генек (Георги Коновски) - Works

Кой аз? - край 🇧🇬

17.
Времето минаваше. И срокът за възстановяване изтече. Върнах се на работа. Ако изобщо може да се нарече така отиването някъде, където никога не съм бил...
Или поне нямах спомен...
Милена ми помогна. Донесе у дома всякакви книжа, отнасящи се до агенцията, плавно и ясно ми обясни каква е тя, как ра ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-05-04T08:08:26+03:00 886 4 13

Кой аз? - 4. 🇧🇬

13.
Всички негласно приехме едно правило – за амнезията ми нито дума. Споменавахме болницата, добрите резултати от операцията, дългото лечение и последвалото възстановяване, но... Без амнезията...
Мъжът, таткото, стопанинът се беше прибрал у дома...
Това стигаше...
Още повече, че последния месец бях ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-05-03T08:08:23+03:00 866 5 6

Кой аз? - 3. 🇧🇬

9.
А следващите дни минаха бързо и напрегнато. Пак разговори, пак изследвания, пак някакви консулти... Чувствах се като парче месо в голяма кухня – някой го мие, някой го шпигова, някой го маринова...
И никой не му казва какво го чака. Макар че няма нужда – пътят е един. Към красиво подредената трап ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-05-02T08:29:31+03:00 1.1K 6 5

Кой аз? - 2. 🇧🇬

5.
Не мога да я опиша – просто я виждах цялата, като единен образ. Ни коса, ни лице, ни ръст, ни походка... Влезе, каза нещо на едната сестра, обърна се към леглото и замря...
Така стоя секунди – най-много десет.
После се обърна и изтича навън...
Буквално изтича – въпреки токчетата, които отчетливо ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-05-01T08:11:23+03:00 1.1K 2 3

Кой аз? 🇧🇬

1.
В мен пустота, около мен мрак...
И някакви странни фигури в бяло...
Къде съм?
Защо? ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-04-30T07:48:13+03:00 982 3 11

Винаги готови 🇧🇬

Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва. За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.
Както ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-27T08:31:29+03:00 832 1 2

Футбол 🇧🇬

Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-04-26T07:55:16+03:00 911 2 10

Молба 🇧🇬

Уважаеми шефе!
Предлагам веднага да ми се увеличи заплатата. Предложението ми е актуално аргументирано:
* Нарастващата липсваща инфлация активно остотинкотява левчетата ми.
* Увеличават се експлоатационните разходи на семейството ми – все по-големи суми отиват за твърдо (хляб, месо, сирене) и течно ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-25T07:53:43+03:00 797 4 9

Крахът на организираната престъпност 🇧🇬

-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задъ ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-24T08:11:12+03:00 768 1 2

Полиции 🇧🇬

Мятам се аз на тролея, поглеждам хората вътре и вадя билетче. Дупча и гледам как кондукторът отива до един пътник.
- Ама вие нямате билет? – каза доволен проверяващияТ – Глоба! Или ще извикам полицията!
Нещастникът го погледна странно доволно и промълви:
- Но…
Недочакал оправданията му, проверяващия ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-23T09:05:37+03:00 938 5 9

Ненормален сред нормалните 🇧🇬

Блокът ни е като предназначен за военни. Сив, свит, скрит така, че врагът не може да го открие сред подобните му архитектурни аборти. Обаче в него живеят не военните, а ние – нормалните. Имаме по гараж за всеки. Но колите паркираме де намерим. Защото гаражите сме дали за магазини. Пък наоколо ни сам ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-20T07:57:23+03:00 742 3 9

Нощ в апартамента -4. /край/ 🇧🇬

00,00 – 01,00 часа
И предавам становището на експертите. Върху дръжката на ножа са отпечатъците на дядо Трифон. Като по учебник разположени – в най-удобна позиция за удар. Други отпечатъци там няма, ножът е бил измит, преди да бъде извършено убийството с него…
Мълчим и се споглеждаме. Имаме предоста ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-04-19T08:05:35+03:00 909 1 7

