lubara (Любомир Николов) - Works

Цвете в окото - разказ 🇧🇬

От една седмица в окото ми се настани цвете. Необичайно е, трябва да свикна с промяната. Когато се погледна в огледалото, не го забелязвам. Но когато притворя другото око, цветето започва да ми се усмихва.
Понякога е синя фрезия, каквато подарих на жена си при първата ни среща, да бъде в тон с цвета ...

lubara

Prose » Short stories

2010-03-21T14:56:31+02:00 1.6K 15

Довиждане, ден! 🇧🇬

Мислите препускат някъде из преживяното, думите напират да се докоснат до клавиатурата, надеждата чака, затаила дъх дали ще бъде забелязана, скрита зад сивотата на ежедневието. А времето си лети, без да го усетим.
Не, усещаме го по наивността на старите спомени, по красивите усмивки, запечатани на с ...

lubara

Essays

2010-03-14T18:01:31+02:00 1.1K 5

Рожден ден 🇧🇬

В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
- Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
Сложих и химикалка, и бележник.
Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
Е ...

lubara

Prose » Letters

2010-02-11T19:07:02+02:00 1.8K 5

Ренета - Част втора - продължение 🇧🇬

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпращя и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

lubara

Prose » Novellas and novels

2010-02-05T20:06:04+02:00 942 2

Букет и сладко от горски ягоди - разказ 🇧🇬

Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в ра ...

lubara

Prose » Short stories

2010-02-04T12:29:22+02:00 1K 4

Ренета - Част втора - продължение 🇧🇬

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпраща и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

lubara

Prose » Novellas and novels

2010-01-22T14:24:03+02:00 790 3

Братовчед ми, дядо, баба и аз 🇧🇬

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...

lubara

Prose » Short stories

2010-01-20T22:19:00+02:00 1K 8

Ренета - Част втора, продължение 🇧🇬

Будилникът изтрещя точно в полунощ. Беше откраднал от съня два-три часа. За миг му се стори, че е казармената тръба, но това вече беше отминало. Сега го чакаше нощната смяна в Полиграфическия. Августовският хлад караше тялото да изтръпне, автобусът разтвори дрънчащата си паст и Любослав хлътна в нея ...

lubara

Prose » Novellas and novels

2010-01-16T12:01:23+02:00 735 3

Безтегловност 🇧🇬

- Кафе или чай, или коняк, а може би eдно малко уиски? - пита ме сервитьорката. Младо момиче с изправена и читава походка, засмени очи и леко присвит поглед.
Имам среща с една непозната. По-скоро позната, но само като моя почитателка, по-точно на писаниците ми. Напоследък си мисля, че много хора от ...

lubara

Essays

2010-01-12T13:52:57+02:00 1.1K 5

Смокиновото дърво (роман) Ренета - Част втора 🇧🇬

- Чакайте ме, какво сте се разбързалиии – гласът идваше заедно с тракането на ниските токчета по паважа на стръмната улица. Обърнаха се и я видяха. Тичаше, смешно замятайки крака, дребната й фигура беше облечена в черен шлифер от мачкан лак, разкопчаната дреха откриваше къса пола, около врата се бел ...

lubara

Prose » Novellas and novels

2010-01-08T14:35:42+02:00 942 4

Коледен подарък 🇧🇬

Имаме си ние наше, малко бебо,
идвам ли във "Младост", питам аз - къде го.
Хващам малките пръстенца,
като морковчета "бейби" са, като кутренца.
Бузките му сладки аз докосвам, ...

lubara

Poetry » Other

2010-01-05T16:45:33+02:00 734 10

Несериозни мисли на един сериозен човек 🇧🇬

Тъй като в събота отивам на вилата, на Стелбище, там имам апартамент, и ще стоя петнадесет дни, се разделям с блога за това време. Ще дандуркам Никола, ще му мажа дупето, да не се подсича, ще му пера пелените, ще го къпя, само дето няма да го кърмя.
Въобще, трудна и отговорна работа. Но ако се има п ...

