elenasim1 (Елeна)

Три стъпки измама 🇧🇬

Отново е пълнолуние.
През прозореца сребърни снопчета се спускаха върху лицето на сина ми.
Това малко създание бе глътките ми въздух в дробовете. Целият ми живот. Вдъхновението върху празната страница на монитора.
,,Имате съобщение в пощата''
Разсея ме малкото пликче, примигащо на екрана. ...

elenasim1

Prose » Others

2013-05-07T13:03:48+03:00 1.5K 24

Обичам те 🇧🇬

Едно сърце с крила на пеперуда,
две думички в очите ти рисува,
като перце - по вятъра танцува
с нощ и ден, живота в миг редува.
Хиляди сълзи в земята тихо спят. ...

elenasim1

Poetry » Other

2013-03-16T13:52:57+02:00 1.4K 14

Мантия ,,Любов'' 🇧🇬

elenasim1

Poetry » Other

2013-02-22T12:23:15+02:00 1.9K 1 7

Хвърчило 🇧🇬

Една мечта.
Усмивка по конец.
Една дъга,
в косите бял равнец.
В една сълза, ...

elenasim1

Poetry » For children

2013-02-16T18:58:16+02:00 5.6K 15

Не приказка с не крайност... 🇧🇬

В имало едно не време, където перото скърцащо плаче по белия лист и в сенките на мълчаливите стъпки, Крайността изгубва своя смисъл.
Разтваряйки една книга, човек отваря един нов свят. Този, в който съзнанието развива всяка фантазия, създавайки от нея живот и смисъл на продължение.
В моите заблудени ...

elenasim1

Essays

2013-02-14T17:05:05+02:00 1.6K 12

Капчици лудост 🇧🇬

Капчици лудост набързо измислих,
в перла вълшебна събирах любов.
По капчици младост в пропаст откривах
как ехото плаче във втория зов.
По капчици вяра душата ми рече: ...

elenasim1

Poetry

2013-02-01T22:54:25+02:00 1.1K 6

Ако можех от себе си да те спася! 🇧🇬

Ако можех да те изкрещя!
В черупката на орех
би усетил ударите на земята.
Ако можех времето да спра!
Когато Вярата помолех ...

elenasim1

Poetry » Other

2013-01-25T20:02:32+02:00 1K 8

Да докоснеш звезда 🇧🇬

- Ох, престани да ме скубеш!
- Кой каза това?- попита, Таня.
- Кой каза това?- подскочи Александър и учудено се огледа.
- Кой каза това?- каза Мая и разтърка очи.
- Аз, казах... Да престанете да ме скубете!- отговори елхата. ...

elenasim1

Prose » Others

2012-12-17T11:19:25+02:00 1.8K 1 32

Наздраве, приятели! 🇧🇬

... в бутилка скрих и таз година,
по вълните я отпратих надалече.
Там, дълбоко под коралите, е скрина,
в която лудостта ми с времето изтече.
А спомените ги оставих като сувенир. ...

elenasim1

Poetry » Other

2012-10-10T16:33:57+03:00 2.1K 24

Спомен от баба 🇧🇬

(посветено)
Във сенките
по прашните дъски.
Рисува
детството ми спомени. ...

elenasim1

Poetry » Other

2012-10-03T14:25:51+03:00 1.6K 17

Подвластната стопанка на Живота 🇧🇬

Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...

elenasim1

Essays » Personal

2012-09-27T10:25:11+03:00 1.6K 17

На Симо… 🇧🇬

Идваш като вятър – неусетно,
нашепващ нежност и слова.
И всичко мрачно и безцветно
в миг превръщаш го в дъга.
Идваш с птича песен –весел, ...

elenasim1

Poetry

2012-09-09T12:48:38+03:00 1.4K 15

Научи се да обичаш... 🇧🇬

elenasim1

Prose » Others

2012-09-06T22:29:52+03:00 1.5K 16

Историйка от живота (3) 🇧🇬

Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера. ...

elenasim1

Prose » Others

2012-09-02T16:11:44+03:00 1.3K 15

...една душа 🇧🇬

...една душа одрана стене,
сълзи събира в капкомер.
Часовникът в покоя дреме,
захвърлил времето в килер...
...и тъмно е сред мълнии и гръм, ...

elenasim1

Poetry » Other

2012-08-07T23:01:46+03:00 1.3K 23

Късмет 🇧🇬

elenasim1

Poetry » Other

2012-07-03T13:24:08+03:00 3K 1 32

Изгубена в любовта... 🇧🇬

Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъств ...

elenasim1

Prose

2012-06-16T22:47:36+03:00 1.7K 29

Пътуваща следа... 🇧🇬

... пясъчен замък,
усмивка, дете.
Лято в пламък,
трепет, сърце.
Шум на вълна ...

elenasim1

Poetry » Other

2012-06-06T13:44:20+03:00 1.4K 28

... 🇧🇬

"Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.'' Евангелието от Йоан 6:51
... и ще разкъсвам по част
от своето тяло.
За всеки от вас,
който зло е посял. ...

elenasim1

Poetry » Other

2012-05-20T10:40:29+03:00 2.1K 41

Приключенията на малкото щурче 🇧🇬

В липовата полянка живяло малко щурче.
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с кл ...

