elenasim1

178 results

Кой ще победи? 🇧🇬

Претеглих на везна Живота,
Човека, Звяра или Духа.
Кой от тях ще победи с охота?
Кой ще спи под крилото на страха?
Човекът - плътта му се разяжда, ...
817 13

Вечността е слепота крещяща... 🇧🇬

Див танц.
Живот безценен.
Красив гланц.
Маскирано лице.
Втъкано сърце. ...
735 10

С отронен къс болката ще взема... 🇧🇬

За кой ли път през прохода ще мина?
Престой в света, сърцето ми изстина.
Година, век духът ми не подмина,
не съм човек, а острието в гилотина.
Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава, ...
924 19

Попити мигове 🇧🇬

Восък, отичащ в години,
тлее искрица трептяща,
дух вирее в райски градини,
любов, вечност, звезда искряща.
Врата с двери безкрайни, ...
1.1K 22

Живот... 🇧🇬

- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?
- Искам да ти ...
1.2K 28

Честито Рождество Христово! 🇧🇬

Весели празници за всички...
1.1K 1 29

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли белите преспи,
в които оставяхме следи?
Дъхът от зимите отнесли,
споменът за някога - преди...
Помниш ли висулката от лед, ...
1.3K 27

...на този, който никога не е присъствал в животa ми... 🇧🇬

Със вятърa ще тичам боса,
до края и отвъд света,
отговор ще търся на въпроса:
Изгубих се или съм сама?
Светът ми някак все е малък ...
909 19

Отпечатък 🇧🇬

Покой в песен на щурец,
сълза от лист протича,
под сатен от златен прашец,
някой тихичко наднича.
Слънчева ласка в пурпурна боя, ...
811 18

от "По съдба просяк'" 🇧🇬

1.1K 23

Връща ли се време? 🇧🇬

- Съжалявам. Опитахме всички възможности, но... Успяхме да спасим само едното.
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...
1.8K 24

Целият ми свят си ти! 🇧🇬

От пламък клада ще издигна,
с искри ще галя Любовта,
през хиляди земи до теб ще стигна,
ври във мен кръвта.
Целият ми свят си ти! ...
1.9K 25

Послание 🇧🇬

Високо в небето,
плуват багри от слънчев цвят,
дълбоко в Земята, където
корени изграждат свят,
Пръстта трепетно поглъща, ...
2.8K 34

Скруб и Фико 🇧🇬

В царството на ,,Шубраците'' живял един магьосник. Дарбата му била различна. Владеел с магическата си пръчка танца на хвърчащото сърце. Магия, която само той можел да контролира. Не щеш ли пакостливият му брат, кралят на ,,Морските водорасли'', скрил вълшебната му пръчка, точно когато едно дете имал ...
1.5K 22

Знам какво е болка 🇧🇬

Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...
3.4K 29

25.03.2000 🇧🇬

Повелите разказват, че когато си загубиш брачната халка, ще те сполети нещастие или ще изгубиш любимия си...
Носех и ще нося спомена за онзи кристално чист плаж и покоя в райския кът, който открихме за медения ни месец. Незабравимо пътуване...
В днешно време лесно можеш да замениш един обреден пръст ...
1.8K 17

... 🇧🇬

... Вятърна ласка,
слънчев лъч,
вълна тласка,
ноемврийска глъч.
Гларус, ...
788 17

Завърнах се... 🇧🇬

Завърнах се, откривайки само тишината,
в праха от минали години.
Завърнах се, а как боли самотата,
дъхът в есенно изсъхнали градини.
Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко, ...
814 13

Тихите стъпки на Пловдив 🇧🇬

Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...
1K 20

Есенно пано 🇧🇬

Дъждовни капки, влага в корен тръпнещ.
Пастели в сиво, време във застой.
Хиляди загадки, дъх прохладен, тътнещ,
предели, лутащи се диво, семе във покой.
Угарка от листа, тишина в синхрон, ...
1.4K 24

Зима и Снежко 🇧🇬

Пристигна баба Зима,
с бяла кърпа на главата.
Снежко за компания си има,
да ù мете отпред с метлата.
Като ,,бялата Кралица'' ...
2.4K 20

Сякаш... 🇧🇬

Сякаш...
в утайката на вино
потърсих отпитата ми от света душа,
разумът ми чакащ - птица плуваща във синьо,
открих крилата му под блясъка на една сълза. ...
907 24

Живот от кръпки 🇧🇬

Живот от кръпки часовникът пробужда
в спомени - по един на всеки час,
летящи стъпки в тишината чужда,
бледа сянка в огледалното ми Аз.
Тъгувам без тъга, плача без сълзи, ...
1.1K 26

Любовта е светоглед 🇧🇬

Откъсната милувка, спомен,
за минало някога, далечно,
безумната целувка, дар огромен,
понякога е мигновено вечно.
Сърце обича безгранично, ...
892 21

Пред помъдряващи мисли... 🇧🇬

На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...
1.7K 12

...бели листове във сянка... 🇧🇬

Дишат страниците в живота,
лист по лист неразгърнати,
пишат без мастило словата,
на бис отново и отново върнати.
Герои безброй, но утъпкани, ...
784 10

Пътят към Самотата 🇧🇬

Дете бях.. Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...
1.1K 12

Белият чаршаф 🇧🇬

Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
1.3K 14

Частици от безкрайната Вселена... 🇧🇬

Момина сълза, ухание,
река, течение, съзнание,
бяла пеперуда, миг, послание,
дъх, живот и път без знание.
Тишина, покой и чистота, ...
766 21

На един живот разстояние 🇧🇬

Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...
1.1K 8

Странна случка 🇧🇬

На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...
1.1K 12

Край - рефлекс наличен... 🇧🇬

Пътища - безброй, различни.
Сънища - покой, мистични.
Души - рой автентични.
Хора - изгубени, символични.
Свят - без истини драстични. ...
627 8

Изгубена...- край 🇧🇬

Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...
1.2K 22

Изгубена... - продължение 🇧🇬

Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
961 7

Изгубена... 🇧🇬

Скалпелът в ръцете ми трепереше. За първи път не се чувствах сигурен. Животът ми протичаше около операционната маса и винаги се стремях да измъкна пациентите си от хватката им със смъртта.
Този път беше различен.
Жена, пострадала в катастрофа без видими травми. Лекият удар в главата ме навеждаше до ...
1K 11

Есен 🇧🇬

Повя лекият ветрец,
жълти и оранжеви листа,
паяче се спуска по конец,
носещо следа от Есента.
Забързаха се птиците на път, ...
4.7K 29

Нереално време 🇧🇬

,,Събуди се. Това е сън. Преди да паднеш, защото знаеш колко трудно е да се изправиш. СЪБУДИ се...''
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обг ...
1.1K 12

Сълза 🇧🇬

От минали години до сега,
през хиляди човешки същества,
във щастие и тъга
тя е единствена-една,
скъпоценна и незаменима, ...
1.1K 19

Уморих се... 🇧🇬

Уморих се да бъда аз човек,
разцепващ въздухът на две,
уморих се, век след век,
кръвта във вените ми да тече.
За света съм най-опасен, ...
875 10

Его 🇧🇬

Изминаха години във тежест,
като всяко начало със трудност,
средата приемаш за даденост,
а краят - реалната същност.
Предаваш, живееш и искаш... ...
966 17