elenasim1 (Елeна) - Works

Край в началото 🇧🇬

Изведнъж си спомних... Знаех посланието, оставено от мен за Алек.
Корен - дърво, огън - вода,
земя - въздух, Вселена - душа,
живот - смърт, вечност - съдба,
край, начало и след това. ...

elenasim1

Prose

2011-01-11T18:47:40+02:00 736 2

Ах, мили мой ангеле... ПРОСТИ МИ! 🇧🇬

Кървяща във гърдите си крещя без стон,
без жалост в очите ми проклинам своя дом,
как пуснах те, отиде си без сбогом надалеч,
там, където не достига мойта реч.
Ах, мили мой ангеле... ПРОСТИ МИ! ...

elenasim1

Poetry

2011-01-06T19:37:56+02:00 945 3

Парче живот 🇧🇬

Миг, огрян от слънчеви лъчи,
трева, опръскана от пороен дъжд,
Вселена, обгърната с безброй звезди,
живот едничък и то веднъж.
Въздух, изпълнен с благодатни аромати, ...

elenasim1

Poetry

2011-01-01T13:35:39+02:00 620 4

Приказка за звездното мече 🇧🇬

Ей сега ще ви разкажа
приказка за звездното мече,
път далечен ще ви покажа
и докъдето ни отведе...
Имало някъде далече ...

elenasim1

Prose » Stories for children

2010-12-28T14:26:31+02:00 1.6K 3

Песента от "Край в началото'' 🇧🇬

Отново почувствах разкъсващата се болка в гърдите ми. Ари, усещайки вълната на чувства, която ме изсмукваше отвътре, се притисна към гърдите ми и затананика позната мелодия.
Когато си далече и искаш аз да съм до теб,
погледни тези незабравими дни
и вкарай мислите си в ред.
Душата си на свобода пусни, ...

elenasim1

Poetry

2010-12-21T14:24:13+02:00 646 1

Възкръснах 🇧🇬

Умирах, когато страхът ме изяждаше,
в тъмната празна нощ,
умирах, когато гръм удареше
и разкъсваше мрака със мощ.
Умирах, когато очи ме преследваха, ...

elenasim1

Poetry

2010-12-19T01:14:50+02:00 717 1

Обичам те 🇧🇬

Обичам влажния блясък в очите ти,
когато гледаш моето лице,
мир обгръща душите ни,
любовта ни... две в едно сърце.
Обичам топлата ти прегръдка, ...

elenasim1

Poetry

2010-12-16T15:50:50+02:00 751 4

Безмълвен сън 🇧🇬

Отворила широко очи,
търсих път по-лесен... светлина,
но не открих допира на слънчевите лъчи,
нито изход... само тъмнина.
Отворих устни да изговоря слова, ...

elenasim1

Poetry

2010-12-08T16:28:02+02:00 666 1

Край в началото 🇧🇬

В НАЧАЛОТО
Година 3003
Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе пост ...

elenasim1

Prose » Science fiction & fantasy

2010-12-03T18:06:33+02:00 901 4

Коледа 🇧🇬

Спускаше се сивата мъгла
над малкото селце,
мирис на горящо дърво,
топлеше всяко старческо сърце.
В готовност да посрещнат Коледата свята ...

elenasim1

Poetry

2010-11-28T11:35:16+02:00 665 3

Звезда 🇧🇬

Дълбоко във Вселената се взирам,
начало без край да дам,
коя звезда е мойта не откривам,
търся мястото ù там.
Под сянката на лунните лъчи, ...

elenasim1

Poetry

2010-11-21T21:33:22+02:00 694 4

През твоите очи 🇧🇬

Поглеждам през очите ти празни,
търсейки отново живот,
изгубен в свят от надежди,
разкъсван от ежедневния хомот.
Търсиш варианти различни, ...

elenasim1

Poetry

2010-11-19T14:04:08+02:00 724 2

За Симо 🇧🇬

Мое малко слънчево дете,
грееш с обич моето сърце,
душата ми лети като перце,
когато сгушкано си в моите ръце.
Щипвам пухкавата бузка, ...

elenasim1

Poetry

2010-11-18T10:49:19+02:00 679 3

Утрешният ден 🇧🇬

Седях върху влажния пясък, загледана в морската шир. Слънцето прокрадваше първите си лъчи, разкъсващо сутрешната тъмнина. В главата ми мислите бушуваха по-силно и от вълните, разбиващи се в крайбрежието. Усещах студ. Едва ли беше от влагата, просмукваща се в дрехите ми. Нещо вътре в мен изстиваше ба ...

elenasim1

Essays

2010-11-17T12:15:20+02:00 1.8K

Изгубен свят 🇧🇬

Свят изгубен в пределите на Ада,
хора-машини в преследване на власт,
природа губеща... запада,
под допира на човешката паст.
Няма насита, няма наслада, ...

elenasim1

Poetry

2010-11-16T15:41:34+02:00 628 2

Къде се изгуби човешкото в нас? 🇧🇬

Преминах през стени от камък,
превърнах ги на прах.
Преминах през огнен пламък,
оцелях без капка страх.
Преминах в свят, изпълнен с лъжи, ...

elenasim1

Poetry

2010-11-14T14:06:32+02:00 806 4

Към какво се стремя? 🇧🇬

Едно сърце, една протегната ръка...
една душа, изпълнена с тъга,
един миг в гърдите си въздух да задържа...
изгубих следите на пъстрата дъга.
Притиснати от ежедневните лъжи, ...

elenasim1

Poetry

2010-11-13T10:25:40+02:00 605 3

* * * 🇧🇬

Вкус на отрова гори изсъхналите ми устни,
преглъщайки, опитвам се да го спра...
очите ми, със кръв изпълнени,
затварям ги, огъня да потуша.
Притискам злобата, която ме обгръща, ...

elenasim1

Poetry » Other

2010-11-12T21:45:32+02:00 593 2