inakrein (Илияна Каракочева) - Works

Отровата 🇧🇬

В едно прекрасно царство живял справедлив цар. Грижел се за държавните дела всеотдайно и честно, работейки от сутрин до вечер за добруването на народа си. Страната му процъфтявала, за ужас на неговите врагове.
Събрали се тримата съседни царе на справедливия владетел и започнали да умуват как да го п ...

inakrein

Prose » Stories for children

2017-03-09T23:40:21+02:00 1.2K 2 3

Жените в изкуството 🇧🇬

Те са били част от магията му още в древността. Без тях то не би било толкова пъстро, цветно и пълно с изненади. Жените ще бъдат съществена и важна част в пространството на творчеството както в близко, така и в далечно бъдеще. Това, което се е променило с течение на времето обаче, е ролята на нежния ...

inakrein

Prose » Others

2017-03-08T16:17:20+02:00 1.2K 1 2

Литературни мартенички 🇧🇬

Дойде ли месец март, малки и големи се закичват с мартенички за здраве, щастие и късмет, вярвайки, че разпукващият се за нов живот свят ще дари слънчева светлина на всяка душа. Улиците преливат от червено-бял разкош, търговците предлагат богат избор на минувачите.
Творците са хора като всички остана ...

inakrein

Prose » Others

2017-03-01T13:05:43+02:00 1.1K 1 8

Раздавинки 🇧🇬

Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях. За да ги спася от забравата и да им дам слънце дори когато няма да ме има, се заех да разкажа за онези дн ...

inakrein

Prose » Short stories

2017-02-07T22:50:13+02:00 1.9K 5 12

Торбичката с трохи 🇧🇬

В един град, подобен на хиляди други в света, живееше богат търговец. Той имаше много злато, събрано в малки торбички от кожа. Мъжът обичаше да ги подрежда в различен ред. Това го развеселяваше и го караше да се чувства щастлив с часове.
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...

inakrein

Prose » Stories for children

2017-02-01T11:35:07+02:00 1.4K 3 14

Чичак 🇧🇬

Студеното мъгливо утро завиваше деня с пухкави шалове мъгла и намусени облаци. Асфалтът проблясваше като полиран и превозните средства танцуваха утринен валс по спящите улици на града.
Бързах за автобуса, по-кисела от панер с лимони. Нямах билет, местата преди празника бяха изчерпани. Имах само един ...

inakrein

Prose » Short stories

2017-01-08T00:42:20+02:00 1.5K 18

Снегът вали (за конкурса) 🇧🇬

-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-12-21T21:13:01+02:00 1.8K 5 12

Рибарят и момичето от нар 🇧🇬

Край морето, там, където цъфтят лилави, бели и жълти цветя от пролет до есен, живеел в края на селото беден рибар. На времето бил лошо дете, обиждал грозно майка си и се карал с баща си без причина.
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...

inakrein

Prose » Stories for children

2016-12-19T00:38:39+02:00 2K 2 5

Опако село 🇧🇬

Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...

inakrein

Prose » Stories for children

2016-12-15T20:12:04+02:00 1.4K 2 4

Рокличка с камили 🇧🇬

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-12-11T00:15:30+02:00 1.3K 12

Крадла 🇧🇬

Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други аромат ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-12-07T21:17:44+02:00 1.3K 4 10

Капитанът 🇧🇬

Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-11-22T23:04:41+02:00 1.2K 10

Сладко от маслини, Глава 2,Част 1 🇧🇬

Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьор ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

2016-11-20T17:12:01+02:00 1.1K 1 4

Сладко от маслини, Глава 1,Част 3 🇧🇬

Минавайки покрай полицейското управление, погледът ми привлече цивилен мъж в бяла риза и сив панталон. Не бе от местните. Сигурно го бяха извикали заради кражбата. Докато се разминавахме, погледите ни се пресякоха и той се вгледа в мен изненадано. Знаех, че с червената коса и наситено зелените си оч ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

2016-11-15T13:19:47+02:00 1.2K 1 6

Сладко от маслини, Глава 1,Част 2 🇧🇬

Очите ми се впиваха в хълмчето до сушата. Щеше ли да бъде и тази година там? Щях ли най-после да разбера какво ми казва тя чрез своето мълчание?
Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

2016-11-13T13:42:10+02:00 1.7K 4 5

"Сладко от маслини", Глава 1, Част 1 🇧🇬

Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

2016-11-10T09:30:41+02:00 1.4K 2 6

Ръждашкото куче 🇧🇬

Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да оби ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-05-31T20:38:52+03:00 1.3K 6

Китарата и старата липа 🇧🇬

Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-01-20T21:21:29+02:00 1.3K 1 7

