lubara (Любомир Николов)

Имате ли нови книги 🇧🇬

Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...

lubara

Prose » Short stories

2023-06-10T12:10:18+03:00 716 1

Човекът, който храни гълъбите 🇧🇬

- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото ...

lubara

Prose » Short stories

2021-11-12T07:35:41+02:00 840 4

Моите апартаментни пируети 🇧🇬

Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ...

lubara

Prose » Short stories

2021-11-10T10:33:27+02:00 1.3K

Есенно море - един спомен 🇧🇬

Преди тридесет и девет години точно на този ден отидох с жена си и тригодишния ни син на море. Колегите ми казваха, Любо, не е ли късно. Но нали жена ми работеше в КЕЧ-а на В. Търново като млада зъболекарка, нямаше как да й дадат по-ранна смяна. Заминахме в почивната база на военните в курорта „ Дру ...

lubara

Prose » Short stories

2021-11-07T10:42:09+02:00 853 4

Пясъчните лилии на лунния бряг 🇧🇬

lubara

Books

BGN 11.00

2021-11-07T10:36:05+02:00 1.7K 2 4

- Есенен спомен от казармения живот 🇧🇬

За разлика от сегашните дъждовни дни тогава есента беше приказна. В Спортната рота обаче имаше поредната чистка на такива спортисти като мен, яли напразно армейската чорба.. Цяла пролет нападахме вилните места покрай Симеоновското шосе, ягоди, череши и ябълки петровки. И това никак не беше успешно з ...

lubara

Prose » Short stories

2021-11-06T10:15:07+02:00 1.2K 1 14

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи 🇧🇬

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...

lubara

Prose » Short stories

2019-06-21T17:05:15+03:00 1.2K

Фани 🇧🇬

Още при първата ни среща, преди няколко месеца, нещо силно ме беше учудило. Такава стройна, млада и хубава, усмихната и уважителна, а сякаш стои малко на ръба… Не си спомням точно защо беше влязла в книжарницата.
Тази сутрин тъкмо изнасях рекламната табела навън, свеж и топъл се очертаваше пролетния ...

lubara

Prose » Short stories

2018-04-12T10:30:23+03:00 1.3K 1 1

Страхил от село Страхилово 🇧🇬

Днес влезе за трети път в книжарницата. Първият път беше преди десетина дни. Тогава си купи светена вода, трябвала му за процедурите, които му били препоръчани от една гадателка, лечителка или нещо такова. Защото напоследък личният му живот не вървял добре. Бил без работа, нощем сънят му бил неспоко ...

lubara

Prose » Short stories

2018-02-01T00:33:33+02:00 1.9K

За усмивката и зъбите 🇧🇬

Счупих си зъба. Втори горен, вдясно. Поне да беше с пържола, а то с корен от целина. Добре, че преди много години бях „точка” на едно момиче, което следваше стоматология… Та оттогава ме е поела в ръцете си. Едни такива мънички, но пък правят чудеса…
И си спомних как един Първи май през 67-ма година ...

lubara

Prose » Short stories

2018-01-20T20:18:58+02:00 1.1K 1 2

Снегът покрива раните 🇧🇬

Година след като той си отиде, и то завинаги, тя отвори кутията, където имаше техни снимки. Нямаше сили да го направи по-рано. Знаеше, че сълзите ѝ ще се стекат върху фотохартията, а не искаше това. Сега беше вече готова, така си мислеше… Снегът продължаваше да вали, минаваше вече час, когато на дъ ...

lubara

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2017-01-17T16:11:00+02:00 1.2K 1 3

Една седмица в Слънчев бряг 🇧🇬

Беше лятото на …1982-ра година. Започвам като онази реклама, с бирата-бомбичка. Работех в една строителна фирма, нямах право на отпуска, защото пролетта бях постъпил на работа. Шефът беше герой на социалистическия труд, когато за пръв път влязох в кабинета му, помислих, че съм се объркал. Облечен въ ...