elenasim1

Prose » Stories for children

2012-05-19T02:21:42+03:00 3.1K 24

Отражение... 🇧🇬

Разкъсано отражение,
изгубено във мрака.
Време, поражение,
разяждащо плътта ми,
чака. ...

elenasim1

Poetry » Other

2012-05-16T12:13:09+03:00 1.3K 24

Целувката... 🇧🇬

- Предполагам, ще бъда извинен за дръзкото си държание, но не искам много...
Само миг във времето, за да попия аромата от любовта.
Не мога да си позволя да те пусна... Но да обичаш истински, е да позволиш на другия да бъде щастлив. Свободата е болезнена...
Вероятно, ако се бяхме срещнали тогава... С ...

elenasim1

Prose

2012-05-13T14:52:07+03:00 1.4K 1 11

Любов... 🇧🇬

Орлови нокти
в небето.
Разкъсана тишина.
Трепет в сърцето,
морски недра. ...

elenasim1

Poetry

2012-05-10T17:08:58+03:00 1.3K 15

МП* 2012 🇧🇬

От Човешки индивид
номер 44083
адрес: Планета Земя
До следващия по длъжност
за изпълнение на мисията. ...

elenasim1

Prose » Letters

2012-04-28T23:55:24+03:00 1.9K 29

…и в самотата раните си аз ще излекувам... 🇧🇬

Очите ми са къс от сянка.
Душата ми - изгубен силует.
Удавник съм с пробита сламка,
изгубена магия в амулет.
Сърцето ми в свещта се разтопява, ...

elenasim1

Poetry » Other

2012-04-22T12:46:21+03:00 1.4K 24

Калинка 🇧🇬

elenasim1

Poetry » For children

2012-04-11T10:02:14+03:00 11.7K 23

Приключения на плажа... 🇧🇬

Вдигна се една вълна,
голяма колкото скала.
Зад татко бързо аз се скрих,
с ръце главата си покрих.
Ама съм един рибар, ...

elenasim1

Poetry » For children

2012-04-07T22:53:42+03:00 1.4K 27

Първият слънчев лъч 🇧🇬

Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.
Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.
Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Е ...

elenasim1

Prose » Stories for children

2012-03-30T21:30:51+03:00 1.8K 23

Среднощна олелия (1) 🇧🇬

Дъжд изсипа се навънка,
вятър във камбанка звънка.
Гледам страшния таван,
сенки дебнат ме в капан.
Ето я уста голяма, ...

elenasim1

Poetry » For children

2012-03-29T20:45:50+03:00 1.1K 18

Ехо... 🇧🇬

Слънчево зайче играе в листата.
С радост посрещна Утрото гората.
Нежна песен бълбука в реката.
Пърхащи крилца, ехо в небесата...
Камбанен звън, камъкът потрепна. ...

elenasim1

Poetry » For children

2012-03-21T14:58:17+02:00 1.6K 33

... три дни по-късно... 🇧🇬

Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...
Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.
,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.
Виждах очите им в мрака. Следяха ме...
Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към ...

elenasim1

Prose

2012-03-16T23:13:00+02:00 1.4K 16

Нощта е… 🇧🇬

elenasim1

Poetry

2012-03-07T00:34:55+02:00 1.6K 25

* * * 🇧🇬

Изкачване.
Връх.
Лунна пътека.
Тихо стъпване...
Дъх от човека. ...

elenasim1

Poetry

2012-02-23T14:40:11+02:00 1.3K 17

Видение... 🇧🇬

... Отпуснах тялото си на леглото. Денят беше изтощителен. Клепачите ми тежаха. Неволно кръстосах ръце. С върховете на пръстите си докосвах раменете. Усмихнах се на позата, която бях заела. Представих си египетски фараон, държащ в ръцете си бич и жезъл. Често фантазията ми работеше повече и от дейст ...

elenasim1

Prose

2012-02-19T18:34:26+02:00 1.4K 12

Боли ме Душата... 🇧🇬

Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в нереални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...
Не стига въздухът, пропит с отрова, ...

elenasim1

Poetry

2012-02-16T15:48:39+02:00 4.4K 12

Началото... 🇧🇬

Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...

elenasim1

Prose

2012-01-27T15:56:54+02:00 2.7K 34

Когато часовникът отброява... 🇧🇬

Когато часовникът отброява
секунди, минути, час след час...
Неосъзнато животът отминава,
като легенди, изгубени в Атлас.
Секунди - миг в забрава. ...

elenasim1

Poetry

2012-01-24T17:47:32+02:00 1.2K 21

Пътница съм... 🇧🇬

elenasim1

Poetry

2012-01-21T04:18:49+02:00 1.3K 16

Среднощна олелия 🇧🇬

На прозореца потропва
снежинка бяла във нощта.
Ох, изскърца и похлопва
вънка страшната врата.
Свит треперя под юргана, ...

elenasim1

Poetry » For children

2012-01-14T13:06:39+02:00 1.3K 21

Рисунка от живота чудесен... 🇧🇬

Рисунка, небе от Надежди,
цвят на дъга изтъкан
в прашинка, море от копнежи,
Раят в кратер на вулкан.
Пулс, докосване, вяра ...

elenasim1

Poetry

2012-01-08T22:19:26+02:00 1.3K 20