Нощ в апартамента -3. 🇧🇬

22,00 – 23,00 часа
На площадката двама мъже са се вкопчили един в друг, а Здравчев ги разтърва. Те не му обръщат много внимание, всеки гледа да удари лошо другия, докато на Здравчев не му омръзва и с два резки удара ги запраща в двата ъгъла. След което застава до водещото надолу стълбище, тъй като е ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-04-18T08:28:47+03:00 971 1 3

Нощ в апартамента -2. 🇧🇬

19,30 – 20,00 часа
На площадката са три апартамента. Другите две врати са затворени, но виждаме как през малките прозорчета перденцата мърдат. Кооперацията е стара – строена е нейде през 60-те години. Малки апартаменти – водят се двустайни, с площ нейде 40 квадрата. Най-нужното – две спалнички, кухн ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-04-17T08:14:32+03:00 906 1 6

Нощ в апартамента -1. 🇧🇬

17,00 часа
Нормален ден. Почти спокоен. Извикаха ме в съда за свидетелство по старо разследване, после се наложи да придружа колегата Караимов до един строеж – случила се беда, паднал от втория етаж работник. Така да се каже – бях като осигуряващ видимост. Караимов огледа обекта, разговаря с инспект ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-04-16T07:52:57+03:00 1.1K 1 4

Нямаш - плащаш! 🇧🇬

Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае , ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи на сватба. А в това кампанийно вр ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-13T08:20:02+03:00 1.2K 1 11

Абе, като сме на третата чаша... 🇧🇬

/Женска изповед на 8 март/
Моят бе, моичкият ги приказва такива едни..."Любимата жена, вика, е хляб наш насущен. Ама на човек понякога му се приисква кифла"... Иначе, да помни кога какво е – никакъв го няма. И се налага на този ден да го питам отдалече: „Някой дали помни днес има ли нещо празнично з ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-12T08:19:48+03:00 1K 3 5

Зимна приказка 🇧🇬

Зимната вечер бавно падаше над града. На самотната автобусна спирка имаше само един кандидат-пътник. Облечен в червена роба, с изкуствена бяла брада, подпрял на скамейката голям бутафорен чувал, Дядо Мраз уморено поглеждаше часовника. Още три адреса и щеше да се прибере във фирмата, да отчете свърше ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-11T07:58:40+03:00 757 2 6

Юнашко-пазарна легенда 🇧🇬

Предупреждение!
Извинявам се предварително, ако измислицата, образността и иронията не отговарят на нечие плакатно мислене!
На вратата се почука и влезе секретарката.
- Кралевич, търси те делегация…
Крали Марко кимна да ги пуска, седна зад бюрото и затвори тефтера. ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-10T08:08:44+03:00 971 1 5

От деня - 4. 🇧🇬

Имам една позната – Санда. Тя, горката, няма да е добре бракувана.
Защото живее с комплекса да не бъде управлявана. И на всичко е контра.
Каквото и да е – разумно, неразумно – опита ли се някой да й каже “Трябва!” – край...
Не и не!
Колкото и хубаво да е, каквато и полза да носи – щом е налагане отв ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-09T08:14:13+03:00 1.3K 2 11

Някакви новини 🇧🇬

Геронтологическа
Екип от ревизори – геронтолози от съответната служба, откри в град В. най-стария българин, който е и най-възрастния човек в света. В резултат на сложни и отговорни проучвания на капитала, имотите, колите, банковите сметки от една страна и на заплатите, от друга страна, на митничаря ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-06T07:45:50+03:00 767 3 5

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Имало едно време един цар.Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчета му се ра ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-04-05T08:06:39+03:00 1K 7 13

Малко история за 1 април 🇧🇬

Нали съм си дърт – действам бавно. Усетих се, че мина 1 април, а бях подготвил материал за него ден. И сега – какво? Ами, нищо… Подготвих, забравих, пускам го. По-добре късно, отколкото още по-късно…
Та…
Свикнали сме 1 април да е ден на хумора и шегата – официално. А неофициално – на глупостта и лъж ...