lubara

Essays » Others

2009-12-18T17:08:42+02:00 1.6K 5

Идва Коледа 🇧🇬

Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, прежълтели чак от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада ...

lubara

Prose » Short stories

2009-12-17T10:41:17+02:00 1.4K 8

Опит за летене 🇧🇬

Ти искаш нещо малко и така ненужно сякаш,
завинаги да си отиде.
То няма как да израсте и точно туй го прави
толкова ранимо.
Но не за мен. И как без него ще живея. ...

lubara

Poetry » Blank verse

2009-12-16T09:20:29+02:00 1.3K 8

Краят на романа 🇧🇬

Вървяха по Раковска, разноцветните реклами ослепяваха с разнообразието си, младите хора бързаха, някои с цветя в ръка, други стояха на групи и се веселяха, старите софиянки, издокарани с поизхабените си дрехи не се предаваха, току що почерпили се с торта „Тирамису” и пили малък гръцки коняк, Унгарск ...

lubara

Prose

2009-12-14T15:57:12+02:00 1K 17

Рая - продължение 🇧🇬

Лятото наближаваше, зелените листа на кестените изникваха с часове и обхващаха короните им, съцветията превръщаха дърветата в огромен белоснежен букет, жълтите клонки на върбите плющяха като камшици от все по-топлия вятър, въздухът миришеше на някаква нова, непозната игра. Любодраг и Рая си мислеха, ...

lubara

Prose » Novellas and novels

2009-12-11T14:58:24+02:00 820 4

Рая - продължение 🇧🇬

Зимата вече отминаваше. Понякога той излизаше от къщи по тъмно, качваше се на трамвая, на обръщалото на шестицата или на девятката, слизаше пред кино ”Млада гвардия”, после по булеварда, после в ляво, където на ”Алабин” 21 излизаше от малък безистен Рая. Усмихната му пъхаше в ръцете малка кифла или ...

lubara

Prose

2009-12-10T19:17:18+02:00 784 4

Част Първа - Рая - продължение 🇧🇬

Вечерта в хижата беше пълна лудница. Повечето ученици викаха и се смееха, някои се бяха събрали на групи, появи се бутилка, Любодраг не я знаеше тази игра. Да завъртиш силно стъклото на пода и после да се целуваш с момичето, което ти се падне, след като гърлото на бутилката посочи кое ще е то. Не му ...

lubara

Prose » Novellas and novels

2009-12-09T16:39:28+02:00 868 2

Началото на "Смокиновото дърво" - опит за роман 🇧🇬

Смокинята е дърво, което достига на височина до осем метра. В малко по-студени райони се отглежда като храст, който през зимата се заравя с пръст или се покрива със слама, за да се запази от измръзване. Листата на смокинята са едри, тъмнозелени, длановидни, състоят се от пет до седем дяла, с груба п ...

lubara

Prose » Novellas and novels

2009-12-08T10:14:42+02:00 1.1K 11

Една красива усмивка 🇧🇬

Дъждът никога не е еднакъв. Понякога е топъл и жизнерадостен, друг път е сив и безразличен. Този път беше ситен, мокър и тъжен. Трополеше по купето на колата, навън хората бързо притичваха покрай сергиите на малкия пазар, покрай уличните кучета и сивотата на предиобедния ден. Беше пристигнал рано, п ...

lubara

Prose » Short stories

2009-12-04T22:30:55+02:00 804 6

Сезонът на господин Цигулков 🇧🇬

Изминалият месец донесе много промени в монотонния живот на господин Цигулков. Сякаш неочаквана пътеводна звезда го преведе през трудното му битие и го насочи към нови, неочаквани брегове. Наистина есента беше в края си, плажните ивици пустееха, вятърът разпиляваше последните им спомени от лятото, с ...

lubara

Prose » Short stories

2009-12-02T10:28:11+02:00 723 5

Книжното тяло на г-н Цигулков 🇧🇬

Господин Цигулков написа книга. Но не някоя научна, с която да вземе Нобелова награда в областта на модерните технологии или генното инженерство. А най-обикновена, с петдесетина разказа. Той, Цигулков, винаги си е падал малко романтик, че и в повече дори. Но след като около театралната постановка ср ...

