lubara
204 results
Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа, в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покр ...
  806  24 
- Пиеса в две действия –
Действащи лица и изпълнители:
Бинин – водач на експедиции.
Наско – верен другар на първия.
Светльо – компютърен полугений. ...
  1833 
Шията й дали ще може да го носи? Толкова е нежна, белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби. Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изчисти после? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й. Как не можа да купи подарък, времето не достиг ...
  736 
В събота в десет часа със Симчо вече сме на водохващането на Видима. Оставяме колата на паркинга, където има стълпотворение от желаeщи да се пробват в туристическото поприще, раниците на гърба и по стръмната и камениста пътека през гората излизаме на 1500 м.н.в. На хижа Плевен. Това ни коства един ч ...
  2910 
Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...
  663 
Не мислех да описвам този път излизането си до любимата централна Стара планина. Но за съжаление снимките, които направих, бяха станали с малка резолюция, не бях доволен от качеството им. И за компенсация ще разкажа за тези два дни на наслада от срещата с красотите на Балкана. Които са достъпни за в ...
  3079 
Събота, късен предиобед. Малко пече, но приятно. В 10.30 със Симчо пием кафе в центъра на Габарево. Групата от Раковски каца след половин час. Бате Наско акостира последен, с шест дами. От малък си е така игрив, как ги омайва, чудна работа!
Колите подреждаме като аптекарски шишета до барата на пет к ...
  1487 
/ Старопланинска рецепта от района на хижа ”Ехо” /
Разбира се, започваме от нужните продукти. Гълъбки, колкото повече - толкова повече. Както е казал симпатягата Мечо Пух. А те биват виолетови, червени, бледокафяви и най-качествените и вкусни – зелените гълъбки. Но затова трябва да отидем до Централ ...
  2223 
Ден първи. Велико Търново-Сопот-хижа Добрила
Измина лятото и ние с бате Наско се затъжихме за планината. Тези месеци от завръщането ни бяха белязани от силния спомен за незабравимия преход из Балкана. Дори ни има вече в Интернет със нашите малки геройства. И занапред ще сме верни на туризма и ето ни ...
  1906 
от 5 до 9 юли 2006 г .
Ден първи – през Паниците до хижа “Рай “
Този ден най-сетне настъпи. От два месеца аз и бате Наско се гласим да се отдадем на планината. Около 13 часа моя милост кацна на централния площад в Калофер. Пристигнах от Търново с автобус, а Наско от София, но за "по-кратко" през Пло ...
  2425 
Отсега бързам да кажа, че този разказ не е за девствени, непознати за човешки крак пусти и безлюдни плажове. Това време вече безвъзвратно си е отишло. Цивилизацията е навлязла и в най-далечните кътчета покрай брега. Лятото тези места са примамливи и посещавани от мнозина, някои като мен дошли за пър ...
  2099  12 
Започнах да пиша
днес аз разказ,
как изведнъж
запознахме се ние
и колко времето ...
  557 
Ще си отидеш ти така внезапно,
както ненадейно дойде.
Изскочила със смях през тъмнината,
без страх, без свян
и без да искаш във замяна ...
  514 
Аз съм мъж - но пак момче,
макар и малко побеляло.
А ти жена - момиче още,
и колко много млада .
С очи кафяви съм, ...
  577 
Двете жени пиеха кафе, пушеха цигари и гледаха танца на дивите зайци. Скоростният им бяг беше една шега, едно надбягване, в което нямаше значение кой ще е победител. Бяха свикнали с това място, голо, каменисто и буренясало. Където човешки крак рядко стъпваше. На всички страни беше простор, зеленият ...
  723 
Когато бях в гимназията, баща ми работеше в ДИП ”Витоша”. Беше изпаднал в немилост и изкара там няколко години. След работата в Радио София това си беше чисто понижение, изглежда по партийна линия. Като го знаех какъв беше принципен и с непрегъваем гръбнак, никак не ме учудваше, че се е случило. Спи ...
  956  14 
Черни биволи бавно стъпват
покрай старческите седенки.
В очите им е застинало
първото есенно слънце.
Потни коне опъват гриви шии ...
  570 
За кой ли път за теб се размечтах,
момиче младо, хубаво като картина.
И питам се защо двамина
в несбъднатото време само
отново срещаме се ние, ...
  628 
Очите ти са слънчев лъч,
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти са трепет на стрели, ...
