gudman
436 results
Съдби
Втори епизод
Карахисар, древен град в антична Фригия, който носеше името си от старата крепост на върха на черните скални образования, останали от вулканични изригвания преди милиони години. Тази гора от черен базалт с причудливи форми, се извисяваше насред обширно равно поле осеяно с макове. ...
  1038 
Съдби
Първи епизод
На старата чаршия повече от половината дюкяни бяха затворни. Дървените кепенци бяха спуснати като по време на великденските празници, когато дюкянджиите арменци и гърци ги затваряха поне за седмица. Въпреки празниците алъш веришът почти не намаляваше, защото тези които обикновено ...
  1003 
Глава двадесета
Вместо епилог
Честно казано страхувам се да продължа тази история. Постепенно “семейната сага” се превърна в нещо от рода на мемоарите, а аз съвсем не желая това. Смятам, че трябва да спра овреме, за да не стана скучен и да ви досаждам с подробности от моя живот като младеж.
След зав ...
  1135 
Глава деветнадесета
Новото училище беше съвсем друг калибър. Имаше 80 годишна история, бе възпитавало поколения от техническия елит на страната. Тук преподаваха всички учители,чиито имена знаехме като автори на съответните учебници- Димитьр Стойков-Маршала, синът му Сотир Стойков-Сотето, Димитър Йоц ...
  1080 
Глава осемнадесета
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже ...
  955 
Глава седемнадесета
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-дал ...
  968 
Глава шестнадесета
В подножието на Западна Стара планина се е сгушило китно селце, разположено сред обширни ливади напоявани от две реки. Блатото и Герена. Тази втората у някои автори се споменава като Сливнишка. От памтивека, за местното население тя е Герена. Тук пролетта е свежа, а лятото прохлад ...
  1069 
Семейна сага
Глава петнадесета
София преживя няколко жестоки бомбардировки. Една от тях наблюдавахме от балкончето на селската къща в Петърч. Беше нощта на 31 март 1944 година. От радиото се чу поредното “Ахтунг, Ахтунг,....” , чу се басовото буботене на американските “летящи крепости” и небето поче ...
  931 
Семейна сага
Глава четиринадесета
До София пътувахме цял ден. Влака беше почти празен, но се движеше много бавно и с часове стоеше по гарите, а понякога и насред голото заснежено поле. За разлика от нашият, влаковете идващи от София бяха многобройни и претръпкани с пътници. Имаше всякакви влакове, б ...
  1564 
Семейна сага
Глава 13
Новата 1943 година посрещнахме весело, с вкусни мезета, печено пиле и традиционното ашуре. Постни сармички с канела и стафиди украсяваха празничната маса, около която се беше събрало цялото семейство. Точно в 12 извадихме суровачките и честитихме на татковци, майки, на баба и д ...
  944 
Семейна сага
Глава 12
Появил съм се на бял свят малко преди Нова година и Коледа. Един вид Новогодишен подарък. Заето с подготовката на големите празници, човечеството не е забелязало моето появяване. Естествено, много по-важно е да се претака зелето, да се заколи прасето или да се бутилира младото ...
  937 
Семейна сага 11
Глава единадесета
Летните горещини на 1936 години бяха необикновени. Паветата се нагорещяваха почти до червено. През целия ден, никакъв свеж полъх не идваше откъм близката планина. Едва привечер, след 19 часа, в града се чувстваше хладинката на Витошките гори. Двете рахитични рекички ...
  880 
Глава десета- Кеворк и Ева 1935
Мартенничките по реверите и блузките на софиянци придаваха особено пролетно настроение на града. Слънцето весело си играеше заедно с децата по тихите улички около Женския пазар. Момчетата ритаха топка или се гонеха играейки на “стражари и апаши”, а момичетата си разме ...
  837 
Глава девета
София 1935 – Кеворк
Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят з ...
  776 
Глава осма – Гъхмес и Кеворк
През есента дните бяха къси. Стъмваше се рано. . В градинката на черквата Света Троица, по пейките седяха млади влюбени двойки. Тъмнината правеше разговорите им по романтични и често биваха прекъсвани от някоя открадната целувка. Какво да правиш, младост!
В края на лятот ...
  630 
Глава седма- София
Навън валеше сняг на едри парцали. Снежна завеса се спускаше от небето. Зимата беше дошла рано. Тази година май доста щяхме да се пързаляме на шейните си. В стаята беше топло. Пернишката печка бумтеше силно, защото мама току що беше сложила няколко големи цепеници. Баба Сара седеш ...
  741 
Прекършените крила на птиците.
Горещ юлски ден. Лятната мараня беше прегърнала Витоша. Сякаш планината беше обвита с лек воал. Жълтите павета по булевард Руски бяха нагрети като реотаните на готварска печка „Мечта“, производство на „Елпром“ Варна. В ресторант „България“ имаше сватба. В първи грил (о ...
  830  13 
Разпръснато ято
Небето беше ясно, синьо и никакво облаче не нарушаваше величествената синева на небосвода. Ятото летеше вече много дни, летеше безметежно, подредено, спазвайки реда установен от безброй поколения. Всяка птица знаеше своето ято, и мястото което заема в него. Така беше от векове и нико ...
