LiaNik
259 results
***
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво ...
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво ...
1254
8
19
***
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...
941
7
12
***
Лозана цялата трепереше. Люшкаше се нейното тяло в някаква треска, като че ли се бе разболяла. Стягаше я сърцето, стискаха я гърдите, гърчеха се. Искаше да крещи, да поеме въздух и да извиси глас: „Не ща го! Не ща го! Нищо не съм сторила, нищичко лошо, освен, че съм се родила! Да го заслужа това ...
Лозана цялата трепереше. Люшкаше се нейното тяло в някаква треска, като че ли се бе разболяла. Стягаше я сърцето, стискаха я гърдите, гърчеха се. Искаше да крещи, да поеме въздух и да извиси глас: „Не ща го! Не ща го! Нищо не съм сторила, нищичко лошо, освен, че съм се родила! Да го заслужа това ...
1119
7
16
***
Безкрайно чудо е човекът. Роден по Божията воля и оставен на Земята да съществува, както всичко останало, което беше проявление на невидимото и милостивото, от своето раждане, той се скита и сам избира съдбата си. Може би, в самотата си, Господ беше решил, че не иска други да са самотни като нег ...
Безкрайно чудо е човекът. Роден по Божията воля и оставен на Земята да съществува, както всичко останало, което беше проявление на невидимото и милостивото, от своето раждане, той се скита и сам избира съдбата си. Може би, в самотата си, Господ беше решил, че не иска други да са самотни като нег ...
1029
6
11
***
Ханджийското кипеше от живот. На пътя, пред самите порти на странноприемницата, имаше разпрегнати волове, магарета, коне, а каруците бяха наредени безредно встрани. Децата притичваха, като лястовички, гонейки се по пътя с разперени ръце, падаха в праха, изправяха се и отново политаха напред. Дво ...
Ханджийското кипеше от живот. На пътя, пред самите порти на странноприемницата, имаше разпрегнати волове, магарета, коне, а каруците бяха наредени безредно встрани. Децата притичваха, като лястовички, гонейки се по пътя с разперени ръце, падаха в праха, изправяха се и отново политаха напред. Дво ...
1030
6
5
3. Омайно вино
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити кол ...
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити кол ...
1061
8
14
Нощта беше топла и тиха. Пееха птици и гласовете им разтваряха цветовете на омайното биле, скрито някъде между тревите.Уханието на измита земя се носеше над полето.
Само един светлик трептеше тревожно и осветяваше прозорчето на голямата къща. Леля Ленка поставяше кърпа, след кърпа, потопена в хладна ...
Само един светлик трептеше тревожно и осветяваше прозорчето на голямата къща. Леля Ленка поставяше кърпа, след кърпа, потопена в хладна ...
1346
9
12
***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
1020
5
7
Мрачно и сиво ми е. Височината на сградите ме притиска и се чувствам сама, сред хиляди „мишки”, уж свободни, но всъщност затворени между стени и прозорци. Еми, така е, като съм израснала в цвят, зеленина и листа по улиците на малък провинциален град. И там, само грабваш колелото и след малко- дим да ...
789
7
18
Слънцето прежуряше над прекрасно избуялата зеленина, вълнисто подредила се по хълмовете и полята. Месец Май дойде тихо, пристъпвайки наперен и слънчев, пиперлив и жаден да заеме пръв, преди Юни и Юли, мястото си. Лозята бяха обходени, орязани им бяха излишните крилца, и по завързаните им раменца, на ...
1386
7
12
Колко прекрасно и чудно е на човек да му замирише на прясно изпечен хлебец. Една такава, омайна миризма гъделичка носа. Тя дразни чувствеността на вътрешния мироглед, кара те силно и страстно да пожелаеш, да забодеш пръсти в кръглата пита, от която се вдига вкусната пара. Че като задълбаеш, стигаш д ...
1306
10
15
1.
Възкресение
***
Мракът, като топла уютна завивка, се надипли на талази и пови очертанията на къщите в сенчеста забрава. Слегна се прахът и улиците опустяха. Дрямката надви и светът нежно приюти в нощната си пазва съдбите на хората. Само Ханджийското светеше, като самотен земен фар, поставен край ...
