LiaNik

259 results

Тоягата винаги има два края. 🇧🇬

Животът е като сладкиш – сладък до блудкавост и пълнен с калории – знаеш, че трябва само да вкусиш няколко хапки и да спреш, но не можеш. И преяждаш, преяждаш… до припадък. Не искаш никога да свършва, а само да лапаш, докато ти нагорчи.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
1K 7 12

Най-сладката работа 🇧🇬

Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Humorous
951 5 16

Родопско сърце - 11 🇧🇬

***
Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти. Разнолика ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.3K 4 15

Божие наследство... 🇧🇬

Днес се моля със трепет на детско сърце,
и усмихвам се, с поглед чист са очите,
и като леко бяло перце
нека политват нагоре молбите!
Пожелавам си, Боже, на тези мъже, ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Poetry » Other
598 4 21

Соня 🇧🇬

Коя е Соня ли? Соня е или по-точно беше нашата кобилка. Да, градското момиче от селски произход преодоля страха и гнева си, и един ден, просто впрегна красивата, стройна, червеникава кобилка с най-меката грива, най-шоколадовите очи и със красива звездичка на челото. Момичето беше вече девойка и се п ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
1K 5 16

" Простата" математика. 🇧🇬

Преди време ми попадна една статия от електронно издание, в която ставаше въпрос за възможността една жена да избира дали да стане „жрица на любовта” или не и колко всъщност ще спечели или загуби от това. Под тази статия имаше хиляди „доброжелателни „ коментара от определили се като мъже или анонимн ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Essays » Others
2.3K 7 18

Цикъл „Пилешки неистории” - 2 🇧🇬

2.
За това как не се „случват” мечтите, или
цапаници и краски по ново изникналото оперение
"Да простиш не значи да кажеш "прощавам ти", а да изтръгнеш от сърцето си болката и яда към обидилия те." Лев Толстой
"Най-красивият подарък е прошката." Майка Тереза ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Others
1K 4 16

Луди,дърти лелки или на баба ти Дафа, фустаните! 🇧🇬

- На баба ти Дафа, фустаните! Какво? Какво се пулите, бре? Не сте ли виждали „дърта маймуна”,м? Дърто съм и си го знам, че Вас ли ще чакам да ми го намятате! Ма, много станаха лоши тези женски, бре! Едно време, ще да идеш снаха, че ще милуваш* и ръце и крака и каквото трябва всичко ще правиш, и пари ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Humorous
2.4K 5 19

Дворецът без ключалки 🇧🇬

Посветено на Н.!
Той е всичко това – сто пъти повече!
Не, не е бил мечта, нито вечно оброчище,
а молитва изпълнена – Боже помилване!
Той гради – не руши, и запазва във дланите, ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Poetry » Love, Philosophical, Other
621 5 22

Цикъл "Пилешки неистории." - 1 🇧🇬

Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous, Others
1.1K 8 13

Родопско сърце - 10 🇧🇬

***
Странно е да видиш как един възрастен мъж, закостенял до най-малката брънка в костите си изведнъж затихва,след яростта, която го е обладавала само до преди миг. Старите коренища трудно свикваха на нови наноси от земя, но и те искаха да останат дълбоко вкоренени, и на тях им се искаше да не изчез ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.1K 4 14

Такава ми орис - разплата! 🇧🇬

Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки: ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Poetry » Philosophical, Other
607 7 16

Родопско сърце - 9 🇧🇬

***
Колко е спасявала и колко е погубвала тази планина! Колко много са постлали тленността си по дъбрави и полянки, колко много са се родили до някоя ела или под дебелата задушна сянка на старите борове, заслонени и прегърнати от аромата на смола и чиста планинска медовина. Колкото и да отричаше чел ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.1K 6 10

Заличители 🇧🇬

Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
978 6 8

Кога ще ги стигнем?!!! Или кога ще ни подминат? 🇧🇬

Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Others
1K 8 22

В градината на Цветните орисници . -2 🇧🇬

Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous
849 5 11

Вълни от разпилени мисли 🇧🇬

- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Humorous, Others
967 6 19

Мълчи!Че ако махна тези три... 🇧🇬

Днес пак поиска да ме смачкаш,
да ме подминеш, прередиш! Човеко,
отново ти се иска да ме притиснеш,
на дъното на твоята си клетка!
Не се мъчи, по хлъзгава съм от змиорка, ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Poetry » Philosophical, Other
686 7 13

Ваша Никоя 🇧🇬

Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy
1.9K 12 28

Родопско сърце - 8 🇧🇬

***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.1K 5 12

В градината на Цветните орисници.-1 🇧🇬

Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлес ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous
967 8 22