lubara

Prose » Short stories

2016-07-13T08:53:17+03:00 1.3K 2

Краткият полет на Чайката 🇧🇬

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...

lubara

Prose » Short stories

2016-07-08T07:42:08+03:00 1.4K 1 14

Щастието в страниците на една книга 🇧🇬

- Ако си купя тази книга, ще ме направи ли щастлив- пита ме той и погледът му отново е вторачен някъде встрани.
Вече двадесет минути е в книжарницата. Млад, добре облечен, с черна шапка на главата. Отначало не ми направи някакво особено впечатление, но когато спомена, че трябва да запазим добрия тон ...

lubara

Prose » Short stories

2016-03-17T17:43:21+02:00 1.1K 5

Старата дама от дома под звездите 🇧🇬

Домът беше в края на малкия град, заобиколен от борови и кестенови дървета. Планината се спускаше плавно до олющените му масивни стени, сутрин въздухът трептеше под новите алуминиеви прозорци, а слънцето се промушваше през клоните чак по обяд. Тогава в стаите се настаняваше новият ден, който за обит ...

lubara

Prose » Short stories

2015-10-13T21:32:18+03:00 1.3K 3

И аз за котките 🇧🇬

На Деян Енев, моят учител в писането.
Преди двадесетина години имах един приятел, на моята възраст. Тогава много често пътувах до София, нали бях малко бизнесмен. Та един ден с Радо, така се казваше приятелят, се засякохме в „ голямото село”. Беше с жена си, една хубава булка, и тя като нас инженерк ...

lubara

Prose » Short stories

2015-03-25T23:03:01+02:00 1.2K 2

Жена с името Мария 🇧🇬

Когато за пръв път влезе в книжарницата, беше ранна пролет. Навън листата на кестените все още растяха в пъпките си, само белите маргаритки плахо надничаха всред отсрещната зелена алея. Търпеливо изчака възрастната жена, която искаше да разбере прави ли се кръщене в съседния параклис.
- Вие заедно л ...

lubara

Prose » Short stories

2015-03-20T11:40:46+02:00 1.2K 5

Eсенен разказ 🇧🇬

Вчера ми се случи нещо невероятно. Мислех си за нея, защо ли, и аз не знам. Може би цяла година не беше се отбивала в параклиса. Тогава бяхме си поговорили малко, вече бях написал нейния разказ…
Излязох навън около книжарницата и я видях. Толкова е млада. Говореше по телефона си, мина покрай мен, бе ...

lubara

Prose » Short stories

2014-09-30T20:34:12+03:00 1.7K 2

Старото бунгало, това на морския бряг 🇧🇬

Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, ...

lubara

Prose » Short stories

2014-07-29T20:29:07+03:00 1.2K 4

Пясъчните лилии на лунния плаж 🇧🇬

Латинското име на вида има старогръцки произход и означава морски борец, но хората са му дали далеч по-красиви имена, морски нарцис, кралицата на цветята или лилията на свети Никола.
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...

lubara

Prose » Short stories

2014-03-20T14:18:20+02:00 1.4K 2

Отец Форевър 🇧🇬

Отец Форевър слиза в равнината
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...

lubara

Prose » Short stories

2013-12-31T16:53:54+02:00 1.2K

Дъхът на вятъра 🇧🇬

- Виж този плакат, във ВИТИЗ играят пиеса на Недялко Йорданов - побърза да я успокои Любослав. И се усмихна, повече на собствената си шега, дошла внезапно. За да наруши сковаността, която беше обхванала двамата.
- Кажи ми нещо- я подкани той.
- Копче - вече усмихнато му отговориха кафявите й очи, ко ...

