МарияДимитрова.67
964 results
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...
  579 
Луната уловило с редки клони,
дървото чака нощни пеперуди.
Безлунен, сводът с вятърни поклони
замята към дървото тъмни жици.
От сенките на есенни заблуди ...
  394 
Не ще преборят чистото сърце
хитросплéтенията на Лъжата.
Една те имат неизменна цел –
погубване изцяло на душата.
Дарена всекиму в света от Бог, ...
  463  16 
Странен свят – зелено светъл.
Морски дълбини, гори
с изумрудени дървета
и ахатови зори.
Меки, призрачни контури. ...
  889  22 
С яростна стръв по следата ми кръшна
тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!
Нося в черупка сърцето си рохко.
Ще се изтръгна от клетката с грохот –
ох! ...
  353 
/Песен от филма "Чалнатите"/
Музика: Генадий Гладков
Текст: Юрий Ентин
Изпълнява: Николай Караченцов
Докосват пръсти струните, тешат. ...
  1159 
Повлякоха снега си студовете,
завихриха дантели снежен прах.
С висулки – обеци в отблясък леден
накичиха стрехите със замах.
Разнежената зима се облече ...
  942 
Обезличих се в постните ви рими,
преядох с хляб в торбичка без фасон.
За по-разкършен ритъм съм петимна,
за нещо по-така, в стил belle chanson*.
За нещо all-inclusive** и британско – ...
  563 
Небето пророни уплашени птици.
Приседна на ниското в струйки мъгла.
Продъни гласа си. Очите си слиса.
Запъна се малко. И заваля.
И избледняха площади, пресечки. ...
  373 
> Септември ще бъде май.
> Гео Милев
/анамерично стихотворение/
Фризьорската магия с цвят на лава
в косата ми отрязана – боли. ...
  812 
Непроследима – следата ти скромна.
Неотворената врата зее. Чака.
Изгасена цигара. Кръгчета спомен.
Недопушено зрее облак. Заплаках.
Ще зарина дъжда си в бяла пепел. ...
  297 
Кой по-стремглав е от потока,
наситил се след дъжд – порой,
препълнил вирове дълбоки,
разлял се в езерен покой?
Кой по-игрив е от листото, ...
  237 
Щях да пиша, но се сецна
Музата ми насред път.
Ха да дóйде, но запецна,
а стихът в ума ми – кът.
Аз напъвам – не излиза. ...
  522  17 
И аз видях: помръкна синевата
и облаците спряха се без брод,
и времето прекъсна своя ход…
Замря земята. Стихна и реката.
И сива димка плъзна по брега. ...
  1473 
Омръзна ми да те обичам през стъкло.
Из лабиринтите на ледения замък
изгубих себе си. А чуждото тегло
над тебе кръст чертаеше с несекнещ пламък.
Пред мъртвите отдавна, древни божества ...
  310 
Дъждът е кос, вали назад.
А зад
решетката
отчетлива
на жиците с метални мисли – ...
  974 
По златния рид на небето
пробягна солена вълнá.
Припламна просторът и ето –
ни вятър, ни лятна луна.
Ни облаци в чепкана прежда, ...
  739  25 
Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми. ...
  190 
Тръгнала е Геракинал
за водица, мόре, на ранѝна.
Трака-трака-трак,
трак-трак-трак,
гривните ѝ дрънкат в такт. ...
  810 
Не ще ти натежа. И няма да се срути
таванът в капището – самота.
Това, което е отвътре, е нечуто.
Което е отвън – е суета.
И няма да ти търся сметка за дължими ...
  455 
Дум-дум, ДУМ-ДУМ...
Ясен звук, прииждащ шум.
Пак ли не спиш, сърце?
Сянка съм без лице.
Пламък съм, но без дим. ...
  405 
Ти си лъжкиня. А днес е неделя.
Пред огледалото – шум и мъгла.
Аз, подчинена на чуждата воля,
остра и бляскава като игла,
пак си бродирам живот разпокъсан, ...
  396 
Трети паднали сред тръните,
били заглушени от тях и не дали плод.
из "Притча за сеяча"
По-ниска съм от всяко суеверие.
По-слаба съм и от греховна плът. ...
  254 
Музика и текст - традиционни.
Ах, зайче, зайче, ти немирно, търсиш си май беля.
Дупки щом ринеш в чужди градини, чака те, знай, беда.
Дупки щом ринеш в чужди градини, чака те, знай, беда.
Ах, зайче, зайче, ти немирно, търсиш си май беля. ...
  1152 
/диаграмно стихотворение/
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...
  816 
Звъни дъждът прозрачен в парка,
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...
  470 
Отново се рои тревога
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън ...
  514 
Кафето с лед не иска друго,
освен да се вълнува лудо
в горещо темпо на фламенко
с лъжичка бляскава под сенки
на порцеланови дървета ...
  416 
Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки, ...
  327 
Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...
  600 
Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...
  335 
Светът в зелено ми отива,
но чезне слънцето в листата.
Денят в цигара си завива
парче от топлото приятно
и дърпа в облачни пижами ...
  222 
Забравена от зверове и хора,
пътеката се вие в прахоляк.
Чешмичката пресъхнала на двора
до каменно корито – в треволяк.
На гаричката влакчето е спряло. ...
  410  11 
Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...
  250 
/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...
  239 
Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака. ...
  724 
Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...
  438  11 
И
Потърси. Отключи.
Поседни. Отдъхни.
Говори. Сподели.
Замълчи. Потъжи.
Погледни. И живни. ...
  423 
В пустинята разцъфва сагуаро*
в танц с тръни – саби: битка за живот.
Впил корен в пясъка, от жажда парещ,
с роса по кожата си – сладка пот.
Във въздуха трептят лъчи – миражи, ...
  345 
На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница? ...
  240 
Random works
: ??:??