inakrein
245 results
Мразех пътуването с корабче от едната част на Истанбул в другата. Тълпата ме изнервяше, затова използвах ранните часове на деня. Бях намерил средство за отвличане на вниманието. Да мине време, отивах при ваксаджийчетата, които, освен че лъскаха до огледален блясък обувките, разказваха интересни исто ...
  979  13 
Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...
  1325  26 
Ангел копаеше настървено гроба. Пръстта полепваше по ръцете и дрехите му, а нямаше време. Имаше само няколко часа, за да остане насаме с нея, светлата пеперуда в живота му. Усети капака на ковчега и спря. Изпита невероятната упойваща тръпка на открилия златно съкровище и спря за минутка. Седна. Изва ...
  1015  13 
Каруцата спря на площадчето в непознато село. Като котенца, двете със сестра ми се притиснахме една в друга. Плашеше ни намръщеният човек, който говореше ядосано с мама и размахваше ръце като перки на вятърна мелница. Тя притискаше пръсти към лицето си и отстъпваше ту крачка напред, ту назад.
- Как ...
  1133  23 
Гледачката надникна през прозореца. Опашката беше огромна. Въздъхна и отпи глътка ароматно кафе. Денят се очертаваше тежък. Дано нямаше хора за някаква магия днес. Не я практикуваше, обикновено прехвърляше случаите към ходжата в съседното село. Мъжете пó са на “ти” с тъмните сили.
Застана зад пердет ...
  2288  23 
Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лак ...
  1627  23 
Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...
  2765  18 
Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...
  1620  11 
Ако имаше конкурс за чудовище, би го спечелила майка ми. Тъкмо завърших училище, тя реши, че не мога да ида войник. Спорих, карах се, плаках, молих – не! Цяла армия близки, познати, роднини бе включена в бойната операция - моето отърваване от родната българска армия. Какво да правя, кандисах накрая. ...
  1013  16 
На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
  1285  22 
Беше около пет следобед. Християнският празник все още изсипваше тълпи от хора пред църквата, които влизаха и излизaха с цветя, пречистени от вярата в чудото на мига. Просяците пред храма цял ден изсипваха благословии и протягаха пластмасови чашки към богомолците. Към армията майки с бебета и възрас ...
  790 
Под миглите ми, ангелско крило,
сърцето ти потрепва като птиче.
Денят и мракът сливат се в едно.
И пак си ти момче, а аз - момиче.
Нежността годините изми. ...
  960  17 
Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...
  1230  14 
Глава 19 - Развод, прошка и още нещо
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...
  919  11 
Слънцето наднича през прозореца,
иска да открадне шоколад.
Тишината от милувки топла е,
къпе се под нежен водопад
от целувки в погледи и длани... ...
  1581  13 
Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на ...
  1339  20 
Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
  1628  16 
Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
  1088  12 
Глава 16 - Възможната невъзможна любов
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...
  911  10 
http://www.youtube.com/watch?v=zVNr3NCxKYk
Бях на прекрасно тържество по повод 24 май. Децата пяха, свириха и танцуваха, портретът на светите братя Кирил и Методий бе окичен с цветя. Радвах се на детските лица, на светлината от знания, умения и талант, който те показваха, до последното изпълнение. В ...
  3555  22 
Глава 15 - Мисията
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...
  883  10 
Земята продължи да се върти
и хората не спираха да тичат.
Не се окъпах цялата в сълзи.
Проклятия и клетви не изричах.
Облякох новата си кожа днес, ...
  2065  23 
Глава 13 - Среща, къща и кум
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...
  1214  12 
Сънувах отново онази жена, облечена в черно. Беше близо и виждах зениците ú, отразени в моите. Беше като любене с погледи. Събудих се възбуден и отидох да си взема душ. Топлата вода, редувана с хладна, успокои тялото ми донякъде. От няколко дни не бях ходил при Савчева, не ми се и ходеше вече. Сексъ ...
  1331  12 
на Ваня Петкова
Излишни са
тежките
траурни дрехи -
жива, ...
  1193  14 
Ураганна, кибритено нежна...
Плъзвам поглед по твоята длан.
Още миг, като пясък изчезвам.
