lubara (Любомир Николов) - Works

Дом за светли души 🇧🇬

Когато преди година дойдох за пръв път в този селски пансион, все още не знаех, че го наричат така. И постоянните му обитатели, и медицинският персонал. Бях разговарял с управителката, моя позната от доста години.
- Не ти трябва да постъпваш при нас на работа, обстановката е доста потискаща, все пак ...

lubara

Prose » Short stories

2012-04-03T15:44:40+03:00 1.4K 11

Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка 🇧🇬

Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...

lubara

Prose » Short stories

2012-02-04T00:13:39+02:00 1.3K 4

Моето момче 🇧🇬

Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...

lubara

Prose » Short stories

2012-02-02T12:50:04+02:00 1.3K 11

Лошото и доброто Фокси 🇧🇬

Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ. Скимтя и драск ...

lubara

Prose » Short stories

2012-01-25T13:53:29+02:00 1.2K 12

Кандидатката 🇧🇬

Вижда я отдалеч. Гледа с воднистите си очи малката табелка отвън, на стъклото на офиса. Висока, слаба, недобре облечена. Русоляви коси, светло продълговато лице. Неопределена възраст, може би около четиридесетте.
”Отново ще си загубя един час в приказки” - веднага си казва той и учтиво я кани да вле ...

lubara

Prose » Short stories

2012-01-18T23:03:23+02:00 994 5

Монах Селестиян - продължение 🇧🇬

Беше вече лято. Един ден отново се запътих към махалата, в която се беше заселил моят приятел. Пък и да се срещна с монах Селестиян… Малкият изоран път беше огрян от слънцето, обграден с цъфтящи шипкови и къпинови храсти. Слънцето галеше гората наоколо, птичките пееха, животът беше хубав. В раницата ...

lubara

Prose » Short stories

2012-01-11T14:32:07+02:00 846 6

Монах Селестиян 🇧🇬

Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...

lubara

Prose » Short stories

2012-01-10T15:53:28+02:00 789 4

Равносметката ли... 🇧🇬

Днес ставам на шестдесет, голям майтап!
----- ---- ----
Една жена,
един син,
един внук, ...

lubara

Poetry » Other

2012-01-05T19:29:24+02:00 604 2

Благодарност 🇧🇬

Черен пушек отскоро
в едното око ми заплува.
Светлината нехае и бавно
се промушва отвън.
Надеждата да те видя ...

lubara

Poetry » Other

2011-12-02T14:51:57+02:00 562 4

Разходка в Стария град 🇧🇬

Стоя пред входа на панаира, с лице към булеварда и залязващото мартенско слънце. Колата, изминала около двеста километра, съм паркирал в малка уличка отсреща. В джоба на изтърканото ми кожено яке има мартеница. За нея.
Пред мен на около двадесет метра изскача момиче, с бяло поло и черно манто. С вис ...

lubara

Prose

2011-11-22T21:18:45+02:00 2.3K 9

Младостта е за младите 🇧🇬

По улицата върви споменът, а аз след него. В ръцете си държа списание с три мои разказа, главният редактор отново ми се е доверил. Сивите сгради са надвиснали с олющените си фасади, тротоарите са все така неравни, а базалтовите плочи плачат за подмяна. Подминавам скитник, който прилежно дипли велпап ...

lubara

Prose » Short stories

2011-11-05T10:29:02+02:00 972 12

Егаси, не мой позна туй Харбанаси... 🇧🇬

Днес набрах си шипки, трънки и глогинки.
Станах в ранен час, пийнах билков чай с малинки.
Утрото намигна ми, кимнах му с усмивка.
И добрах се със трабанта… в райската градинка.
И какво да видя горе над градчето?! ...

lubara

Poetry » Humorous

2011-09-18T19:34:03+03:00 748 5

Моята смокиня 🇧🇬

Преди десет дни спрях колата пред входа на ”Каваците”. Прекосих прашното шосе, навлязох всред буренака и къпинака, бях обул маратонките специално за тази ни среща. Не бях я виждал отпреди две години и не бях сигурен дали е още жива. Все пак строителството е навсякъде.
Беше се килнала сякаш на една с ...

lubara

Essays » Personal

2011-09-13T21:19:37+03:00 1.1K 2

Моят първи юли 🇧🇬

… Тичам, тичам по влажния пясък, очите ми са разтворени, косата ми е разпиляна, брадата ми е черна, сърцето ми е пълно, морето се е заиграло като на шега с чайки и гларуси, синкавите медузи ги прескачам леко, червеният диск се е подал над хоризонта, скоро ще стане яркожълт, вятърът ме гали с хладния ...