  448 
Детелинено нежни
са ръцете ти,
очите ти
са много детелинени,
сякаш е листче твоят зеленикав ирис. ...
  513 
Хубаво е да се пътува. Казват, че човек всяка година трябва да посети поне едно ново място. И както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече. В началото на месец май семейният съвет реши, ще отидем до Одрин. Макар за един ден. Напълнихме резервоара на автомобила с евтина газ и потеглихме. За ...
  1570 
Младостта ти внезапна
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза,
удавник ще бъда, ...
  469 
Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот. Няколкото магазина на мястото на едновремешните дюкяни, сменили капандурите с алумини ...
  675 
Ще умра някога,
може би близко, а може би по-далеч,
без да ме докоснат ръцете ти,
без да те стоплят очите ми.
Ще си отида някога, ...
  524 
В редакцията плахо пристъпи млад мъж, нямаше тридесет години. Огледа секретарката, която упорито не вдигаше поглед от компютъра и се окашля.
- Имам едно предложение към вашия вестник.
- Слушам ви - отвърна сякаш компютърът, погледът на секретарката оставаше вперен в монитора.
- Все пак искам да гово ...
  1550 
Какво трябва да се случи още, за да се убедим, че обществото ни е на много погрешен път. Двата дни траур каква компенсация могат да бъдат за близките на тези шестнадесет българи, на които Спасовден донесе най-лошото, неочакваното сбогуване с живота. Дали в края на своя житейски път, или в началото о ...
  972 
Искам всичко между нас да се повтори.
Толкова горещо, силно го желая.
И тогава в мойта мрачна стая
твоят глас ще проговори
и при мен ще дойде светлината. ...
  522 
Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име.
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик, ...
  508 
Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих,
омайваща, коварно сладка
и тревожна. ...
  1394 
Последният ден от изминалата седмица ни донесе най-българския празник, с който винаги ще се гордеем. Защото още дядо Вазов е казал:
„че и ний сме дали нещо на света
и на вси славяне книги да четат.”
Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура - това за нас е 24-ти май. И ако ...
  1056 
В тоз ранен час, любима моя Капка,
ти искаш май да изцедиш усилията ми
до тяхната последна капка.
Задача невъзможна или трудна,
за някой писането работа е мудна. ...
  2085 
Ще ти звънна утре рано - във десет.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.
Думите трудно аз ще намирам. ...
  461 
В късния следобед към офиса му се бяха запътили две жени. Мъжът се беше излегнал на дървената ръчно скована пейка, мъчеше се да открие смисъла в стиховете на млада поетеса, направила дебюта си в литературното списание, което се издаваше над осем десетилетия. Неговият съставител едва ли щеше да е дов ...
  639 
Не си спомням нещо, което да съм мразил повече от мъглите. Като си помисля обаче, понякога изразът „Няма нищо по-хубаво от лошото време” е много точен. Затова омразата към тези особености на климата понякога бързо преминава в чувство, което най-точно се изразява с обичта. И в отношението ни към хора ...
  1574 
Месец май е месец на младите хора. Които са готови да се втурнат към ”истинския” живот. Който е на границата между виковете им ”десет, единадесет, дванадесет, ураааа!”, трескавата подготовка за бала, абсолвентските вечери и чувството, че вече наистина са пораснали и всичко хубаво им предстои. Но тов ...
  1076 
” - Не всичко е пари, приятелю...”
Рефрен от една стара песен
Преди седмица отидох в редакцията на едно авторитетно списание. По стечение на миналото със зам. редакторът се познаваме от дълги години. Не ме беше забравил, разбира се. Те онези години, когато си със силната чувствителност на младостта, ...
  618 
За мен Хари винаги си е бил бизнесмен. Дори тогава, когато тази дума съвсем не пасваше на времето, в което живеехме. Беше посетил Италия с родителите си още като ученик, преди гимназията. Доста неща оттогава му бяха ясни. А и притежаваше качествата, които са задължителни за бизнеса - точност, аналит ...
  554 
Хари много обичаше да ходи на море. Лятото след кандидатстудентските изпити бяхме във ”Феята”. Хари отиваше с Роко на Слънчев бряг. Имаха две карти за почивната станция, с която се гордееше проектантската организация, в която майка му работеше.
- Идваш с нас, решено е – не търпеше възражения Хари.
Т ...
  635 
Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана ...
  617 
(Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)
Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.
- Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?
На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. ...
  662 
Random works
: ??:??