lubara

Prose » Short stories

2013-10-25T11:17:43+03:00 1.5K 4

Де да беше разказ... 🇧🇬

Днес разбрах, че съм един дъртак загубен!
Преди пет часа от издателството ми пратиха страниран файл на моята книга. Всичко добре, но гледам, на една страница се поместват 33 вместо 37 реда, и 50 вместо 55 символа. Както пожелах при поръчката.
Веднага заподозрях, че нещо не са добре нещата. Отидох до ...

lubara

Prose

2013-09-21T17:13:35+03:00 1.3K 8

Мостът 🇧🇬

Често си мисля за него. Пролетта пътувах с колата и защо не спрях да го снимам, сам не разбрах. Навярно е от онези времена, когато Балкана е бил прекосяван само с коне и каруци, не вярвам да е от времето на автомобилите. Малък, каменен, тесен, обрасъл с мъх и папрати. В подстъпите на Балкана. Може и ...

lubara

Prose » Short stories

2013-09-19T18:00:39+03:00 1.3K 7

Протестите и господин Цигулков 🇧🇬

Лятото беше в своя заник, а господин Цигулков не можеше да се отърве от едно свое силно притеснение. Вече два месеца всяка вечер пред Орлов мост и по протежение на канала Перловец, че чак до Военна академия, млади, красиви и интелигентни момчета и момичета изразяваха своя протест. Демокрацията е хуб ...

lubara

Prose » Short stories

2013-07-25T13:51:49+03:00 1.3K 2

Дневник на моя протест 🇧🇬

Ден Първи
И аз ще протестирам. Но от утре. Днес ме мързи. Плюс това, вече съм си пил дневната доза кафе. И съм малко поизморен, защото ходих на Кауфланд за евтино кисело мляко. През Арбанаси, че чак в Горна. И не върви, с тези мазоли по краката. Ама ще ги накисна в гореща вода, с малко морска сол. З ...

lubara

Prose » Humorous

2013-07-04T22:01:53+03:00 1.3K 2

Баща ми отново беше в Южния парк 🇧🇬

Срещнах го, наистина. Седеше леко прегърбен на дървената пейка, пушеше цигара, която изгаряше пръстите му. Защото разговаряше с мен. Аз стоях до него прав и нетърпелив.
- Твоята е лесна - каза накрая баща ми. Ами аз, вече съм на шестдесет…
Отсреща Витоша беше зелена и чиста. Белите снежни преспи бях ...

lubara

Prose

2013-06-01T11:16:54+03:00 1.8K 1 6

24-и май 🇧🇬

В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,
по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.
Шасито старо на количка бебешка тя бута,
той смело скача в кофите за смет.
Пластмасови шишета празни, светлосини, ...

lubara

Poetry » Civic

2013-05-28T23:32:08+03:00 1.1K

Eдин ден с аромат на липа 🇧🇬

Априлският ден се опитваше да вкара пролетен въздух в мрачния дълъг коридор на масивната сграда. Бледите слънчеви лъчи плахо се провираха през високите малки прозорци, но не можеха да достигнат студената напукана мозайка на пода. Стените не бяха боядисвани от години. На втория етаж беше кабинета на ...

lubara

Prose

2013-04-17T20:13:08+03:00 1.4K 3

Обувки за шампиони 🇧🇬

Преди малко една приятелка ми съобщи, че в големите магазини ще пускат за продажба известна марка туристически обувки. Много надеждни, за зиме и лете, за сняг, дъжд, кал и вятър. Истински самоходки. С две думи, обувки за шампиони. Цената им ли, не ме питайте…
Аз също от известно време търся обувки, ...

lubara

Prose » Short stories

2013-03-22T20:54:25+02:00 1.2K

С червени маратонки и изтъркани джинси 🇧🇬

Днес с останалите пари купих маратонки на едно момче, абитуриент. Избра си червени на цвят. Лицето му е бледо, ще се открояват. Дънките му са избелели, значи модерни. Една приятелка му е класна ръководителка, тя го доведе. Разговорихме се. Искал да кандидатства висше, но семейството му нямало средст ...