Онзи грях върху мен се прецежда.
Няма, няма, няма надежда! ...
  721  14 
Следващите дни преминаха в подготовка на пътуването до едно гръцко село. Дъщерята на съседката се оженила преди година там и сега ни канеха на кръщене. Бе въпрос на чест да отидат достатъчно хора, да се покаже богатство и стил. Няколко дни обсъждаха какво ще се купи и откъде, как ще пътуваме и какво ...
  1943  16 
Мързеливо се изтегнах в леглото и се заслушах в приглушените разговори долу. Още бях възбуден от съня преди малко. Къпех се в морето с красива млада жена. Вълните бяха големи и не виждах лицето, но усещах невероятния аромат на кожата ù до мен. Виждах изящна малка ръка, която докосваше косата ми и ис ...
  1454  17 
Снощи занесохме черните къпини на баба и тя отсече, че няма да прави сладко от тях. Били по-подходящи за сироп и ни хвана с дядо на работа, докато изчисти и опържи донесената от нас риба. Смляхме къпините в мелачката за месо, с онова хитро приспособление, което изхвърля всички семчици и остана арома ...
  998  21 
Глава 8 – Фани
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
  1111  15 
Продадох кралството и трона си взривих.
Косата си отрязах, нямам име.
Със злото и доброто съгреших.
Избягах от света и те проклинах.
Девет планини до днес изминах. ...
  932  24 
Понякога при дядо идваше някой познат и му казваше, че берат втора ръка и тютюнът е вече „на панагон”. Не разбирах израза, докато не отидох да помагам на един от съседите през деня.
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, ...
  1588  13 
Нощта в Македония е благословена. Тогава хладният вятър от Струма докосва гальовно брега и хората започват да вършат планираната през деня работа. Поливат градините, зажаднели за глътка вода през деня, празнуват своите празници или се събират на приказка със съседите, прибират реколтата или точат ко ...
  1124  14 
Глава 5 , Уроците
Наливането на плоча мина повече от перфектно. Всеки си вършеше съвестно работата. Мъжете работеха като лами. Голи до кръста, заради жегата, излъчваха магическа красота. Потни, забързани, съсредоточени, бяха като модели за плажни масла. Кожата им лъщеше на светлината като полирана. ...
  1088  18 
Отворих очи. Странна тишина цареше в къщата. Баба и дядо ги нямаше, но имах бележка на масата. Храната, задачките и три удивителни, че довечера сме на плоча у Яким. Седнах и се замислих. Вярно, че тук е наопаки, но вечер да се налива бетон... Хапнах от летния борш, с всички зеленчуци и джоджен, омет ...
  899  12 
Протегнах се в леглото като принц. Лек ветрец играеше с копринените завеси и се загледах в отразената светлина. Миришеше вкусно на млечна баница и печено сладко от зрели смокини. Баба бе решила да ме угои. Седнах в леглото и се облякох бързо. Застанах на вратата и огледах като изследовател кухнята. ...
  1974  28 
Хайка за смоци - 2глава
Сутринта спах до късно и едва отлепих в 11. Смъкнах се тихо към кухнята. Заварих дядо и баба намръщени. Палачинките, златисти и апетитни, стояха по средата на масата до прозрачно сладко от праскови и аз седнах да ям мълчаливо.
- Няма да дойде с теб – отсече ледено баба.
Бе св ...
  1204  14 
Глава 1
Поменът
Рядко отивах на село, майка ми не обичаше македонската рода на баща ми. Били диви и луди, пиели и се биели, ходели с нож под ръка. И когато тя се уреди миналото лято за командировка в Италия, че взе и баща ми, най-неочаквано отсече да прекарам лятото на село в Пиринска Македония. Tам ...
  1674  19 
Скитам като черен кон
в улиците пусти на душата ви.
Камъни подритвам ден и нощ,
но явно този звън не е достатъчен.
Не могат да се срутят като луди ...
  834  17 
Омръзна ми от твоите капризи,
от лудостта в безкрайната игра,
от ролята на влюбено щастлива
до всяка моя фибра от плътта.
Върви при някой друг ...
  865  15 
Random works
: ??:??