МарияДимитрова.67
1,020 results
Кой не скача, е червен!
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...
  1011 
Футболен мач. В кабинката на радиокоментатора се втурва разярен треньорът на единия отбор.
– Приятел! Коментирай по-бавно, момчетата останаха без дъх. Не могат да настигнат коментара...
Виц
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари 2020
Професор Висконти остави настрана епруветката с проба от лекарството и кл ...
  1193 
Войната не е приключение. Войната е болест, като тифа.
Екзюпери
Фуражката деформира главата.
Народна мъдрост
Миден, наши дни ...
  751 
– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...
  1224 
Повехна вечерта – превáля.
В окови стиснат е духът.
Дъжд преваля – Луна търкаля
по Млечния изчезващ път.
Ще кажете: не, тя е вярна ...
  846  40 
Тук никой не ни чака, не скърби,
жигосаният с лилии тих вир
в немилост e изпаднал пред небето,
не отразявайки дори и трепет
от пламъка на залеза ахатов, ...
  748  30 
– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лице ...
  997 
Светът помръква от злото. Чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него.
Свещ. Лъчезар Лазаров „Защо Бог е благ и към злите?“
Залата за наблюдение на Спиралния ръкав
...
  926 
Напразно иска бедният комик
тълпата да разсмее – с трик след трик.
А трябва само гащи да свали –
страната цяла ще развесели!
Из филма „Труфалдино от Бергамо“ ...
  733 
I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова. ...
  1093  28 
И няма по-безсмислен труд, живот:
да служиш като шут – на идиот.
Из „Труфалдино от Бергамо“ на Вл. Воробьов,
екранизация на пиесата на Карло Голдони
„Слуга на двама господари“ ...
  982 
Сипкаво и властно,
страстно, много страстно
музика звучи.
Флейтата извива
огнени мотиви, ...
  1131  19 
В куфара имаше голям риж котарак. Той лежеше върху един чадър. По-точно върху бивш чадър – защото това бяха всъщност крилете, измайсторени от чадър.
– Сега ще видите – каза Нахалницата и се зае да поставя крилете на котарака.
Валентина Журавльова, „Нахалницата“
Миден, наши дни
– Как можа да ми го пр ...
  718 
Бергамо, Свят Гама, 15 февруари, 2020
Временният кабинет на лейтенант Сартори продължаваше да се разтърсва периодически. Изпопадаха копията на ренесансовите майстори от стените, вази и пепелници се въргаляха по пода, а самият Давиде лежеше в безсъзнание.
Бруно Висконти почувства внезапно виене на св ...
  755 
Учителят рече:
Колко прекрасна е само силата на средищния път! Че тя рядко се среща при обикновения народ, се знае открай време.
Кун-дзъ, „Добрият път”
„Всичко, което съществува“ – това е едната крайност.
„Всичко, което не съществува“ – това е втората крайност. ...
  725 
И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. /Тъй и стана./
Първа книга Моисеева. Битие.
Бергмо, Свят Гама, 1947 г.
– Трябва да оставиш инструкции на наследниците си как да се грижат за Часовника. Устните родови предания са хубаво нещо, но ни трябват по-солидни и подробни указа ...
  744 
Владикув гроб, Миден
Върху могилата с гроба на светеца имаше каменна плоча и знаци по нея, отгоре – железен кръст. Наоколо бяха разпръснати и други гробове, с тревясали, губещи се очертания, а недалече растеше вековен горун – с огромна корона, бледозелени, овално изрязани листа, провиснали жълти рес ...
  751 
Сега вече край пътя нямаше огради, а местността беше неравна и необработена. Привечер стигнаха до голяма гора, в която дърветата бяха израсли толкова високи и близо едно до друго, че клоните им се
срещаха и се преплитаха над пътя с жълтите павета. Но пътниците не спряха, а продължиха да навлизат нав ...
  977 
/В памет на баба ми Денка и дядо ми Станко, родом от с. Сачанли – прототипи на Мирабела и Габриел/
И със същите думи, с които говорих,
аз притихвам сега... Самотата е порив
към сияйния мрак и потайния прилет
на смълчана вселена – или повей на прилеп... ...
  929 
Часовникът житейски
навива се веднъж
и никой няма власт да каже
кога ще спрат стрелките.
Но в късен или в ранен час, ...
  1278 
Стоя и гледам от балкона,
вилнее вятърът навън,
щурее и огъва клони
и хлопва рамките със звън.
Вълма от пушеци и локви ...
  994  12 
Студ лют и слънце – ден чудесен!
Ти спиш ли, ангел мой небесен?
Кое е време? Отвори
от нега натежали взори
и срещу пищната Аврора ...
  2049  67 
/Посвещавам този превод на паметта на баща ми Илия/
На ъгъла, под шатрата на разцъфналата липа, ме лъхна буйно благоухание. Мъгливи грамади се издигаха в нощното небе, и когато беше погълнат и последният светъл процеп, слепият вятър, закрил лицето си с ръкави, се плъзна ниско надолу по опустялата ул ...
  1105 
Набат духовен, повсеместен:
ти само го пусни
и си тръгни –
ще свири арии небесни.
Гавриил Державин, „Към портрета на Н. А. Дяков“ ...
  681 
/Частиците на битието/
Да вземем например свръхнаселеността, нещо, което сме обсъждали надълго и нашироко. Появиха се прекалено много зайци, защото вълците и лисиците не ги убиват. Прекалено много елени, защото вълците и ягуарите не ядат еленско месо… Достатъчно е да се забрани убийството и се появя ...
  703 
/на лястовичето Чико/
Аз съм мистър Чик-чирикчо,
но не съм от Мачу Пикчу,
нито съм от Порто Рико,
галено ми викат – Чико. ...
  308 
Постоплѝ ме!
Простодушно изплитам лъжи
и разнищвам небето на май.
Вместо слънце, дъждът продължи
и далече е земният рай. ...
  502  27 
Съвсем не пиша идеално –
в таванския ми стихов рай
не съм Кралицата фатална
като на снимката – от по- по- – най-!
Стихът ми тихичко скрибуца ...
  368  19 
/поток на безсъзнанието/
I. Стихотворение
Марсел Пруст
стоеше в пруста, безуст.
Пусто е! ...
  513  19 
Стоях край трапезата
с другите гости.
Получих от всичко
и беше ми доста.
Летят край стъклото ...
  278 
Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни ...
  404  14 
Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори... ...
  340  10 
Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...
  369  12 
Планината на всички Светове и времена Чаншан
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайджан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от Съществата, пръснати из Вселената – омраза, болка, гн ...
  608 
/Помощникът на часовникаря/
Този аргумент е изразен в едно изказване през 18 в на свещеника Уилям Пейли, в което той прави аналогия с часовник. Дори и да не знаете какво е това часовник, очевидно е, че всички тези колелца и пружинки, както и начинът, по който те целесъобразно са свързани едни с друг ...
  1025 
Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...
  692 
Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...
  657  17 
Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
  708 
/Текст, който Вергилий написа от името на Мирабела, когато тя изгуби вдъхновение и за който се надяваше да бъде забелязан, да се напише музика по него и песента да спечели конкурса "Вселеновизия"/
Налей ми вино в чаша тънкостенна...
Калин Донков, "Незабрава"
Налей ми в Чаша Светлина –
ти знаеш – чер ...
  401 
О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...
  837 
Random works
: ??:??