m1l3t0
65 results
Усещах тръпката на сутрешния сняг.
Помислих си за теб, момиче, когато си тръгна. Направих кафето горещо, загледан в небето облачно с цвят на зима. Студено ми стана от пушек на комина. Нещо липсваше, а всъщност всичко беше идеално застинало в картината на тази сутрин (може би канела). Сещах се за теб ...
Помислих си за теб, момиче, когато си тръгна. Направих кафето горещо, загледан в небето облачно с цвят на зима. Студено ми стана от пушек на комина. Нещо липсваше, а всъщност всичко беше идеално застинало в картината на тази сутрин (може би канела). Сещах се за теб ...
1070
1
Казаха ù, че любовта е в усмивките, в красивите дела, просто в една шепа добрина... Изнасилиха я сред пълните улици на София... Те ù казаха да вярва, че не е сама, че ако стаята е празна, то душата е пълна. Сърцето събира всяка топлина... И не беше боса по асфалта, а гола насред цимента... Те ù каза ...
1059
1
Аз ще питам:
Защо бях с теб?
Ти ще ми кажеш:
Защото се обичахме.
Ако е любов, Ани, то тя не е ли завинаги? ...
Защо бях с теб?
Ти ще ми кажеш:
Защото се обичахме.
Ако е любов, Ани, то тя не е ли завинаги? ...
520
И пръстите изписани размазаха червилото - по-малко теб, повече тя.
Нямаше нощна лампичка в кутията за усмивки.
Останаха думи, обесени на лунния сърп, тя търсеше нея и повече теб.
Не искай, молеше сутрешният дъжд,
не искай, отекваше зората. ...
Нямаше нощна лампичка в кутията за усмивки.
Останаха думи, обесени на лунния сърп, тя търсеше нея и повече теб.
Не искай, молеше сутрешният дъжд,
не искай, отекваше зората. ...
1224
Обичах нежно и при залеза затихвах
Търсих те тихо и с луната се събуждах
Исках те дори без чувства и събирах капки светлина
Обичах нежно и със изгрева летях
Изпращах топлината с вятъра ...
Търсих те тихо и с луната се събуждах
Исках те дори без чувства и събирах капки светлина
Обичах нежно и със изгрева летях
Изпращах топлината с вятъра ...
609
1
Продадох тялото си, не душата,
загубих страха в сърцето,
но не и смеха на лицето.
Държиш във своите ръце малкото голо дете,
опипваш гърдите в тях не бие живот ...
загубих страха в сърцето,
но не и смеха на лицето.
Държиш във своите ръце малкото голо дете,
опипваш гърдите в тях не бие живот ...
589
1
Как нежно отронва се пухкав снега и още не омърсен от земята разнася аромата на Коледа. Притихнала е улицата в предпразнична мъгла. Вятъра довява непозната миризма на чудна утринна роса. Тих звън на камбана, зимно, коледно. Витрините на магазините са отрупани със суета, кафетата претъпкани с маски и ...
924
1
Защо е толкова трудно да повярвам, толкова истинско да го усетя-живота, болката от смъртта всеки ден. Когато падах, знаех - зад гърбът ми се смеят тези, на който ръка подавах. Знаех, че ми обвиняват за болката. Не хората, а онази жестока злоба ме затвори, тя ме преобрази. Накараме, застави ме, да не ...
652
Продължи ли - Къде? Пътят е черна алея.
Линия... тишина.
Тя почувства - Кое? Нищото или топлината на звездния миг.
Нов живот...
Ела, ела и виж, пеперудо, как се рея. ...
Линия... тишина.
Тя почувства - Кое? Нищото или топлината на звездния миг.
Нов живот...
Ела, ела и виж, пеперудо, как се рея. ...
511
1
Пробуждам се в белотата на съня,
не боли самотата, боли страха без спомен.
Бях аз нали? Знам видя ме ти. Един и същ мотив,
привидение повтаря се и виждам немощния взрив.
Отново бях ли аз? Кратка линия, а после... ...
не боли самотата, боли страха без спомен.
Бях аз нали? Знам видя ме ти. Един и същ мотив,
привидение повтаря се и виждам немощния взрив.
Отново бях ли аз? Кратка линия, а после... ...
599
Чакам, притихнала, трепереща до телефона. От страх, че няма да звънне, краката ми потръпват. Аз знам, че ще чуя тази вечер пак гласа ти, но дали е правилно това. Лутам се в стените на собствения си разум, питайки се кое е редно и кое не. Как да спра мислите, който струят в главата ми, болките туптят ...
783
Една прашинка се надигна
от парещия пясък и ме погали,
една звезда падна уморена в моите крака
и ми разказа приказка за вечността,
въздухът засвири в моите уши, ...
