lubara (Любомир Николов) - Works

Университетът и Хари 🇧🇬

Преди четиридесет години с Хари седяхме на една пейка в градинката на” Цар Освободител” и ” Шести септември”. Имаше още година до кандидатстудентските изпити.
- Да станем строителни инженери, във ВИСИ се влиза с математика, в кърпа ни е вързана. С физиката все ще се оправим.
Така в оня ден бъдещата ...

lubara

Prose » Short stories

2009-05-08T07:39:52+03:00 779 5

Сияна 🇧🇬

Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране е създадено за жените и дъщерите на големите началници от централата. Вс ...

lubara

Prose » Short stories

2009-05-07T12:56:40+03:00 860

Едно необикновено пътуване 🇧🇬

Денят беше от шантав, по-шантав. Събуди се неочаквано рано, свари кафе и реши, че трябва да хване първия влак за морето. В края на май няма нищо по-желано от настъпващия морски сезон. Плажът е съблякъл зимната си дреха, чадърите са разперили пауновата си окраска, масите със застлани цветни покривки ...

lubara

Prose » Short stories

2009-05-05T18:23:34+03:00 1.3K 5

Феята, Ропотамо и Хари 🇧🇬

Хари много си падаше по заведенията. Нещо повече, не можеше да живее без тях. Любимото заведение му беше сладкарница " Феята". Там той беше у дома си. Живееше на триста метра наблизо, поне през ден беше там. Всички сервитьорки го познаваха. Той пък им знаеше малките имена, много го уважаваха. Лятото ...

lubara

Prose » Short stories

2009-05-01T11:49:03+03:00 1.1K 4

Гимназията и Хари 🇧🇬

С Хари се срещнахме в осма гимназия. Аз бях в десети, той - в девети клас. На Националната математическа паралелка. Беше в двора на училището, на "Шишман". Дойде при мен и каза: "Ти си онзи, който ни мачкаше на спринт и препятствия на републиканското." Не го помнех, аз тези след мен никога не можах ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-30T07:19:18+03:00 862 6

Севдалин 🇧🇬

Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и бели зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сериозен. Дори в повечето случаи ми изглеждаше грозен. Но много обаятелно г ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-29T11:10:16+03:00 1K 6

Шестото небе 🇧🇬

В квартала построиха нов, модерен блок. На седем етажа, скосяванията нагоре извисиха още два мансардни. А от източния му край, срещу парка на нивото на тротоара се изправиха големи витрини на магазини и офиси. Напълниха се още преди хората да се нанесат. Един магазин за дървена многопластова дограма ...

lubara

Prose

2009-04-28T07:52:25+03:00 954 8

Моите щури истории - триатлон по лудост - II част 🇧🇬

Трета Колело " Турист", руско, с четири скорости
Винаги съм искал да имам колело. Като малък карах само лятото, на село. Започнах късно. Направо на голямо, под рамка или на дамско. Карали ли сте под рамка, защото сте дребни все още. Емоция, караш изкривен, но караш.
Така на около четиридесет отидох ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-26T08:19:04+03:00 923 8

Махалата Лозенец 🇧🇬

На tili
Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, единственият начин да живеем дълго, е да остаряваме. Все пак го искаме!
Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък. Писал съм за това няколко разказа. Достатъчни са. Ще разкажа за трите улици, по които всеки ден минавах о ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-25T17:47:42+03:00 1.1K 7

Моите щури истории - триатлон по лудост - I част. 🇧🇬

Тези истории се случиха през 93-та. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защото след време, дай Боже и тази възраст ще считам за почти младежка ...

lubara

Prose

2009-04-24T07:13:34+03:00 892 6

Спортната школа - част II-ра 🇧🇬

Легенди се носеха как две години преди мен, в неделя на караул пред главния портал трима се чудели как да им мине времето. Трамвайната спирка беше срещу караулката, покрай трамвая имаше алея, пясъчна с дребен филц, оградена от розови храсти и кестени. Пролетта засилваха бая брома, миризмата на цъфте ...