lubara

Essays » Personal

2011-07-01T15:00:26+03:00 1.2K 5

Вярвате ли в извънземни 🇧🇬

Не знам дали, ако прочетете новата книга с разкази на Петър Марчев, ще промените мнението си за съществуването им. Някои вярват, други не. Но пък заглавието ”Извънземното от Долна Митрополия” звучи достатъчно абсурдно и дори подвеждащо. Защото всичко, за което авторът разказва, e взето направо от ис ...

lubara

Podcasts » Critical articles

2011-06-15T18:52:39+03:00 1.4K 7

Ежедневие 🇧🇬

Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че ...

lubara

Prose » Short stories

2011-06-01T22:49:00+03:00 979 8

Осмият смъртен грях 🇧🇬

Преди дни прочетох във vesti.bg, че някакъв българин написал писмо до папа Бенедикт XVI. В него той предложил да се канонизира още един, осми смъртен грях.
Неблагодарността от направеното ти добро.
Дали това ще се случи, и редом с похотливостта, алчността, чревоугодничеството, горделивостта и т.н. щ ...

lubara

Essays » Personal

2011-05-11T14:31:02+03:00 2.4K 3

Литературният клуб 🇧🇬

Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата тр ...

lubara

Prose » Short stories

2011-05-05T19:49:55+03:00 786 3

Бомба сме, хазяйке 🇧🇬

Пролетният ден е мрачен, настроението ми е особено. Има го, а защо, да ме пита някой. Продажбите в офиса се броят на пръсти, наскоро започнах една възраст, която ще промени първата цифра на годините ми. Ако е живот и здраве. Все пак да си млад е по-свежо, и то сега, когато очите на пролетните момиче ...

lubara

Prose » Short stories

2011-04-12T18:49:33+03:00 1K 2

Шантав първоаприлски дневник 🇧🇬

01.04.2009
Вече два месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет години съм имал. Без да броя двете в казармата, най-свидните ми. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се сл ...

lubara

Prose » Short stories

2011-04-01T21:33:42+03:00 1.2K 18

Печалбата 🇧🇬

На кръстопътя срещу пазара Жула продава чорапи. Стърчи по цял ден, подскача от крак на крак, подсмърча и току през час пали цигара. Чорапите ги е опнала върху два празни кашона, в които преди година са пристигнали полуузрели банани от Еквадор. Опаковани по пет еднакви чифта, черни, кафяви или сиви, ...

lubara

Prose » Short stories

2011-03-09T21:30:57+02:00 893 6

Дългият ден на една двулевка 🇧🇬

Двулевката беше преживяла какво ли не. С поръбени краища, изписани по гърба телефонни номера, дори със следи от евтино червило. Беше изгубила виолетовия си цвят, сякаш превърнал се в петно от настъпени с тежки туристически обувки узрели боровинки. И днес денят премина в нескончаемо препускане из пор ...

lubara

Prose » Short stories

2011-02-24T20:23:39+02:00 1K 10

Промяната 🇧🇬

Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксо ...

lubara

Prose » Short stories

2011-01-20T20:27:38+02:00 1K 12

"Спортпалас" се мести на село при баба и дядо 🇧🇬

Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...

lubara

Prose » Others

2011-01-11T22:08:44+02:00 743 2

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...

lubara

Prose

2010-11-24T20:33:24+02:00 948 7

Спирка "Незабравка" 🇧🇬

„В мойта памет смътно светят
ранни гарови бюфети с дъх на прегоряла ръж.
Под клепачите ми пари дим от евтини цигари,
от сбогуване с другари под замисления дъжд.”
Тя е високо в планината. Цялата в напукана и олющена мазилка, с чукче и камбанка под стряхата. С варосани камъчета покрай изкорубените счу ...

lubara

Prose

2010-11-17T11:05:29+02:00 885 8

Перфектният бизнесплан 🇧🇬

Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва ...

lubara

Prose » Short stories

2010-10-19T11:23:29+03:00 1.3K 15

Човекът без лице 🇧🇬

Няма как да го запомните, и да е минал покрай вас. И утре отново да го срещнете, как ще го различите, та той няма лице. По дрехите не става, сезоните се менят, модата бързо скача нанякъде, не живее зле, че да износва едни и същи дрехи. Навярно си има достатъчно тоалети, здрави обувки също, въпреки ч ...

