inakrein
265 results
5. Полет над Плътта
Поканили най-мъдрия от всички мъдреци в палата на прочут владетел. Влязъл той тихо в залата и седнал незабележимо в ъгъла.
Масите били отрупани с най-изискани ястия, но красивата съпруга на домакина не хапвала. Устните ѝ били напукани и сухи, ала не отпивала дори глътка вода. Дре ...
  914 
Танцьори
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро? Опита се да раздвижи ръце. Бе изключително трудно. Хвана се за ръба на леглото и напрегна всички сили. Може би щеше да се получи този път. За секунд ...
  470 
Коледни целувки – 8
Снежинките,
танцуваща дантела,
света прегръщат,
стихнал и щастлив; ...
  555 
Коледни целувки - 7
И в тази нощ
се случват
чудеса –
едно дърво ...
  912 
Коледни целувки – 6
Светли звънчета
в Душата ми
нежно звънят. -
С вяра е пълно ...
  465 
Коледни целувки - 5
Девет скъпи блюда
за Душата ти
аз подредих –
в Рождественската нощ ...
  543 
Коледни целувки – 4
Нашепва вятърът
коледни приказки,
сгушени,
в меката длан кадифе ...
  842 
Коледни целувки – 3
Моля се
на всяко Рождество
за милостта голяма –
в утрото, ...
  935 
Коледни целувки – 2
Тази вечер
самотата
в обич
разтопих. ...
  378 
Коледни целувки -1
В празничната
Свята нощ
за едничко
се моля – ...
  839 
Коледни целувки – 14 -Нежна Коледа
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...
  807 
Сега е планина неразгадана –
копринена, но силна като камък.
Притихнала магически, прекрасна –
душата ѝ да видиш е опасно.
Жената планина е самодива – ...
  355 
27. Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...
  437 
20. Топла самота
Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.
Искам да постоя още малко в магичната люл ...
  343 
19. Прегръдка
Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговор ...
  365 
16. Нежност
Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.
Пеперудата целува листата на малкия храст нежно. И после рокличката на дет ...
  399 
15. Домът на сърцето
Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душа ...
  894 
14. Смирение
Седя пред гроба на баба, на колене върху топлия от слънцето мрамор. Някъде в клоните на дърветата пее птица. А слънцето ме гали с лъчи, промушвайки се между рошавите клони над паметника. Вдигам глава. Небето е близо, светлосиньо и спокойно. Тишината танцува между гробовете на пръсти кат ...
  395 
13. Благословена
Благословена самота, изплетена от спомени и мисли. Благословена тишина в душата ми, когато болката се върне неповикана. Благословена силна обич, когато трябва да реша посоката, в която да поеме душата ми след поредната изгубена битка.
— Не! – душата ми отказва да заплаче.
Благослове ...
  384 
12. Целувка
Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото ...
  391 
10. Сладко от усмивки
Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото тря ...
  879 
28. Милост
Влизам в църквата. Паля свещи за живите и мъртвите с обич. Постоявам за малко пред иконите, но си тръгвам смутено. На едната маса има помен на млада жена. Излизам бързо, да не помислят, че искам да ми дадат и на мен раздавинки.
Лицето от на фотографията е мила, но тъжна красавица. Пред не ...
  376 
Родилка
Небесните дантели се разплитат
с воали бели – ангелски крила
над планината. Искат да я скрият
от хорските очи като жена, ...
  319 
Ручеят говори с шепот тих,
припомняйки далечната ми обич,
която дълго мислех, че убих -
сред миналото скрих, но не зарових.
Спомени светулки долетяха, ...
  274 
Пробуждане
Душата плува сред зеленото море,
пречистена от горски аромати;
Свободна като ангелско перце
танцува с ветрове крилати. ...
  288 
11. Пътуване във времето
Обичам да сънувам хора, които съм обичала и още обичам, а съм разделена от тях чрез времето. Сънят като мост между вечността и душата ми разписва всяка вечер визата ми за поредно пътуване. Очаквам с нетърпение всяка дестинация, независимо къде ще ме отведе – в детството, мла ...
  357 
9. Облаци над водата
Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – пи ...
  429 
Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
  414 
Вечерна мисъл
Планината разплита кадифени коси и прегръща градчето като майка свое любимо дете. Мисълта ми свива криле и се сгушва в гнездото на спомена. Хубаво ѝ е да стои там. Споменът е топъл, като чаша чай в зимната привечер. Топлина се разстила глътка по глътка в душата ми и тя засиява като све ...
  454 
Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...
  454 
Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...
  724 
Глава 19. – Проклятие, благословия и мория
( пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата ...
  975 
Лятото е моето вдъхновение. Особено вечер. Особено край брега на морето. Особено на онези мостове навътре в сърцето на морската гръд, които вечно забравям как се наричат. Това сега няма значение, защото имам уговорена среща с вятъра.
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
...
  415 
Глава 18. – Сърце на кръст
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...
  641 
Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
  636 
Глава 16. – Дуел
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...
  671 
Глава 15. – Доктор или милиони
(декември 2020 г. – януари 2021г.)
Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на ...
  656 
  1180 
Глава 14. – Сол и мед
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе нап ...
  779 
Глава 13. – Слънце зад облака
(декември 2019 г. – януари 2020 г.)
Доктор Арсов глътна хапчето с вода. Главата го цепеше от недоспиване, напрежение и отчаяние. Декември му носеше хубави и лоши дни. Не му харесваше как Барие се променяше с всеки изминал ден. Тревожеха го новините от Ухан, Китай. В кли ...
  631 
Random works
: ??:??