lubara

Prose

2009-04-23T08:47:55+03:00 740 3

Първият ден 🇧🇬

На Наско
Наближаваше полунощ, когато излезе от апартамента. Качи се на колата, след няколко метра зави на ляво. По голямата улица, която беше цялата в зелено от готовите да разтворят цветовете си големи кестенови дървета. Пътуваше като в арка, ниско по оградените с плочи градинки от тротоара го позд ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-22T08:07:59+03:00 971 14

Спортната школа - част I-ва 🇧🇬

В края на шестдесетте за спортната школа се носеха легенди. Това бяха времена, в които всяко второ момче спортуваше. Да попаднеш там, а не в редовата казарма, беше много трудно. Войнишката служба за повечето спортисти беше само на книга.
В началото на септември вървях по "Графа". На кръстовището с " ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-21T13:44:49+03:00 1.1K 3

Животновъдът Салим 🇧🇬

Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-18T08:31:23+03:00 783 5

Гражданинът с колелото 🇧🇬

Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те кр ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-16T19:29:58+03:00 751 6

Баща ми гъбарят, баща ми малинарят 🇧🇬

С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скитане по планината, не знам. Това тяхното не беше самоцелно скитане. Ходенето по ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-15T09:38:38+03:00 2.4K 11

Стела, момичето със сините очи. 🇧🇬

Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-14T07:34:34+03:00 2.1K 10

Топлината на детството 🇧🇬

Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът ù Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.
Черганово, това за нас е път ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-12T12:59:35+03:00 1.6K 11

Тази толкова стара история 🇧🇬

Тази история е много стара, лична, но времето, което е изминало оттогава ме кара да ви я разкажа.
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-11T08:38:03+03:00 1.1K 7

Автостопът на 70-те. Втора част. 🇧🇬

Най-голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия "И" клас се вдигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най-големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, пс ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-10T00:47:12+03:00 883 10

Автостопът на 70-те . Първа част. 🇧🇬

На випуск 1970 от Осма гимназия
Първият ми стоп направих със Георги Ванев. Беше началото на лято 69, току-що привършили даскала. В "Правото" до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен, както винаги, и след час бяхме на Цариградското шосе. Георги беше ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-09T10:13:21+03:00 962 5

Бързотечно 🇧🇬

Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде мензиса, да се хвалим, че вече сме се целували и сме разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не ...

lubara

Essays » Others

2009-04-08T08:36:24+03:00 1.2K 6

Мечтата на г-н Цигулков 🇧🇬

Мина година, откакто господин Цигулков се събуждаше всяка сутрин с мисълта, че ако се беше родил мравка, щеше да е по-щастлив. Дори не искаше да бъде някаква голяма мравка, термит например. Защото термитите обитават саваната, а той обичаше родината си. Харесваше природата и климата с четирите годишн ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-07T08:48:51+03:00 790 2

Две в едно 🇧🇬

Рон-бонбон
Вчера във един салон
черпиха ме със бонбон.
С вкус на мента и лимон,
що напомни ми за Рон. ...

lubara

Poetry » Parody

2009-04-05T00:29:45+03:00 804

Имам един приятел - продължение 🇧🇬

Днес ми се обади моят приятел. Този от детските години. За който писах преди пет месеца.
Отново е в полет, отново големите пари са му прицел. Скоро ще стане бизнесмен, и то крупен. Ще ми върне пикливите 1500 долара, лихви не ще му взема. Нали е приятел, и аз имам вина за това, което стана преди десе ...

lubara

Essays » Personal

2009-04-04T08:23:35+03:00 1.9K 2

Апартаментът 🇧🇬

Този ден апартаментът щеше да се сбогува със своето минало. Това дълго време му се струваше невъзможно, все пак близо петдесет години минаха от деня, когато го построиха. Израсна в тих квартал, почти в края на София тогава. Сега си е направо център. Старият учител, който го построи казваше - отивам ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-03T15:33:54+03:00 1.1K 3

Аз, Хари и Роко 🇧🇬

На мойте приятели Харалампи и Румен
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...

lubara

Prose » Short stories

2009-04-02T10:20:19+03:00 1.2K

Летен спомен 🇧🇬

Кой знае защо, но днес не ми се чете. А трябва. Ще пробвам силите си отново. Няма да казвам къде. Кураж ми дава условието, че кандидатите трябва да са над 45 годишни. Ей, най-сетне някой да уважи белите ни коси (в случая бялата брада). Аз кога бях на толкова, да пресметна. Да, 97-ма. Какво стана тог ...