Възкресение
***
Мракът, като топла уютна завивка, се надипли на талази и пови очертанията на къщите в сенчеста забрава. Слегна се прахът и улиците опустяха. Дрямката надви и светът нежно приюти в нощната си пазва съдбите на хората. Само Ханджийското светеше, като самотен земен фар, поставен край ...
1433
9
7
***
Утрото настъпи и мътносиво се разстла небето над тихите улички. В този ден по пътищата не се мяркаха люде с каруци, като че ли отнякъде бяха разбрали, че Ханджийското скърца и жалее за изгубения си стопанин. Заваля ситен дъжд. Земята се навлажни от небесните сълзи, наведоха глави ѝ цветята, окъ ...
Утрото настъпи и мътносиво се разстла небето над тихите улички. В този ден по пътищата не се мяркаха люде с каруци, като че ли отнякъде бяха разбрали, че Ханджийското скърца и жалее за изгубения си стопанин. Заваля ситен дъжд. Земята се навлажни от небесните сълзи, наведоха глави ѝ цветята, окъ ...
1123
8
9
1.
Възкресение
Черковните камбани, пеещи и възхваляващи „Христос воскресе!”, забиха празнично. Зората едва пристъпваше по небето, а селото затрептя от светлия и чист звън, разтресъл въздуха. Не беше замлъкнал и последният камбанен тътен, и от къщите, през вратите се показаха малките главички на деца ...
Възкресение
Черковните камбани, пеещи и възхваляващи „Христос воскресе!”, забиха празнично. Зората едва пристъпваше по небето, а селото затрептя от светлия и чист звън, разтресъл въздуха. Не беше замлъкнал и последният камбанен тътен, и от къщите, през вратите се показаха малките главички на деца ...
1322
6
10
1.
Възкресение
***
Душно и тъмно беше в стаята, закрити бяха прозорчетата, да не влиза директно светлината на отиващия си ден. Митьо наведе глава, за да мине през ниско поставената врата и влезе, а очите му веднага се устремиха към празното легло.
- Търсиш ли някого? – тихо, спокойно прозвуча гласът ...
Възкресение
***
Душно и тъмно беше в стаята, закрити бяха прозорчетата, да не влиза директно светлината на отиващия си ден. Митьо наведе глава, за да мине през ниско поставената врата и влезе, а очите му веднага се устремиха към празното легло.
- Търсиш ли някого? – тихо, спокойно прозвуча гласът ...
2734
10
5
1.
Възкресение
***
Едва ли има човек да не познава поне един представител на онази странна и интересна разновидност на човешкият характер, проявяваща се при някои хора, при които отдалече проличава, че са силни и властни и тяхното присъствие, дори и без много дела, води до усмиряване на някой побесн ...
Възкресение
***
Едва ли има човек да не познава поне един представител на онази странна и интересна разновидност на човешкият характер, проявяваща се при някои хора, при които отдалече проличава, че са силни и властни и тяхното присъствие, дори и без много дела, води до усмиряване на някой побесн ...
2151
13
12
И тази година Великден дойде топъл и ясен и зашари по лицата на хората, като начервено яйце, едно такова неописуемо изражение на истинска вяра и упование за по-добро. Разпъпиха се цветчетата по овошките, поникнаха младите зелени стръкове,а момината сълза разпери красивите си листа и се разтвориха не ...
1349
10
13
1.
Възкресение
Казват, че ако човек бере душа по Великден, то той е чист и праведен – свят човек. Това тяло, в което е живяла чистата човешка душа, ако ще преживява мъките на Исус Христос, търси начини да се опростят греховете на обичните му хора и да не се пишат неговите на тях.
Има един дълъг и лъ ...
Възкресение
Казват, че ако човек бере душа по Великден, то той е чист и праведен – свят човек. Това тяло, в което е живяла чистата човешка душа, ако ще преживява мъките на Исус Христос, търси начини да се опростят греховете на обичните му хора и да не се пишат неговите на тях.
Има един дълъг и лъ ...
1569
8
11
От развълнуваните заоблени върхове на Средна Родопа планина се виждаше китно ширнала се като цветен килим Тракийската низина. Асеновата крепост гордо издигаше вековните си рамене над Станимака, сякаш да напомня на всеки пътник, дръзнал да навлезе в тази планина, че пътят е опасен, страшен, и човек т ...
1384
6
15
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
