа го събрах, да затупти, ...
Сърцето ми е изградено от мечти,
едни безумни... като мене!
И всяка вечер, милото, не спи,
а плете дантели и танцува с тебе.
Крилата ми, съшити са с мечти, ...
Но тайно отглеждам мънички слънца,
заместващи всичките думи във мене...
caribiana
В душата си тихо ги зидам зад зид,
под погледи скрити, под скрити надежди, ...
Най-истинска е неосъществената любов,
онази дето винаги ще чакаш...
Онази дето те събужда посреднощ,
и всичките любови е събрала...
Най-трепетна е неосъществената любов, ...
Във тъжните си нощи пия дъжд!
Изплакан от небето, до безкрайност...
И в синкавата тишина надлъж,
превръзвам стихове издрани.
Мълчи дъжда! И аз мълча! ...
Във друг живот ще те обичам... както трябва!
Във този, просто не успях!
Ще ти обещая изгрев, стига залези!
От залези се уморих...
Разбита съм на хиляди парчета, ...
Душата си изчистих от обичане!
От всичко я изчистих... И от теб!
Сълзите парещи, пречистващи,
отвътре парят като лед!
Там със изгрева всичко изгаря, ...
Сълзите днес дошли са ми на гости!
И капят, капят като дъжд...
Изплаках се, изплаках като облак,
онази болка вляво, изведнъж...
Подари ми слънцето дъга, ...
Ти навярно си имал много жени!
За какво съм ти, всъщност не зная...
Тази жажда по тебе, която гори,
дали и тебе, се питам, изгаря?
Ти навярно си имал много жени! ...
Водата замръзва, а сърцето играе,
във мъжко хоро на Водици,
душата ти, българска, с гордост пробужда,
забравени чувства усмихнати.
И реката завира, ...
Ще облека червената си рокля,
онова греховното червено,
и ще седна срещу тебе, да те гледам,
и да пия от очите изумени...
Ще сложа от червеното червило, ...
Най-скъпи са ми онези минути,
които прекарвам скрито със тебе,
уж само говорим, а сърцето препуска
и душата ми, жадната, пее.
Най-желани са ми онези докосвания, ...
Петъчно... Понякога имам чувството, че съм заобиколена с идиоти....
ПРИЯТЕЛИ
Най- добрите учители в този живот,
са приятелите в овчата кожа,
те, те следват, уж до тебе стоят, ...
Нахраних всички дяволи в душата си,
с една ръка, протегната към тебе,
с парчета плът ги хранех, и повярвай ми,
все по-гладни ставаха, онези черните!
Нахраних ги с душата и сърцето си, ...
Тя пристъпва в бялата си рокля,
ти я помниш с дънки на цветя,
косата й немирна, подредена,...
обгърната в бяла тишина...
Ти я помниш, същата, сияе, ...
Разкъса ме на хиляди парченца
и като пъзел после ме сглоби...
Душата ми се моли за пощада,
но ти не спираш още да рушиш!
Разкъса ме, до Бога ме разкъса, ...
