gold
75 results
Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична рево ...
781
Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...
1124
Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...
678
4
Днес до къщното стъпало
изненада ме едно мъниче.
Бяло-беленичко се засмяло
омайниче - кокиче.
От снежинка преродило се във цвете ...
изненада ме едно мъниче.
Бяло-беленичко се засмяло
омайниче - кокиче.
От снежинка преродило се във цвете ...
343
1
Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...
449
3
Сутрин слънцето обръщаше планината с лъчите си, но макар и с нежелание скоро отстъпваше мястото си на облаците. Памучени в началото на деня, не след дълго те посивяваха, та чак до черно. И така цяла седмица - слънце и вода си устройваха среща по пладне, а треви и дървеса ликуваха в искрящо зелено.
В ...
В ...
365
Щеше да бъде толкова лесно
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.
Не тъй е устроен светът, ...
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.
Не тъй е устроен светът, ...
376
1
Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща ...
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща ...
254
Че те има, ти благодаря!
Благодаря, че ми помагаш
да бъда себе си и да вървя.
Че всеки ден ме вдъхновяваш,
да бъда бяла ...
Благодаря, че ми помагаш
да бъда себе си и да вървя.
Че всеки ден ме вдъхновяваш,
да бъда бяла ...
277
Когато слънцето целуне белите керемиди,
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе, ...
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе, ...
230
Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...
753
1
2
Голеят дърветата, пътеката пустее...
Сивее окото на града.
На среща днес са се решили
светлината, водата и леда.
Ласката на слънцето е нежна, ...
Сивее окото на града.
На среща днес са се решили
светлината, водата и леда.
Ласката на слънцето е нежна, ...
277
Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...
388
България. Странджа планина. Май е. Растителността тържествува. Поляни, обляни в слънце, въздух, изпълнен с аромат на мащерка, носен на талази от свежия вятър. Бели, смеещи се облаци стоят като закачени на небето. Кукането на кукувицата ни застига непрекъснато, макар че нямаме много пари в джобовете ...
385
Звездичка една просветна през май
23 години вече тя е мой рай…
Зарите си пращаше към мен,
но неусетно някакси … порасна ден след ден.
Свети тя днес с ярка светлина ...
23 години вече тя е мой рай…
Зарите си пращаше към мен,
но неусетно някакси … порасна ден след ден.
Свети тя днес с ярка светлина ...
292
Утрин. Ръмеж – спокоен и тих! Прихлупеното облачно небе се оглежда в локвите от среднощния дъжд, а улиците сиви и мокри са някак самотни. Сълзливи, оголели, стъблата на дърветата чернеят, а клоните им обезпокоително се перят напосоки. Устоялите на вятъра листа, днес окъпани от студения дъжд, отронва ...
354
Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...
630
Октомври. Петъчно утро е. Ранобудна съм, залята от среднощни мисли. С бавни крачки, по-рано от обичайното време, тръгвам към ежедневните си задължения. Свеж въздух и есенно ухание събуждат цялото ми същество за новия ден. Постепенно небето просветлява над все още притихналия град. Спирам под едно зл ...
356
Кукуригането на петел ме събужда рано. Обещах си да видя изгрева. Грабвам припряно първата дреха, разтривам сънливо очи и изскачам навън. Топлият ми дъх се разтваря във влагата… Сумрак е… Хлад… Паднали облаци висят между склоновете… Някой закъснял прилеп бърза да се прибере…
В началото на небето се ...
В началото на небето се ...
963
2
1
Какво да ви кажа?
Страховете си искам да смажа,
мислите си да подредя
и себе си с мир да даря.
Дните са такива… ...
Страховете си искам да смажа,
мислите си да подредя
и себе си с мир да даря.
Дните са такива… ...
794
1
1
Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за в ...
469
Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...