  1024  11 
Глава шеста – Турция
„Войната беше свършила. Хората отново се бяха отдали на своите вековни занимания. Земеделците ореха, сееха, жънеха и носеха житото на чичо Рапаел за да им смели брашно бяло като лицето на млада булка. Занаятчиите бяха подхванали стария си занаят, а дюкянджиите се възползваха от ...
  763 
Глава пета- Станоз
„Есента беше настъпила необичайно рано. Планината се беше покрила със злато и охра, а небето над нея беше почерняло от някакви странни птици, които се виеха безшумно над малкото градче, като черен градоносен облак. Часове наред се виеха високо в небето и след това изчезваха така в ...
  1010 
Под сянката на Стария бряст
(репортаж от мястото на събитието)
Една, че две, че три, че даже четири весели години, пълни с радост и дружен смях, с поезия, песни и приятелски прегръдки, ний пак се тук събрахме, на поредната Национална среща на „откровенци“.
В подножието на „Сините камъни“, под сянкат ...
  616 
Глава четвърта – Станоз
« След унищожаването на мъжете и разселването на малките момчета, градът се превърна в женско царство, в стадо без пазач и всеки който пожелаеше можеше да прави каквото си иска с беззащитните жени, девойки, малки момичета и малкото останали в града невръстни момчета.
Баща ми ...
  728 
*
* *
На 24 Април 2015 година, за стотен път ще сведем глави пред жертвите на първия геноцид на 20-ти век. Най-жестокото и най-масовото престъпление целящо унищожаването на един миролюбив, трудолюбив и горд с миналото си народ. Вече сто години арменците и много други народи от всички континенти иска ...
  827 
Глава втора- Станоз
Днес, за обяд баба Сара беше сготвила любимата ни супа. Само тя умееше така вкусно да я сготви. Не че беше нещо необикновено, но имаше една малка подробност която я правеше изключителна. Пилешки или агнешки бульон с ориз и застройка с кисело мляко. Лека запръжка с краве масло и д ...
  701 
Семейна сага
Глава първа - Станоз
Сара “медзмайриг” ( на арменски- стара майка) ни погледна с единственото си око и захвана поредната приказка.
“Имало едно време един много древен град. Той се намирал в Мала Азия, на кръстопътя между Европа и Азия. Областа се казвала Ангора, а градът Станоз, а турци ...
  941 
Не се отчайвайте, никога не е късно!
(превод от руски)
Читателю, не знам на колко си години, но смятам, че ще ти бъде интересно да знаеш, че:
Марк Катон, римски сенатор, е научил гръцки език на 80 годишна възраст.
Сократ се научил да свири на няколко музикални инструмента на 70 годишна възраст, и ов ...
  1741 
Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...
  792 
Ванеса и Борис
Глава четиринадесета
Зимно слънце надничаше между завесите на хола. Старият часовник тихичко отмерваше последните часове на Старата година, и се готвеше радостно да приветства идването на Новата. Боже мой, колко дълго беше живял, колко Стари и Нови години беше изпращал и посрещал през ...
  564 
Ванеса, Борис и другите
Глава тринадесета
Инж. д-р Херман Гертнер, беше мъж на средна възраст, рижав, с бяла кожа и лице осеяно с множество тъмни петна, които някои наричаха “лунички”. Вече почти двадесет години работеше във фирма “Сименс”, отдел за медицинска апаратура. Беше постъпил в световно изв ...
  702 
Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване ...
  678 
Людмил и другите
Глава единадесета
По матираните стени на душкабината хиляди капки вода се стичаха като течни перли. Силуетите на жена и мъж се очертаваха сред облак от водни пари. Ръце преплетени, устни сляти в безкрайна целувка, тела притиснати едно към друго и обливани от топлата вода на душа. Тя ...
  955 
Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...
  677 
Приятели, случайно попаднах на това есе на голямия творец Георги Марков. Навярно за мнозина от вас то е добре познато. Върху мен то имаше такова силно въздействие, че реших да ви дам възможност да изпитате едно страхотно удоволствие четейки това неповторимо есе. Нека то бъде моят новогодишен подарък ...
  2188 
Емилия и Борис
Глава девета
Старият часовник отмерваше времето почти от столетие. Навремето дядото на Емилия го беше донесъл от хаджилъка. Сега тя се готвеше да става баба, а часовникът с махалото все така равномерно броеше минутите и часовете. Нито часовникът, нито времето избързваха или изоставаха ...
  659 
Агоп Хачикян
През един горещ юлски ден, разхождайки се по площад Славейков, край сергиите на букинистите, погледът ми попадна на книга на френски език. Беше роман със заглавие “Лято без развиделяване”. Заглавието събуди любопитството ми. Бях изненадан, когато разбрах, че темата е Геноцида над арменс ...
  1567 
Анелия и Людмил
Глава осма
Снегът заваля още в началото на ноември. Мокър сняг, който беше превърнал софийските улици в кални локви от киша и разстопен сняг. Часът беше 7 вечерта, а валежът не беше спрял през последните 24 часа. Мръсните прозорци на трамваите не позволяваха на пътниците да видят на ...
  965 
Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...
  994 
Анелия и Борис
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...
  913 
Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...
  1096 
Борис и Нели
Глава четвърта
Сирените на десетина линейки цепеха въздуха на крайморския град Хавър. Те летяха с максимална скорост към голямата болница “ Жак Моно” . Болницата се намираше на около 12-15 километра от международното летише на града и минаваше през най-оживената част на града. Особено в ...
  568 
Random works
: ??:??