lubara

Prose » Short stories

2009-12-01T09:22:58+02:00 659 5

Една вечер с вкус на смокини 🇧🇬

Заведението не е нищо особено. Вече пием втора кана с червено, на масата има задушени картофи, хапки със сирене и кашкавал, салата за нея, за мен минерална вода. Устните са ми все още сухи. Отсреща седят Рози и телевизионерът. Някъде на долния етаж вече се е настанил Хари с апапите, нямат никакво тъ ...

lubara

Prose » Short stories

2009-11-25T10:52:23+02:00 874 8

Необратимост 🇧🇬

Есен ли е, или е ранна зима.
Какво значение - дъждът раним е.
По светлите ми скули,
по бръчките около очите,
по тези неостарели спомени, ...

lubara

Poetry » Other

2009-11-13T15:20:14+02:00 1.4K 16

Девалвация 🇧🇬

Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място. Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар. В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе, пълни с последното "малко". За единия коняк, за другия бял ром. Кафето го бяха изпили преди половин час в кухнята на единия. ...

lubara

Prose » Short stories

2009-11-04T20:30:05+02:00 746 4

Махалата Лозенец 🇧🇬

Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, това е единственият начин да живеем дълго. А животът не е чак толкова лошо нещо! Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък, на улица "Криволак". А в квартала има три улици, по които отново след седем години минавах всеки ден. За ...

lubara

Prose » Short stories

2009-10-30T12:26:29+02:00 1.2K 8

Моята улица 🇧🇬

Моята улица е кръстена на деня, в който генерал Гурко е влязъл в Търново. Не знам как са го посрещнали, мен преди двадесет и седем години не ме посрещнаха кой знае колко тържествено. Но от това не се натъжих много, друго не очаквах. Заради това, че съм софиянец, хайде да не се лъжем, че сме по-разли ...

lubara

Prose » Short stories

2009-10-28T17:46:49+02:00 1.1K 9

Подаръците и наказанията в нашето детство 🇧🇬

Имам един спомен от много малък. Беше първи януари. Когато се събудих, под възглавницата ми дядо Мраз бе оставил един портокал. Баща ми го нямаше, сигурно излязъл по своите си работи. Явно много съм слушал през изминалата година, щом съм си заслужил тази толкова сладка изненада. Портокалите тогава б ...

lubara

Prose » Short stories

2009-10-21T19:24:45+03:00 908 5

Чадърът на господин Цигулков 🇧🇬

В днешния ден нещастие сполетя господин Цигулков. Разсеяността му изигра лоша шега - остана без любимия си чадър, който беше купил от едно посещение на Павликенския битак още в първите дни на демокрацията. Тогава все още имаше хубава и доходна работа, много пътуваше из окръга, рекламирайки едни неръ ...

lubara

Prose » Short stories

2009-10-20T12:14:13+03:00 841 3

Вятърничаво 🇧🇬

Дойде с вятъра, ей така, без да я очаквам. Той си знае работата, ми казваше преди години една приятелка. Ама аз много-много не й вярвах. Не, че не ми се беше случвало. Разбира се. Но чак така, ненадейно, вихрено, не. А може би съм забравил, все пак отдавна беше. Хайде да не си спомням, ще излезе, че ...

lubara

Essays

2009-10-06T13:34:06+03:00 1.2K 12

Моят приятел Наско 🇧🇬

През есента на 66-а година дворът на Осма гимназия беше пълен с новогимназисти. Всички бяхме докарани с черни панталони и бели ризи. Силно се открояваше едно момче с белоснежен панталон и трептящо чисто бяла риза. Гласът му звънеше в големия двор на училището, смехът му заразяваше, очите му закачлив ...