lubara

Essays » Personal

2009-04-01T12:03:15+03:00 1.9K 3

Младият хижар 🇧🇬

Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...

lubara

Prose » Short stories

2009-03-31T08:27:17+03:00 1K 4

Този луд свят 🇧🇬

Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот. А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.
Е, новото бюро е по-м ...

lubara

Essays » Personal

2009-03-28T12:23:06+02:00 1.6K 4

Дали вече остарявам 🇧🇬

Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия прех ...

lubara

Essays » Personal

2009-03-27T07:56:08+02:00 1.2K 1

Сънища 🇧🇬

Събуди се леко и неочаквано, още не знаеше, че сънят го е напуснал. По лицето му кротко се стичаха сълзи, усети топлината по бузите си. Не знаеше реалност ли е това, или неспокойната мрежа на сънищата го държи още в плетката си. Очите му се насочиха напред в отсрещната стена и тогава разбра, че е ня ...

lubara

Prose » Short stories

2009-03-26T08:17:42+02:00 811 2

Пролетно цвете 🇧🇬

Едно пролетно момиче
всичко ми прощава.
Дори това, че бяла е брадата ми,
и колко ли ще побелее още,
докато то ще си е същото, ...

lubara

Poetry » Love

2009-03-25T00:21:45+02:00 721 2

Разминавания 🇧🇬

Разделих се:
С млечните зъби,
с късите панталони,
с мечтата си,
с ученическата любов, ...

lubara

Poetry » Philosophical

2009-03-24T08:27:41+02:00 756 9

Клио Петров учи български 🇧🇬

Слънцето се прецеждаше през първите есенни листа, които нямаха надежда, че ще живеят още дълго. Това време е коварно с лъжовната си топлина, която замайва и те кара да мислиш, че ще е вечна. Зеленото по дърветата се е застояло много дни и не ти се вярва, че скоро ще замине в друга багра и после ще с ...

lubara

Prose » Short stories

2009-03-21T12:38:39+02:00 802 2

Стремежът на пролетта 🇧🇬

Когато навън е още студено, вятърът се стрелка между голите клони на дърветата и облаците сивеят чак до тъмномораво, в нас се опитва да покълне пламъчето на надеждата. Толкова много дни сме я съхранявали в себе си, че вече й е време да се разпукне. Не знаем какво ще поникне от това пробуждане, но оч ...

lubara

Essays » Others

2009-03-20T06:36:26+02:00 1.6K 1

Историята на две снимки или как открих Иракли 🇧🇬

Лятото на 77-а, в която завършихме строителния институт, с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето. Знаете ли къде е Иракли, ни попита майката на единия, която ни намери карти към Ленински районен съвет - на бунгало с три легла. Какво повече ни трябваше?
Иракли, за пръв п ...

lubara

Prose » Short stories

2009-03-19T02:08:14+02:00 1.8K 3

Кучето от крайния квартал 🇧🇬

Кучешкият ми живот днес завърши, така неочаквано за мен самия. Но не мислете, че аз съм един човек, който така оприличава своето битие. Наистина съм куче, израснало в крайния квартал, както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки. Той самият май бе от такъв квартал, но напоследък доста ...

lubara

Prose » Short stories

2009-03-17T07:09:53+02:00 847

Животът като низ от картини 🇧🇬

Вкъщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите.
Не е колекционер, дори може да се каже, че нямат никаква стойност. Купувани са най-често, когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било, когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хо ...

lubara

Prose » Short stories

2009-03-15T15:22:37+02:00 937 4

Срещал съм и щастливи клошари 🇧🇬

- Тате, в нашия квартал клошарите са много интелигентни - така ми каза една сутрин малката ми дъщеря. Трябва да я водя на училище, все пак времената са малко по-различни от времето, когато батко ù бе в първи клас. Често виждахме край блока как един и същи брадат чичко рови в кофите за боклук. Явно и ...

lubara

Prose » Short stories

2009-03-14T10:07:57+02:00 1.1K 3