LiaNik
259 results
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ШЕСТА ГЛАВА ...
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ШЕСТА ГЛАВА ...
918
8
16
***
Детето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освир ...
Детето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освир ...
716
4
10
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПЕТА ГЛАВА ...
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПЕТА ГЛАВА ...
804
7
12
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА ...
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА ...
799
8
10
Не познавате тези пътеки
и не ви пожелавам да бродите,
да се давите в мъки и клети,
стъпала в тръни да вплитате.
Лесно се мачкат разранени сърца, ...
и не ви пожелавам да бродите,
да се давите в мъки и клети,
стъпала в тръни да вплитате.
Лесно се мачкат разранени сърца, ...
433
11
15
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ТРЕТА ГЛАВА ...
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ТРЕТА ГЛАВА ...
753
6
11
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ВТОРА ГЛАВА ...
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ВТОРА ГЛАВА ...
722
7
12
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПРОЛОГ ...
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПРОЛОГ ...
973
10
18
- Какво мижаво същество си! Толкова си долна, слаба и жалка! Доброта! Откъде го изкопа това? Да не си някоя вкаменелост, а? Объркало си се нещо, ей момиче! Отиди да се лекуваш! Не си добре! Да го знаеш… Ще ми отговаряш какво било правилно и какво – не! Лайнарката ти с лайнарка! Тя ще ме учи! – мъжът ...
697
4
16
Стайка цялата трепереше. Сумракът се беше спуснал и нощната мъгла застели мрачно и злокобно селото. Сърцето и се свиваше от тревога. „ Ох, Божке, пази го, че какво ще правим с душичката саминки! Едно ми чедо - той остана и грехове нарочни не прави! Пустата му война го промени, сдържан и мълчалив ста ...
1510
5
8
Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
752
4
13
"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
1399
16
35
Не, не ме гледай плахо сега!
Небето може ли без звезди и луна?
Денят слънчев ли е без лъчите,
а сърцето лети ли без любовта?
Не, не се колебай - прегърни ме! ...
Небето може ли без звезди и луна?
Денят слънчев ли е без лъчите,
а сърцето лети ли без любовта?
Не, не се колебай - прегърни ме! ...
601
9
17
С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
1312
7
11
***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...
1572
7
15
Какво ли търси мъжкото сърце? -
се пита всяка женска същност.
Жената винаги готова е да отдаде,
последното си пълно с вяра зрънце…
Жената как обича ли? Обича! ...
се пита всяка женска същност.
Жената винаги готова е да отдаде,
последното си пълно с вяра зрънце…
Жената как обича ли? Обича! ...
633
10
13
Би ли преминал с мен през Адските полета?
И бос, и гол ще стъпиш ли във алената жар?
На вятъра жесток ти би ли се оставил,
и ще гасиш ли до припадък негасена вар?
Готов ли си през времето назад ти да се върнеш, ...
И бос, и гол ще стъпиш ли във алената жар?
На вятъра жесток ти би ли се оставил,
и ще гасиш ли до припадък негасена вар?
Готов ли си през времето назад ти да се върнеш, ...
669
10
20
Не харесваше моловете. Не обичаше и гробищата. Сред високите кристални светлини, многоцветни лъскави реклами, тичащи деца, бутащи се мъже и жени и ставаше тъжно и задушно. А гробища не обичаше, просто, защото преминавайки покрай редиците с паметни плочи в ума и летяха картини от неизживени мечти, ща ...
653
7
7
***
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ...
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ...
896
8
10
Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...
1343
9
7
Каква жена си – даже на разбрах?!
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира, ...
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира, ...
1828
16
25
Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, напротив – влизаха и излизаха хора, поръчваха, сядаха някъде наблизо или да погледат партията или да се загледат в играещите на карти…Но и картаджиите бяха спрели играта си, заинтересовани от партията ...
736
12
17
Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...
699
9
14
В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...
780
7
13
***
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...
873
8
16
Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...
807
6
25
Аз съм безлична актриса
от безименен филм,
ролите ми сълзи са,
а изгарям - фитил.
Всяка дума извира ...
от безименен филм,
ролите ми сълзи са,
а изгарям - фитил.
Всяка дума извира ...
614
11
17
Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” З ...
907
7
19
***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...
1105
6
25
Тя беше една от милиардите мравки. Милиардна дроб от едно дишащо цяло. Погледнато от високо - нищо не значещо в големият поток от мравешки крачета, но все пак вмъкнато във верижната брънка, наречена буболечешко живуркане.Често я настъпваха, натискаха малката и главичка, подритваха я. Е, тя си живееш ...
741
4
12
***
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...
826
8
21
Съществува едно чудно място на картата на разпнатата земна повърхност,поставено като кръпка на шарена черга от разноцветни парцали, извадена от някой престарял дървен сандък. Това парче земя с неравните си прокъсани краища, беше сгушено, между много други, а народът, живял и вкоренен, все още по тез ...
1167
9
16
Тя седеше на неудобният кожен диван, леко присвила единият крак под себе си и облегнала гръб назад. Вратът я болеше, а в устата си имаше остатъчен вкус от различните видове коктейли, които беше опитала. Добре, че се ограничи до тези с един вид алкохол, в противен случай щеше да и е много-много трудн ...
754
5
15
***
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от ду ...
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от ду ...
975
5
18
„Колко е хубаво да си говориш с мислите в леглото по пижама? – премина през главата на момичето, след поредния „автоматичен залп” от изнизали се пачки* на мисловни картини и настъпилата временна тишина на бойното умствено поле.
Навън есенният дъжд барабанеше по желязното покритие на навеса, водата с ...
Навън есенният дъжд барабанеше по желязното покритие на навеса, водата с ...
603
4
11
Не е случайно това, че планината често се родее с женското начало и нежни приумици. Не са и просто така измислени онези легенди за силата, волята и непримиримостта на челяците, които са родени или притежават силата на туптящо планинско сърце.
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...
1067
5
13
Към Вещерското сборище…
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...
Небето беше мрачно. Опушени кълбести облачета профучаваха, размазваха се и се сливаха с графитовата необятност. Луната - щурата сестрица, мътно разпиляваше светлика си през пухестите наноси. Тя профучаваше със замах, разбиваше пухкавите препятствия, завиваше в несигурни пируе ...
833
6
11
***
Тиха пухена завивка като прашец падаше от небето. Неусетно се заснежаваха покривите на селските къщици, сливаха се в бяло дуварите и калните улички – всичко наоколо придобиваше нов облик и вид – чист и закачлив през деня и призрачно нереален привечер. Белотата бодеше очите, сърцето туптеше толко ...
Тиха пухена завивка като прашец падаше от небето. Неусетно се заснежаваха покривите на селските къщици, сливаха се в бяло дуварите и калните улички – всичко наоколо придобиваше нов облик и вид – чист и закачлив през деня и призрачно нереален привечер. Белотата бодеше очите, сърцето туптеше толко ...
692
5
16
3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...
699
3
9
***
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, ...
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, ...
822
5
18
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