от парещия пясък и ме погали,
една звезда падна уморена в моите крака
и ми разказа приказка за вечността,
въздухът засвири в моите уши, ...
557
1
Няма страст, няма любов.
Поредната кавга.
Животът е бойно поле.
Няма тъга.
Покривам самотата ...
Поредната кавга.
Животът е бойно поле.
Няма тъга.
Покривам самотата ...
485
1
1
Един спомен светъл и щастлив,
един спомен, ах, до болка ми е той познат.
Един спомен, който ме изпълва с нежност, топлина...
Един спомен, но реален ли е той
или една мечта, детски блян, фалш, игра, ...
един спомен, ах, до болка ми е той познат.
Един спомен, който ме изпълва с нежност, топлина...
Един спомен, но реален ли е той
или една мечта, детски блян, фалш, игра, ...
649
2
Отчаях се от живота,
който ми носи само тъга.
Отчаях се от любовта,
която ме остави сама.
Времето ме убива... ...
който ми носи само тъга.
Отчаях се от любовта,
която ме остави сама.
Времето ме убива... ...
861
1
2
Поглеждам в огледалото
и погледът ти ме пронизва.
Душата ми застива,
огледалното „ти" ме плаши,
но изцяло ме плени ...
и погледът ти ме пронизва.
Душата ми застива,
огледалното „ти" ме плаши,
но изцяло ме плени ...
605
1
Какво е една душа без любов?
Не знам, ти ми кажи.
Твоето сърце все мълчи...
Какви са едни красиви очи,
но без милост и мечти? ...
Не знам, ти ми кажи.
Твоето сърце все мълчи...
Какви са едни красиви очи,
но без милост и мечти? ...
887
6
Днес се чувствам празна, разкъсана отвътре. Надеждата, че утре ще изгрее слънце и във моето сърце умря. Раздавах се на чуждото щастие и вервах, че утре ще се радват и за моето. Но днес - отново мрак. Вярвах, че любовта ще ме прегърне утре и ще спре сълзите ми, ще стопли душата ми. Надеждите се разби ...
722
4
Как светът се събира в 30 мин,
къде е самотата, която мълчи?
Излъгах я и нея, и теб,
забравих и още кога.
Ъгълът прашен събира свойте 30 мин. ...
къде е самотата, която мълчи?
Излъгах я и нея, и теб,
забравих и още кога.
Ъгълът прашен събира свойте 30 мин. ...
609
Вървеше то само, босо с обутите крака и голо с чудни облекла. Блъскаха го празните улици, отрупани с хора. Съскаха го змиите, невидими за страха. То виждаше как светят големите прозорци сега, в чуждите къщи през нощта и не намираше пътека към дома. Вървеше то само, чуваше чуждата веселба и потъваше ...
1015
Бяха така близо един до друг, а всъщност така далечни. Тя не можеше да го погледне в очите, а защо ли? Той беше там около нея, постоянно обгръщаше живота и. Срещаше я, но думите мълчаха. Очите и го молеха, а когато ръцете и трепереха - погледът бе студен. Проклети да бъдат устните, които все мълчат, ...
3083
> ... опитах се да и помогна, тя затъваше. Открих, че я е страх и проблемите валяха. Къде бях аз? Там до нея, гледах я през ледена стена. Тя танцуваше на своя гроб. Аз бях неин пълен роб, но тя затъваше. Аз бях там и гледах как се сриваше стената. Стоях на плажа и гледах залеза без звук. Опитах се д ...
1223
3
Червена светлина обля малката снежна река,
успокои малката душа и проправи си път към вечността.
Червена светлина усмихна се нежно на света.
Болката бе сладка, но режеща страха.
Тръпката бе кратка, но обливаща нощта. ...
успокои малката душа и проправи си път към вечността.
Червена светлина усмихна се нежно на света.
Болката бе сладка, но режеща страха.
Тръпката бе кратка, но обливаща нощта. ...
587
Тя говори, той мълчи
без да осъзнава колко много я боли.
Тя с поглед го изпива, той бавно от кафето си отпива.
Тя моли за внимание, той е сляп за нейното страдание.
И настъпи смразяващата тишина ...
без да осъзнава колко много я боли.
Тя с поглед го изпива, той бавно от кафето си отпива.
Тя моли за внимание, той е сляп за нейното страдание.
И настъпи смразяващата тишина ...
589
1
Докосната от ангел беше тя,
докосната от ангел във нощта,
очите светеха - звезди,
лицето - огледално,
душата и лети. ...
докосната от ангел във нощта,
очите светеха - звезди,
лицето - огледално,
душата и лети. ...
967
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