генек

Prose » Humorous

2018-04-04T08:12:33+03:00 1.6K 2

Семейства 🇧🇬

Мадам Стефка гледаше изумена и не можеше да мръдне от мястото си – така беше поразена от видяното. Мъжът й целуваше някаква жена – странно позната, но в същото време с нищо не подсказваща да е била някога близка, съседка, приятелка, съученичка, колежка…
Важното беше, че Косьо изневерява!!! Толкова г ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-04-03T08:08:13+03:00 832 5 16

Сънища 🇧🇬

И отново сънувах кошмари. Както почти всяка нощ. Отвратителни, тежки, каращи ме вечер да си лягам късно. И почти едни и същи истории, изпълзели кой знае откъде в съзнанието ми…
Черен рудник, мрачни миньори, тежки чукове, пълни вагонетки, жилести, гърчещи се тела…
Огромно поле покрито с памук. Редица ...

генек

Prose

2018-04-02T08:09:21+03:00 519 4 4

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 10. 🇧🇬

5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-30T09:23:23+03:00 989 3 10

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9. 🇧🇬

6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-29T08:20:30+03:00 1.6K 1 3

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8. 🇧🇬

IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-28T08:37:55+03:00 881 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7. 🇧🇬

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-27T08:47:07+03:00 1K 2 7

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 6. 🇧🇬

5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-26T09:06:58+03:00 1K 2 9

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 5. 🇧🇬

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-23T08:44:22+02:00 1K 1 5

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 4. 🇧🇬

6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-22T08:19:06+02:00 892 2 5

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 3. 🇧🇬

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-21T08:44:35+02:00 1.3K 3 6

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 2. 🇧🇬

5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-20T09:03:25+02:00 998 4 8

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 1. 🇧🇬

Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден вър ...

генек

Prose » Novellas and novels

2018-03-19T09:18:33+02:00 1.5K 3 6

Блажено спокойствие 🇧🇬

Тая сутрин той се почувства някак си неуютно – депресиран и нервен едновременно, гневен на себе си и целия свят, готов да се затвори и да се нахвърли върху някого…
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2018-03-16T08:58:44+02:00 752 1 7

Важното е публиката да се кефи 🇧🇬

В късния следобед Иванов и Петров се срещнаха пред входа на градския парк. Зарадваха се на случайността – не бяха се виждали от години толкова отблизо. Е, понякога разменяха по някоя дума, когато Иванов се появеше на четвъртия етаж да изтупа някое чердже, а Петров в това време пушеше цигара на петия ...

генек

Prose » Humorous

2018-03-15T09:11:06+02:00 697 7

От деня - 3. 🇧🇬

Обучаваме кученцето. И му слагаме пелени в единия ъгъл – да си пикае там. Та отивам да купя. Опашка. Тъкмо идва моят ред, една дама застава отпред и учтиво моли да вземе само една торбичка от 20 стотинки. Кимам й – не бързам за никъде. Но казвам:
Обаче, госпожо, друг път не изпреварайте човек, купув ...

генек

Prose » Humorous

2018-03-14T08:31:59+02:00 988 3 7

От деня - 2. 🇧🇬

Малките деца са страхотно наивни тарикати. Винаги оплитат нещата и се опитват да ги оправят по системата „метнато одеяло”.
Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат – сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.
Възрастните са длъжни просто да т ...

генек

Prose » Humorous

2018-03-13T09:04:05+02:00 1K 2 6

От деня - 1. 🇧🇬

На кафе съм. Малко съм подранил, та се разполагам бавно, оглеждам се, ослушвам се… На съседната маса група пенсионери. Единият:
- Бе, аз забравих да пия хапчето…
- Виаграта ли? – хили се друг.
- Не, бе – за болежките…
Пък аз си викам: „ Ми то и виаграта е за болежки…“ ...

генек

Prose » Humorous

2018-03-12T08:06:31+02:00 1K 1 4