inakrein
248 results
Родината без име
Потомка
съм
на бежанци
от Рая. ...
  44 
7. Слънцето на Обичта
Един човек седял по цял ден в сянката на огромни бурени и непрекъснато се оплаквал, че около него няма достатъчно Светлина. Обвинявал тръните, че са поникнали точно там, а не другаде. Проклинал слънцето, че излъчва съвсем слаба светлина и не изсушава калта. Треперел от студ и п ...
  91 
Лиза
С Петьо бяхме неразделни приятели от първи клас. Заедно тренирахме футбол, споделяхме сърдечните си тайни. Затова като гръм от ясно небе ме тресна новината, че се местят да живеят в чужбина.
— Ама аз с кого ще ходя на футбол? – запитах като пълен глупак.
Петьо почервеня и захапа долната си устн ...
  139 
Влюбени
Тя го забеляза няколко дни след погребението на съпруга си. Кадеше пресния гроб с тамян, когато няколко метра вдясно видя млад мъж, седнал на земята. Стиснал глава между коленете си, не помръдваше, само потрепването на гъстите му къдрици подсказваха, че плаче беззвучно.
Младата жена остави к ...
  170 
Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, св ...
  116 
Три пъти любов
Казвам се Огнян, огнена натура. Това обаче не ми помагаше в любовта. Три пъти се срещах и разделях с нея, за което безкрайно ѝ благодаря. Оказа се вярно, че затворената врата дава шанс да се отвори друга.
За първи път се влюбих в детската градина. Бях на пет и за мен Елвира беше най-к ...
  183 
Подаръкът
Когато бях дете, получавахме само по един подарък, и то за Нова година. Затова мечтаехме за празника месеци преди това. Пишехме писмо, оставяхме го в пощенската си кутия и чакахме с трепет. Знаехме, че подаръците ги купуват родителите, бабите или дядовците ни, но пак оставаше надеждата, че ...
  152 
Сенки
Вечерите през летните ваканции на село бяха безкрайни. Къщите се пълнеха с деца, бабите варяха компоти и сладка на двора или улицата, а децата си разказваха страшни истории за сенки, докато чакаха да ги повикат за вечеря. Това обикновено ставаше късно, защото преди стъмване бабите и дядовците ...
  190 
Размяната
Имах сестра близначка, с която много си приличахме. Дори баща ми не можеше да ни различи. В училище обаче това беше лесно. Достатъчно бе да ме попиташ нещо по математика, а сестра ми да помолиш да пее, и беше ясно коя от двете стои пред теб. Аз не можех да пея, докато сестра ми имаше прекр ...
  185 
Концерт на група „Пи Пи Пи“
Още в детската градина бяхме неразделни - трите верни приятелки Пи Пи Пи – Петя, Поли и Пепи, въпреки че не си приличахме въобще – Петя бе мургава, с черни очи като маслини; Поли беше с кафяви очи и къдрава коса, а аз бях руса и зеленоока. Това не ни пречеше да сме неразд ...
  204 
Шапка от Париж
Дядо имаше далечна братовчедка, която идваше всяко лято на гости у нас заради калните бани. Беше претенциозна, сякаш идваше не от малко градче в Северна България, а от центъра на Париж. Баба приемаше с въздишка новината за нейното пристигане, обявявано задължително с телеграма, но зая ...
  268 
Химичен поет (Натриев хлорид)
С химията бяхме като куче и котка в чувал. Хем не се обичахме, хем трябваше да съжителстваме заедно. Формулите за мен бяха мъчение, а изравняването на химични уравнения ми се струваше по-тежка задача дори от влизането без билет в лятното кино. Измислях какво ли не, за д ...
  352 
Грешка – смешка
Когато бях дете, беше много трудно да се получи номер за домашен телефон. Чакаше се с години за самостоятелен или дори за дуплекс – два телефонни номера с разлика една цифра. Интересното беше, че докато единият номер говори, другият не можеше. Трябваше да изчака съседът да спре разго ...
  332 
20. Мед с бодли
Детето на една жена било много болно. Тя търсела за него специален мед, препоръчан от докторите като лекарство. Такъв, при който пчелите не са захранвани със захар, и съдържа определени билки. Разпитвала близки и познати, проверявала в магазини и аптеки. Най-накрая стигнала до дома н ...