lubara

Essays

2010-09-29T16:48:48+03:00 1.8K 10

Щастието, мимолетно и кратко 🇧🇬

Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години в 11 ”щ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерн ...

lubara

Prose » Short stories

2010-09-02T18:51:55+03:00 1K 7

Муза в горещината 🇧🇬

Както си стоях на сянка, при мен приседна моята муза. От четири години ме търпи, вече си е част от самия мене. Така си мислех, ама нещо май нещата съвсем не са били толкова розови.
- Ей, моичкия, докога ще те нося на гърба си - сладко прозвучава гласът ù. Ама някак си с една метална нотка, в жегават ...

lubara

Essays

2010-08-04T16:21:51+03:00 1.4K 13

Плажовете на младостта 🇧🇬

Кои са най-добрите плажове ли? Ами няма и съмнение, това са плажовете на младостта.
Когато само това, че има къде да спиш, ти е достатъчно. Когато ти е достатъчно голямата компания да се е разположила на маса в ресторанта, където няма друго, освен мешана скара, шопска салата и почти топла бира. Стол ...

lubara

Essays

2010-07-28T22:48:16+03:00 2K 8

Възход и падение 🇧🇬

Харалампи е офицер от запаса. Авторитета си той гради вече двадесетина и няколко години. По-скоро градеше, докато не излезе в пенсия. Дадоха му тринадесет заплати, от поделението го наградиха с часовник и грамота, и му удариха шута отзад.
Първите няколко месеца Харалампито се шматкаше като муха без ...

lubara

Prose » Short stories

2010-07-09T22:06:05+03:00 947 10

Моят пиар да му мисли! 🇧🇬

Изпратих четиридесет разказа с предложение за издаване на сборник. И получих рецензия.
А, и отказ, разбира се, под нея.
ЗА РАЗКАЗИТЕ НА ЛЮБОМИР НИКОЛОВ
Не зная доколко могат да бъдат наречени разкази нещата на Любомир Николов. Някои от тях са наброски, някакви кратички размисли, други са малко по-об ...

lubara

Podcasts » Critical articles

2010-07-07T10:16:34+03:00 1.6K 3

Пиета 🇧🇬

С брат ми седим на пластмасови столове в парка, отпиваме от студените бири и малко сме се умълчали. Черпи ме той, това е втората ни среща за една седмица. Край нас се движат деца, кучета, майки с детски колички, млади момичета дъвчат пуканки, хванали момчетата си подръка. И по белия пух, докосващ ко ...

lubara

Prose » Short stories

2010-06-08T21:09:41+03:00 1.1K 3

Внучето на дядо 🇧🇬

Малкото момче Никола,
всичко има си детето.
Пръстчетата вече са порасли,
пери ги със сила до небето.
Смее се със глас на ”баба Кикерица”, ...

lubara

Poetry » Other

2010-06-02T20:17:19+03:00 746 6

Опит за летене - разказ 🇧🇬

Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чисто бял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още м ...

lubara

Prose

2010-05-28T15:10:56+03:00 822 3

Доброто в нас - тема за размишления 🇧🇬

Наскоро видях в един сайт обявен конкурс за написване на разказ на тема ”Доброто в нас”. Аз такива конкурси, където се пише по определена тема, въобще не ги долюбвам. Публикациите не трябва да са отпечатвани на хартиен или електронен носител. Така гласи едно от изискванията.
Ех, че натруфени думи. И ...

lubara

Essays » Others

2010-05-14T20:57:46+03:00 2.9K 5

Eдин ден на Денис Иванович 🇧🇬

Тази сутрин Денис Иванович се събуди в отвратително настроение. В устата му сякаш се бяха настанили ято изсушени прилепи, в резултат от лекия запой миналата вечер. Беше се омаял с менте, купено от кварталния магазин, който безуспешно се мъчеше да издържи на неравната конкуренция, която го притискаше ...

lubara

Prose » Short stories

2010-04-27T15:43:46+03:00 1K 11

Старецът и момчето 🇧🇬

Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени. Но устремени нагоре. И когато му оставаха последните ...

lubara

Prose » Short stories

2010-04-16T18:35:01+03:00 874 7

Измислена, но проверена рецепта 🇧🇬

Отивате някъде, по-далече от къщи. Поляна, горско поточе, коларски път, в краен случай - бунище. Клякате, отваряте си очите и започвате да късате връхчетата на копривата. Когато шумящата ви торба се напълни до половината или много ви допарят пръстите, които са се зачервили и подули, значи може да сп ...

lubara

Essays

2010-03-26T20:40:08+02:00 2.1K 16