lubara

Prose

2009-09-30T15:56:25+03:00 920 7

Оброз, село Долни Лозен и пловдивчанките 🇧🇬

В началото на 74 с моя колега и приятел от института Графа бяхме на театър в Сатиричния. Не си спомням какво сме гледали, с него често ходихме на “търси се”. В антракта към мен се приближи Соня, какво правиш, Любо, искаш ли да дойдеш в нашата организация - липсват ни мъже. Соня следваше медицина. По ...

lubara

Prose » Short stories

2009-09-26T18:53:55+03:00 1.3K 6

Малкото трамвайче 🇧🇬

Израснах в района на малкото трамвайче. Живеехме на улица ”Криволак”, в една двуетажна неизмазана къща. Тя имаше малка тераса към улицата, неголям двор и много добри и разбрани хазяи. През лятото на 97 минах оттам, беше красива и кокетна с новата си бяла мазилка, малките дискретни лампички в разцъфн ...

lubara

Prose » Short stories

2009-09-24T11:24:50+03:00 1.7K 7

Старата къща 🇧🇬

Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време. Когато в дворчетата, окъпани в цветя, асми и смокинови дръвчета, край дървените маси привечер се накачулваха курортистите. Защото и кръчми ...

lubara

Prose » Short stories

2009-09-12T12:00:26+03:00 2.1K 1 9

Изповедта на една смокиня 🇧🇬

- О, страннико не толкова млад, аз тебе те познавам. Вече петнадесетина години всяко лято се качваш на моята корона. Когато дойде за пръв път при мен, брадата ти беше черна. Сега виждам, бяла е. Но бялото много ти отива. То и аз се промених за тези години, ето едната ми страна вече почва да изсъхва. ...

lubara

Prose » Short stories

2009-09-09T21:48:16+03:00 999 9

Първата моя любовна мъка 🇧🇬

Тогава бях на дванадесет. Беше лято, в Банкя имаше пионерски лагер. Пионерите бяхме още непораснали комсомолци, но достатъчно дългучи, че да стоим чавдарчета. Бяхме вече ”узрели” за повика на времето, затова от синьо цвета на връзките ни беше преминал в ярко червено. Като цвета на Партията.
Лагерът ...

lubara

Prose » Short stories

2009-09-02T13:08:22+03:00 947 8

Боровинков спомен 🇧🇬

Имаше преди доста години една плавалня, " Република" се казваше, до алея "Яворов", в Парка на Свободата, така се наричаше тогава Борисовата градина. То и сега си я има, не съм сигурен дали не я прекръстиха оттогава. В едни такива жеги като деца аз и брат ми отидохме там на плаж. Водеше ни баща ни. К ...

lubara

Prose » Short stories

2009-08-30T14:18:33+03:00 1.2K 24

За живота на една смокиня 🇧🇬

След седмица ще я посетя. Дано да е жива и здрава. Много ми е скъпа. Не е красавица, но е много чаровна. И всяко лято ражда големи, сочни и дъхави плодове.
Запознахме се през онова незабравимо американско лято. Моето семейство беше за две седмици на хотел "Смокините" . Всяка сутрин след футболните н ...

lubara

Essays

2009-08-28T15:43:52+03:00 1.2K 12

За кого са златни Златните пясъци 🇧🇬

Признавам си, че отдавна не го долюбвам този комплекс. Още от 70-те, когато беше за богоизбрани. Аз можех да си позволя най-много море на Харманите с палатка, а преди казармата имах късмет да съм щастлив на народния Слънчев бряг. Не като някои синчета на отговорни другари, които не признаваха нищо д ...

lubara

Podcasts » Travelogues

2009-08-26T17:01:34+03:00 2.5K 9

Здравей, аз съм... 🇧🇬

Вече не вярвам, че ще се обади. И защо да го прави, какво има, че да се надявам. Последните месеци повечето пъти аз съм й се обаждал. Е, в началото не беше така - и двамата се търсехме, понякога писмата ни пристигаха по едно и също време. Понякога бързахме да говорим и двамата, разказвахме за себе с ...

lubara

Prose » Short stories

2009-08-19T21:36:47+03:00 2.4K 1 23