Градинарят 🇧🇬

Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...

inakrein

Prose » Short stories

2016-01-11T17:32:38+02:00 1.3K 15

Камък за баня 🇧🇬

-Трябва да легне като сърце на дланта ти – тихо ми обясняваше баба. – Да усетиш неговата сила и топлина. Вече си голямо момиче – трябва да имаш свой камък за баня.
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...

inakrein

Prose » Short stories

2015-10-31T20:10:49+02:00 2K 4

Сократ 🇧🇬

Зеленото око на планината ме гледаше иронично. Тишината проникваше в дробовете ми като опасен дим. Бягството изглеждаше успешно. Ала само на пръв поглед. Спомените и усещането за срутване на всички лавини в душата ми носеха аромата на разруха, отчаяние и гняв. Към себе си - неудачника, малодушника, ...

inakrein

Prose » Short stories

2015-08-14T10:12:48+03:00 1.5K 9

Тя не подозира, че е влюбена 🇧🇬

Тя не подозира, че е влюбена. -
Разрошва облаците с ангелско перо;
Празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество.
Полива с милост съхнещи сърца. ...

inakrein

Poetry » Other

2015-02-22T14:14:55+02:00 1.2K 8

Подаръкът 🇧🇬

Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...

inakrein

Prose » Short stories

2014-12-21T11:54:46+02:00 1.6K 16

Невеста 🇧🇬

Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...

inakrein

Prose » Short stories

2014-12-15T11:41:13+02:00 2.1K 8

Иконата 🇧🇬

Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...

inakrein

Prose » Short stories

2014-12-08T17:28:11+02:00 1.5K 11

Наследство 🇧🇬

Жените
в македонския ми род
не плачат.
Посрещат драконите
с вдигнато чело. ...

inakrein

Poetry » Other

2014-11-30T21:06:28+02:00 1.3K 9

Медено кафе 🇧🇬

Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...

inakrein

Prose » Short stories

2014-11-24T17:46:49+02:00 1.4K 10

Къщата с петуниите 🇧🇬

Между потока и алеята с диви сливи в горещия летен следобед спеше къщата с петуниите. Или може би само припичаше старите спомени в прегръдката на лятното слънце. Сънят бягаше от уморените мисли на старицата и се протягаше като дворна котка в аромата на диви петунии. Колкото красиво бе морето от бели ...

inakrein

Prose » Short stories

2014-11-17T18:15:50+02:00 1.7K 12

Август 🇧🇬

Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведен ...

inakrein

Prose » Short stories

2014-11-09T21:44:01+02:00 2K 7

Сама жена на плажа 🇧🇬

Сама жена на плажа
Като старо любовно писмо
къса облаци
и ги хвърля на вятъра.
Пие лято на парещи глътки, ...

inakrein

Poetry » Other

2014-09-27T12:25:10+03:00 1.4K 2 11

Доктор за милиони 🇧🇬

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...

inakrein

Prose » Short stories

2014-08-31T17:58:53+03:00 2.2K 18

Новородени 🇧🇬

Мечтите спят
във миглите на времето
и чакат
да разцъфне сутринта,
за да поемат ...

inakrein

Poetry » Other

2014-08-20T21:15:27+03:00 1K 6

Катината нива 🇧🇬

Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...

inakrein

Prose » Short stories

2012-10-26T15:36:28+03:00 1.8K 7

Кокиче за героите на Шипка 🇧🇬

Те нямаха букети на гробовете,
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.
Закичени с медали от куршуми, ...

inakrein

Poetry » Civic

2012-03-02T21:16:12+02:00 5.7K 11

Пантерата 🇧🇬

*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...

inakrein

Prose » Short stories

2012-01-05T19:10:56+02:00 1.9K 18

Най-вярната 🇧🇬

Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...

inakrein

Prose » Short stories

2011-10-01T21:54:57+03:00 2.1K 12

Вратовръзката 🇧🇬

Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...

inakrein

Prose » Short stories

2011-09-11T23:59:33+03:00 3K 21

Вересия от Господ 🇧🇬

Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората.
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...

inakrein

Prose » Short stories

2011-03-27T18:31:20+03:00 1.9K 1 18

Кромидарката 🇧🇬

От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...

inakrein

Prose » Short stories

2011-03-20T16:38:12+02:00 1.5K 24

Без звук 🇧🇬

Времето е лицемерна котка -
изяжда млякото и драска всеки път,
когато нежно искаш да е твоя.
И мажеш йод, пониква нежна плът,
умилква се край тебе котаранка, ...

inakrein

Poetry » Other

2011-03-18T12:09:38+02:00 997 4