Родопско сърце - 7 🇧🇬

***
Анка беше толкова зашеметена, че на първо време не разбра какво стана. После, умът и, вклинил истината дълбоко, сякаш завря, та и подгони всичките стаени чувства в младото тяло, и всичката болка, потискана някое време, сега се изля като на талази. Вакльо заскимтя и навря рунтавата си глава в гър ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.1K 5 14

Родопско сърце - 6 🇧🇬

***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.3K 5 12

Родопско сърце - 5 🇧🇬

***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още ма ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1K 5 13

Морето, първите целувки и спортните емоции. 🇧🇬

- Моретооо-о-о! – извиках окрилена от гледката на дългата пясъчна ивица, а зад нея – синева, миеща брега и носеща ароматен солен въздух. Ех, това море – каква емоция беше тогава за мен – като сбъднала се мечта…
Няма да забравя това лято. Беше 1994. Навсякъде звучаха песни като „All That She Wants“ н ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
2.6K 6 25

Благодаря ти, че ме изостави! 🇧🇬

Благодаря ти, че ме изостави!
Благодаря, за калната тъга,
за всичкото – доброто, злото и неверието –
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Благодаря ти, че смачка като лист хартия, ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Poetry » Other
1.1K 11 19

Родопско сърце - 4 🇧🇬

***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.1K 4 19

Родопско сърце - 3 🇧🇬

***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.1K 4 12

Из „Една семейна вселена.” 🇧🇬

І. Тя:
Винаги съм си мислила, че ние жените сме като светулките. Всъщност това са буболечки, от които иначе ни е гнус и страх, но вечер, когато си с правилният човек, на правилното място и най-вече с правилната нагласа – светещите светлинки танцуващи пред очите ни, изглеждат най-прекрасното нещо,кое ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Humorous
926 4 5

Родопско сърце - 2 🇧🇬

***
„Мъжката природа винаги е била и ще бъде здрав ствол за живота. Женската – здравите му основи.” – така ручаше* неговата баба, докато беше жива. Мъжката природа за Емил* се криеше в това да пусне коча до овцете и онзи да си свърши добре работата. А овцете, ако бяха каматни* и с добре оформени хъл ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.1K 5 12

Стоножено...по новите обувки! 🇧🇬

Рано е. Нощта премина отдалеко по върховете на нервните ми окончания. Заспах си рано сутринта, и се пробудих със зората. След втора чаша със кафе, приседна ми от чернотата, но уви, събудена не бях! Умислена, сънлива и летлива, се мушнах просто в „хигиенната кутия”, за да се измия. ”Дали ще ме събуди ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories, Others
730 4 9

Родопско сърце - 1 🇧🇬

Каква чудна планина e Родопите! Няма човек, веднъж сблъскал се и навлязъл в дебрите на този планински масив да не остане омагьосан от чудноватостта и привидната непристъпност на тези извисяващи се почти до небето върхари. А заиграе ли се вечерникът, зелените борове и ели, листенцата по храстите, тре ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Novellas and novels
1.3K 6 13

Рачел - Седма част. 🇧🇬

***
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
863 6 12

Рачел*- Шеста част. 🇧🇬

***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друг ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
876 6 11

Рачел* - Пета част. 🇧🇬

***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени. „Неговите три ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
797 5 11

Рачел* - Четвърта част. 🇧🇬

***
И този ден беше дъждовен. Ситна, мокра мъгла се стелеше над реката и лепнеше върху полуоголените клонки на дърветата. Тъжно беше времето, сякаш и то в унисон с чувствата на мъжа, седящ прегърбен върху изгнилия дънер.
След като Георги излезе от къщата, дълго обикаля из двора, но накрая приседна б ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
815 4 7

Рачел* - Трета част. 🇧🇬

***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лиц ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
707 4 9

Рачел* - Втора част. 🇧🇬

***
Георги дълго седя в тишината на тъмната стая. Не беше усетил кога се бе мръкнало. Стана и запали лампата. Огледа се. Нищо не се беше променило, а сякаш всичко чуждо му беше. Още не можеше да се отърси от чувството, че като агне го бяха натикали в най-тясното място на кошарата. Той, който отдавна ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
715 6 14

Пътища много,но истината винаги дреме зад ъгъла. 🇧🇬

Младата жена нетърпеливо пристъпваше на перона. Гарата беше пълна с народ: изпращачи, посрещачи, заминаващи. Колко много съдби се преплитаха и колко многобройни бяха сърцата, които туптяха в очакване като нейното. Петя беше от чакащите. Да, тя чакаше. Беше се молила за този ден. Мечтала бе за тази с ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
2K 8 18

Рачел* - Първа част. 🇧🇬

Хубаво е чувството човек да крачи по родната земя! Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но има и тъга. Тъгата по отминалото време и забравата се стелят бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия чов ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Prose » Short stories
1.2K 5 21