lubara

Prose » Short stories

2013-03-21T22:52:31+02:00 1.4K 4

Четиристъпен амфибрахий 🇧🇬

Прочетох и написах коментар.
Написах одобрение.
Написах мъничко съмнение.
И в отговор - получих силно раздразнение.
„Че как така се спъваш ти накрая, ...

lubara

Poetry » Humorous

2013-03-17T11:17:32+02:00 1.9K 5

Ягодовите сънища 🇧🇬

Сънувам поле с диви ягоди. Понякога е гора, в която неусетно съм се загубил. Цялата е просечена, слънцето светлее в малките островчета, обрасли с папрат и къпинак. Прозрачни паяжини обгръщат ръцете и раменете ми. Подсвирквам си с уста, пълна с ягодов сок, който тече надолу по брадата ми. Стъпвам по ...

lubara

Prose » Short stories

2013-01-15T17:39:35+02:00 1.2K 4

Кафе с изминал срок на годност 🇧🇬

Ставам, мия си зъбите, закусвам, обувам си обувките. Излизам, навън е все същото красиво, ако не се счита грозното. В офиса си правя кафе, изпивам го с безразличие. Около обяд тегля ключа, никой не е влязъл при мен. Аз пък влизам в книжарницата, която е на двеста метра над парка, който се ветрее в е ...

lubara

Prose » Short stories

2012-12-05T10:46:46+02:00 1.5K

Кръговрат 🇧🇬

Художникът рисуваше картина. Беше надвесен над платното, палитрата му светеше разноцветно. С пестеливи движения нанасяше боята, присвиваше очи и ръката му отново описваше кръгове. Беше стъпил бос върху излъсканото дюшеме. Косата му светлееше, върху русата му брада се бяха спрели ситни капки пот. Едн ...

lubara

Prose » Short stories

2012-10-05T20:45:15+03:00 1.5K 2 2

Достойнство, от левче до петстотин евро 🇧🇬

Беше вторник, тъкмо затварях книжарницата. Срещу мен един мъж ми поиска осемдесет стотинки. Разказа ми набързо как се бил заключил вкъщи, трябвало да си отиде в близкото село за резервните ключове. Гледам го, един оръфан, с мръсни маратонки и бозаво дънково яке. Липсваха му няколко предни зъба.
- На ...

lubara

Prose » Short stories

2012-09-21T14:55:26+03:00 1.4K 7

Отложената благодарност 🇧🇬

Видях ги, бяха дълго време в параклиса. Младо момиче и жена на средна възраст, струпали около себе си доста багаж. Вече бях ги забравил, когато гласът на момичето ме извади от унеса, не мислех за нищо в този горещ августовски ден.
- Може ли да си оставим куфарите при вас? За десетина минути.
От поло ...

lubara

Prose » Short stories

2012-08-30T21:48:24+03:00 1.2K

Тази неделя, онези години 🇧🇬

Ще стана рано, липите навън ще ме събудят, слънцето ще прилича на яйчен жълтък. Ще изляза около осем, ще прекося пътния възел и ще се наредя на касата. Гарата ще бъде чиста и красива. Билетът ще бъде в две посоки, до село и на другия ден обратно. В купето ще се правя, че чета вестник, а ще гледам вт ...

lubara

Prose » Short stories

2012-06-12T23:56:09+03:00 1.5K 14

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка 🇧🇬

Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...

lubara

Prose » Short stories

2012-05-20T15:57:45+03:00 1.9K 7

Ловецът на охлюви 🇧🇬

Бях усетил мириса на цъфтящите череши, когато отново го видях. Вече две седмици всяка сутрин крачи запъхтян край реката с тояга в ръка. Избуялата коприва жули и през шушляковия му мръсен анцуг, с който не се разделя. Старите му маратонки са спечени от кал, защо ли да ги чисти, като на другия ден ще ...

lubara

Prose » Short stories

2012-04-27T15:04:57+03:00 1.3K 1