863
1
1
Мусала – първенецът! Едно специално място, където се срещат земята и небето, където земното ни битие се сблъсква с представите ни за божественото. Това е мястото, което е трудно да опишеш с думи, мястото, където дъхът ти спира не само от усилията на волята да го покориш, а и от благоговенито пред кр ...
473
2
Да имаш дъщеря е благословия!
Да притихна вечерта и да открия
за сетен път онова чудо, онази магия,
дълбока любов, която не искам да крия.
Да имаш дъщеря е посвещение! ...
Да притихна вечерта и да открия
за сетен път онова чудо, онази магия,
дълбока любов, която не искам да крия.
Да имаш дъщеря е посвещение! ...
11724
3
2
Отново нощта загръща малкия град
булеварди и улици бързо заспиват.
Тъмнина поглъща стария площад
само жълти фенери в светлина го обливат.
Спускат театрално завеси домовете, ...
булеварди и улици бързо заспиват.
Тъмнина поглъща стария площад
само жълти фенери в светлина го обливат.
Спускат театрално завеси домовете, ...
268
Отварям трудно очи!
Бясно сърцето ми тупти!
Искам да проговоря,
но не знам как да го сторя.
Усещам горчилка в устата – ...
Бясно сърцето ми тупти!
Искам да проговоря,
но не знам как да го сторя.
Усещам горчилка в устата – ...
254
От дни морето бе потънало във размишление
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда ...
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда ...
317
/ Посветено на една непозната позната… /
Има ги все още на този свят…
Тихо по свойта пътечка вървят…
Нямат черти изключителни
нито лица възхитителни. ...
Има ги все още на този свят…
Тихо по свойта пътечка вървят…
Нямат черти изключителни
нито лица възхитителни. ...
335
1
Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...
493
Една жена върви със воля,
приела да играе свойта роля.
С очи отворени широко
учи се да гледа отвисоко.
Всяка вечер да се закотвя ...
приела да играе свойта роля.
С очи отворени широко
учи се да гледа отвисоко.
Всяка вечер да се закотвя ...
465
РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВА ХЪЛМА
Една от онези утрини е, когато още в зори разбираш, че денят ще бъде един от горещниците. Гьоврен – малко селце в Родопите и ние с раниците – хората на града.
Тихо е. Редуват се усмихнати бели двуетажни домове и тъжни, запустели къщи с дървени кепенци, смълчани в прорасналат ...
Една от онези утрини е, когато още в зори разбираш, че денят ще бъде един от горещниците. Гьоврен – малко селце в Родопите и ние с раниците – хората на града.
Тихо е. Редуват се усмихнати бели двуетажни домове и тъжни, запустели къщи с дървени кепенци, смълчани в прорасналат ...
714
1
3
Живей с любов в сърцето, дъще!
И пламъка в очите си пази!
Животът е магия, мила,
разтвори криле и… Полети!
Недей да дириш богатство и слава, ...
И пламъка в очите си пази!
Животът е магия, мила,
разтвори криле и… Полети!
Недей да дириш богатство и слава, ...
817
4
1
Лятната жега е дръзка
и пъшка от нея малкият град.
Последни отблясъци пръска,
залезът носи надежда за хлад.
Тихо, с котешка стъпка ...
и пъшка от нея малкият град.
Последни отблясъци пръска,
залезът носи надежда за хлад.
Тихо, с котешка стъпка ...
284
Малко планинско селце. Лятно родопско време. Юли. Ще вали… От всички страни небето се забулва с тъмни облаци. Събират се, привлечени от планината. Тук-там са останали светли петна, през които слънцето все още се промъква. Макар и далеч тътенът на гръмотевиците приближава. И лист не потрепва. Дори и ...
1247
1
4
Майчините очи са различни –
никога не са безразлични.
С надежда винаги отправят своя взор
в небесния син безкраен простор.
Те са солени езера широки, ...
никога не са безразлични.
С надежда винаги отправят своя взор
в небесния син безкраен простор.
Те са солени езера широки, ...
547
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