  175 
Уникалното ястие
Очаквахме гости за Нова година. Приятели на мама и татко от студентските им години. Всички се вълнувахме, понеже те живееха във Франция, а мама бе решила да блесне като супер домакиня, вземайки им ума с уникално ястие. За консултант повикахме и баба ми от село – да ѝ помогне със ста ...
  294 
Крава кикерица
©Ина Крейн - Илияна Каракочева
Един от най-ярките спомени в моето детство е свързан с нашата умна непослушна крава, която обичаше да подскача.
— Батко - споделих веднъж с по-големия си брат Иван, – тази крава скача като жаба!
— Хаха - засмя се брат ми весело, – значи е крава кикерица! ...
  224 
Декември
/неизпратено писмо до Бялата мория/
Мъдра си –
за миг
ме раздели ...
  128 
Искам -2
/неизпратено писмо до Църната мория/
Искам
някой ден да обикнеш така
както Луната обича Морето, ...
  127 
4.Небесна поща
Това с небесната поща ми хрумна случайно преди години. В разговор с близка приятелка заявих шеговито:
⸺ Изпращам ти по небесната поща сънища с море и палми.
На другия ден тя развълнувана се обади по телефона и ми благодари. Оказа се, че бе сънувала точно такъв сън.
⸺ Пълна случайност ...
  182 
5.Букет от ветрове
Дядо Мита, бащата на майка ми, е познавал всичките ветрове, дето духали в селото. Причината е била проста. Къщата му имала сламен покрив, кюнецът за печката излизал през прозорчето навън и когато духнел непослушен вятър, дядо ми познавал накъде трябва точно да завърти кюнеца, за д ...
  172 
2.Чай за душата
Обичам да пия чай в студените зимни утрини или вечери. Слагам в старомодния чайник билки, които носят дъха на лятото, и чакам водата да кипне. Изсипвам ги нежно в чашата със синя роза - очаквайки да се случи онова чудо, което да върне разходката в планината през август въпреки намусе ...
  192 
Дървото на вдовиците
Дървото живееше повече от столетие до вратата на селското гробище. Вече не бяха живи хората, знаещи кой кога го бе посадил до чешмата. Яко, здраво, с дълбоки жилести корени, с дебел дънер и набраздена кора, то разперваше клони криле над белите кръстове. Върху тях като черни сърц ...
  217 
Тя не подозира, че е влюбена
Тя не подозира, че е влюбена –
разрoшва облаците с ангелско перо;
празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество. ...
  318 
5. Полет над Плътта
Поканили най-мъдрия от всички мъдреци в палата на прочут владетел. Влязъл той тихо в залата и седнал незабележимо в ъгъла.
Масите били отрупани с най-изискани ястия, но красивата съпруга на домакина не хапвала. Устните ѝ били напукани и сухи, ала не отпивала дори глътка вода. Дре ...
  346 
Танцьори
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро? Опита се да раздвижи ръце. Бе изключително трудно. Хвана се за ръба на леглото и напрегна всички сили. Може би щеше да се получи този път. За секунд ...
  198 
Коледни целувки – 8
Снежинките,
танцуваща дантела,
света прегръщат,
стихнал и щастлив; ...
  291 
Коледни целувки - 7
И в тази нощ
се случват
чудеса –
едно дърво ...
  449 
Коледни целувки – 6
Светли звънчета
в Душата ми
нежно звънят. -
С вяра е пълно ...
  190 
Коледни целувки - 5
Девет скъпи блюда
за Душата ти
аз подредих –
в Рождественската нощ ...
  257 
Коледни целувки – 4
Нашепва вятърът
коледни приказки,
сгушени,
в меката длан кадифе ...
  394 
Коледни целувки – 3
Моля се
на всяко Рождество
за милостта голяма –
в утрото, ...
  399 
Коледни целувки – 2
Тази вечер
самотата
в обич
разтопих. ...
  178 
Коледни целувки -1
В празничната
Свята нощ
за едничко
се моля – ...
  344 
Коледни целувки – 14 -Нежна Коледа
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...
  270 
Сега е планина неразгадана –
копринена, но силна като камък.
Притихнала магически, прекрасна –
душата ѝ да видиш е опасно.
Жената планина е самодива – ...
  153 
27. Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...
  202 
20. Топла самота
Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.
Искам да постоя още малко в магичната люл ...
  170 
19. Прегръдка
Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговор ...
  180 
16. Нежност
Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.
Пеперудата целува листата на малкия храст нежно. И после рокличката на дет ...
  175 
15. Домът на сърцето
Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душа ...
  420 
Random works
: ??:??